Прокурорската колегия е длъжна да накаже прокурорка за това, че е осъдена за лъжесвидетелстване и съответно е накърнила престижа не само на прокуратурата, но и на цялата съдебна система. Това заявява тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) и отменя отказа на колегията да наложи наказание на Румяна Желева от окръжната прокуратура в Добрич. Съдът връща преписката на Прокурорската колегия за ново произнасяне, но решението му не е окончателно и може да бъде обжалвано пред петчленен състав.
За трети път ВАС отменя актове на колегията във връзка с казуса на Румяна Желева. Първите два бяха свързани с отказ на ПК да образува дисциплинарно производство, а сега е третият – с който кадровиците отказаха да я накажат за нарушения на етичния кодекс заради осъждането ѝ за лъжесвидетелстване.
Присъдата
На 18 март 2022 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно призна Румяна Желева за виновна за това, че е лъжесвидетелствала, за да помогне на съпруга си да избегне наказание. ВКС остави в сила решението на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) в частта, с която тя беше осъдена на 6 месеца пробация, но го измени, като оправда прокурорката за част от показанията, които е дала.
Според данните по делото, тогавашният съпруг на Желева бил спрян на пътя в Добрич рано сутринта на 30 юни 2012 г., тъй като полицаите забелязали, че бусът му криволичи. Желев нямал никакви документи, освен паспорт, който дал на единия полицай, а междувременно се обадил на жена си.
Тя пристигнала на мястото с шофьорската му книжка, поздравила полицаите със „Здравейте, колеги“ и се представила като прокурор. След това обяснила, че ще прибере съпруга си и попитала дали могат да си тръгнат без последици. Преди това Желев пък категорично отказал да даде проба за алкохол, а настояването на полицаите го изнервило и той започнал на буйства, да псува униформените и да сипе закани.
След като му казали, че ще му съставят и акт, ако откаже теста за алкохол, той ударил с юмрук в гърдите единия полицай. Дошъл втори екип на МВР и мъжът бил арестуван, а Румяна Желева казала, че е прокурор и полицаите нямат право да задържат съпруга ѝ.
За тези ѝ действия тя беше обвинена в престъпление по служба, по което обаче беше оправдана още на първа инстанция. Обвинението за лъжесвидетелстване е за показанията, които е дала като свидетел по наказателното дело срещу Желев и в административното, в което той е обжалвал задържането си. В крайна сметка съпругът ѝ беше осъден условно на една година затвор за хулиганство, нанасяне на лека телесна повреда и закана с убийство.
Както в показанията си пред полицията, така и пред съдилищата, Румяна Желева е твърдяла, че мъжът ѝ не е оказвал съпротива при ареста и не е удрял полицай, а по-скоро униформените са се държали провокативно. Според нея съпругът ѝ не е отправял никакви реплики в нейно присъствие.
При все това ВКС я призна за виновна за лъжесвидетелстване, но посочи, че дълго продължилото дело е изключително смекчаващо вината обстоятелство и правилно Желева е била осъдена на пробация, още повече, че в крайна сметка е била оправдана и за голяма част от показанията, които е дала (виж още тук).
За дисциплинарното производство
След произнасянето на ВКС, Инспекторатът към Висшия съдебен съвет (ИВСС) внася предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Желева за това, че с действията си е накърнила престижа на съдебната власт. Според ИВСС в случая са нарушени няколко принципа от етичния кодекс, което е довело до увреждане на репутацията на Желева в обществото като прокурор, представител на съдебната власт, а и оттам и до накърняване престижа на съдебната власт.
На 14 септември 2022 г. Прокурорската колегия отказва да образува дисциплинарка. ИВСС обжалва и на 3 ноември с.г. ВАС отменя отказа и връща преписката на кадровиците за ново произнасяне.
На 30 ноември 2022 г. следва втори отказ на ПК да образува дисциплинарно производство срещу Румяна Желева.
ИВСС отново обжалва и на 16 май 2023 г. ВАС отново отменя отказа и връща материалите на ПК (виж още тук).
Така на 28 юни м.г. колегията на най-накрая образува дисциплинарно производство срещу Желева и избира състав.
На 21 ноември 2023 г. обаче кадровиците отказват да ѝ наложат наказание.
ИВСС отново обжалва и казусът стига за трети път във ВАС.
Защо според съда е нарушен Етичният кодекс
Тричленният състав с председател Сибила Симеонова и членове Юлия Тодорова (докладчик) и Росица Чиркалева отменя поредния отказ на колегията.
В решението си върховните съдии най-напред посочват, че не е изтекъл 6-месечният давностен срок за образуване на дисциплинарно производство, защото по закон той спира да тече, когато има обжалване на отказ до произнасянето на компетентния орган (чл. 310, ал. 5, т. 2 от ЗСВ). А в този случай казусът на два пъти е бил в съда и съответно сроковете са били спрени.
„Към 28 юни 2023 г. – датата на образуване на дисциплинарното производство, не са изтекли приложимите в случая срокове по чл. 310, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗСВ. Приложима е именно давността по чл. 310, ал. 4 ЗСВ, тъй като при дисциплинарно нарушение, което е и престъпление, установено с влязла в сила присъда, сроковете по ал. 1 започват да текат от влизането в сила на присъдата“, обяснява още ВАС.
По съществото на казуса върховните съдии заявяват, че Прокурорската колегия е нарушила ЗСВ като е приела, че деянието, което е извършила Румяна Желева и за което е осъдена, не е нарушение на етичния кодекс.
