Робската психика е национална черта на голяма част от българите. Ние, така да се каже, си обичаме хомота, радваме се на оковите и защитаваме палачите. Защото макар на хартия да сме свободни, на много от нас робството е в кръвта. И в съзнанието.
Затова толкова бързо България деградира след 1989 година. Защото не смеехме да кажем истината. Целта на роба е да наведе глава и да оцелее, ако трябва и бой с камшици да издържи, ама да е сигурен, че някой друг взема решенията за него, някой друг ще го храни и ще му осигурява подслон, че някой друг НОСИ ОТГОВОРНОСТТА.
Робът не носи отговорност.
Той носи воня на страх и примирение. Робът не мечтае за свободата, тя го плаши, той мечтае да има свои роби. За него свободата е непонятна и плашеща. Борисов затова ви нарече „кучета”, защото и да ви рита, и да ви слага тежък синджир около врата, и гладни да ви държи, ще продължавате да махате с опашка и да квичите от възторг, като видите господаря си.
Точно днес, в това време на извънредна ситуация, на страх за живота, най-добре си пролича робството. Готови сте като крепостни селяни да ви въвеждат вечерен час, но не и да попитате защо ви нарушават правата!
Днес качих публикация за въведения вечерен час в Стара Загора, че заповедта противоречи на Конституцията. В една група за Стара Загора, вместо да се замислят, някои се нахвърлиха върху мен - да съм отишла пред Общината да го кажа, иначе съм била страхлива. Само че на мен вечерен час в Пловдив не са ми въвели, ако въведат, ще го обжалвам и ще отида пред Общината. Ако вие сами не си защитавате правата, незнаен юнак от приказките няма да дойде да ви спасява.
И си спомням за концлагерите – как хората покорно са влизали в газовите камери, защото са мислили, че е за тяхно добро и най-вече – да не стане по-лошо! Колко по-лошо ще стане, овце?
Да, зараза има. Да, страшно е. Да, застрашени сме! И оттам нататък държавата е длъжна да вземе мерки. И ако ни ограничава основните граждански права, трябва да го направи със закон, трябва да го направи Народното събрание, а не всеки селски кмет да се изживява като феодален господар! Ако го направи дори Народното събрание, да спази Конституцията!
Не е истина какво се случва. От страх за мизерния си животец сте готови да ви карат да пълзите в калта и да плачете от възторг към господаря си, който ви е стъпил с тежък галош на врата!
Изправете се! Има и други българи, които вместо „Преклонена главица сабя не я сече” казват: „Свобода или смърт!”. Това не пречи на мерките. Но да не допускаме правителството да използва мерките, за да наложи пълна диктатура.
Защото робството е в душата и никой не може да сложи оковите на народ, който се чувства свободен!
Елена Гунчева