В него има няколко забрани за поведението на магистратите. Едната е, че прокурорът трябва да избягва действия и постъпки, които са в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие. Според втората с личното си поведение и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност. В трета се казва, че прокурорът трябва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото. Освен това магистратът трябва да е с безукорна репутация, да е последователен и неотклонен при спазване на правните и етични норми.
ВАС посочва, че всички морални норми са с висока степен на абстрактност, поради което те трябва да бъдат анализирани с оглед всеки конкретен случай.
„Характерно за дисциплинарните нарушения, които накърняват престижа на съдебната власт е, че дисциплинарнонаказващият орган следва да установи какви фактически действия са извършени от дисциплинарно привлеченото лице, какви са те по характер, съдържание и насоченост, какъв е обектът на въздействие на същите, дали те злепоставят пред обществото техния извършител или са насочени срещу честта на други магистрати или други лица, къде са извършени тези действия – в месторабота или извън нея, дали са извършени при изпълнение на служебните задължения или извън тях, в присъствието на кои лица са извършени и по какъв повод и с каква цел са извършени“, подсказва ВАС.
И обяснява, че за да е осъществено нарушение на етичния кодекс, е необходимо магистратът да е извършил действие или бездействие, включително нарушение на кодекса, което да е довело до накърняване на престижа на съдебната власт. Изпълнението на тези предпоставки трябва да е кумулативно, т.е. визираният в закона резултат – уронване на престижа, да е настъпил вследствие на поведението на магистрата, казва още ВАС. Пояснява, че престижът на една институция е доброто име, което тя притежава, и авторитетът, който има в обществото. За да се урони престижът на съдебната власт, е необходимо нарушението на етичния кодекс да е извършено публично, пред свидетели или да е станало достояние на широк кръг от хора, посочва ВАС.
И допълва: „Твърдяното дисциплинарно нарушение в предложението на вносителя се обосновава върху това, че уронването на престижа на съдебната власт е настъпило в резултат на влязла в сила на 18 март 2022 г. осъдителна присъда за извършено в периода 31 октомври 2012 г. – 4 юни 2013 г. престъпление по чл. 290, ал. 1 НК от дисциплинарно привлечения прокурор, която присъда е станала публично достояние чрез отразяването ѝ в средствата за масово осведомяване, видно от приложените медийни публикации“.
Няма спор по делото, че Румяна Желева е осъдена с влязла в сила присъда и това е отразено в медиите. А видно от съдържанието на публикациите в тях се изразява отрицателно отношение към съдебната власт и поведението на прокурорката, като това е дало повод за образуване на дисциплинарно производство срещу нея, изтъква още ВАС.
„В конкретната хипотеза Прокурорската колегия при наличие на установено от данните по преписката дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 ЗСВ е следвало да съобрази изискванията на чл. 309 ЗСВ, съответно своята установена практика при аналогични случаи и да приеме решение, с което да ангажира дисциплинарната отговорност на прокурор Желева, като наложи съответното по вид наказание. Това означава, че преценката за вида на дисциплинарното наказание, е изцяло в дискрецията на административния орган, която, за да бъде упражнена законосъобразно, следва да е мотивирана и съответно да няма противоречие между мотивите и диспозитива на приетото решение“, пише съдът.
И пояснява, че посоченото в осъдителната присъда поведение на прокурор Желева инкриминира престъплението лъжесвидетелстване, което по същество е в разрез с утвърдените разбирания в обществото за благоприличие, а когато се касае за магистрат, това задължение за него произтича именно от принципа за благоприличие. Спазването на този принцип гарантира формиране на по-високо обществено доверие към съдебната система, защита правата на човека и утвърждаване върховенството на закона, заявява тричленният състав.
„Поведението на магистрата, което трябва да бъде благоприлично, включва и това с поведението си той да бъде пример за подражание, а в случая действията на прокурор Желева не само, че не сочат на пример за подражание, а и са в противоречие с установения морал, който следва да притежава магистратът. Посоченото противоречие сочи и на компрометиране на честта, достойнството и репутацията на магистрата. Касае се за стандарт на поведение на магистратите не само на работното място, а и извън службата, която изпълняват“, изтъква още ВАС.
Съдът приема за основателни аргументите на ИВСС, че извършеното престъпление, за което има осъдителна присъда, е факт, който накърнява престижа на съдебната власт и в частност на прокуратурата, призвана да спазва стриктно и неотклонно законността. Тези действия създават и съмнения относно моралния интегритет на съдебната власт като цяло, с което накърняват престижа ѝ в обществото, добавят върховните съдии.
Данните по делото, че Румяна Желева е участвала в провеждането на обучения и викторини с ученици от Добрич, че срещу нея нямало сигнали за нарушения, нито за несвойствени контакти, че през 2014 г. е наградена със служебна благодарност за висок професионализъм действително създават добро име на професията в обществото, но те не отменят факта, че влязлата в сила присъда е основание поведението ѝ да се анализира от гледна точка на етичните и морални норми, посочва ВАС.
И допълва, че в конкретния случай ПК е трябвало да я накаже, а как – преценката е на кадровия орган.
„След като има изисквания за наказуемост на извършеното от магистрата дисциплинарно нарушение и те са законоустановени, то определянето на наказание, което да съответства на тежестта на нарушението е въпрос на законосъобразност, което е предмет на съдебен контрол. С приемане на процесното решение е нарушен и принципът за съразмерност, уреден в разпоредбата на чл. 6 АПК. Спазвайки този принцип административният орган е длъжен да определи наказание, което по вид и размер да съответства на тежестта на извършеното нарушение“, заключава ВАС.
