„Хората се почувстваха обречени за следващите седем години и може би точно това ги изкара на улицата. Митингът беше хиляден, защото не бе организиран от политическа партия, а от неправителствено сдружение.
Делението между граждани, които членуват и такива, които не членуват в политически партии, е абсолютно изкуствено. Една партия не трябва да е притежател на протестния вот. Много хора от левицата и от десницата бяха заедно, за да свалят диктатора преди тредесет години.
Много е унизително да живееш наведен" - каза в интервю за "Либерта" пиар експертът и политически анализатор Арман Бабикян.

-    Като участник в снощния протест срещу избирането на Иван Гешев за главен прокурор кажете, как усетихте обществената енергия и достатъчна ли беше, за да се определи като начална „критична маса“, за която се твърди, че я няма?

-    Енергия, според мен имаше, но определено думата „достатъчен“ е относителна и не зная как да я определя. Защото обществото ни беше застинало в едно забвение и каквото и да се случеше, беше търпимо. Какъвто и провал да се получеше, минаваше. Какъвто и гаф на властта да имаше, хората бяха склонни да го преглътнат. И някакси се появи нетърпението на хората вчера -  да спре всичко това, защото се почувстваха обречени за следващите седем години и може би точно това ги изкара на улицата.

-    Смятате ли, че изборът на Иван Гешев бе точката на кипене и трябва ли да му бъдем благодарни, че посъбуди заспалите?

-    Не знам дали точно фигурата на Гешев послужи за това, колкото вероломния начин, по който властта диктува избора на главен прокурор, на човек на толкова висока позиция. Аз продължавам да се пазя от възможността  да излея недоволството си от физическото лице Иван Гешев, защото фактът - дали този човек ми харесва и дали върши, или не върши някаква работа, се вижда по броя съдебни заключения след неговите обвинения. Но някакси това не е комфортната ми зона, защото аз не съм юрист. Основният проблем за мен е, че властта има такава възможност – безалтернативно да налага избрано от нея лице за главен прокурор със свръх правомощия, които са далеч от системите в демократичните страни. И да си служи с прокуратурата не като орган, който трябва да обвинява престъпниците, а като бухалка срещу тези, които не са харесани от властта.

-    Има ли, обаче, опасност и този път събитията да повторят 2013 година, когато недоволството бе канализирано и пренасочено и Борисов отново яхна властта?

-    О, винаги има такава опасност! Обикновено тя настъпва в два момента: когато политическа сила реши да приватизира една кауза със собствени действия, а има подобни политически сили, убедени, че реформата в правосъдието е тяхно единствено, до собствено знаме, което обикновено води до провал. Сами видяхте, че онзи ден митингът беше много по-малък, а вторият –хиляден, защото не беше организиран от политическа партия, а от НПО. Това отвори ветрилото и много повече хора излязоха, за да изразят несъгласието си. Това - от една страна. От друга - опасностите един процес да бъде яхнат за лична употреба от някого винаги съществуват. Това е въпрос на интелекта на тези, които протестират. Вижте, когато един процес е кристализирал само в едно лице, какъвто беше този с Пеевски  преди време, това не е промяна в структурата, а самозадоволяване на протеста с твърдението, че другият няма да е толкова лош и ще е такъв, какъвто ние искаме. Това със сигурност не е решение, а гражданско забавление.

-    Фиксация върху личността, а не върху принципа и идеята?

-    Разбира се. Да, ГЕРБ яхнаха тогава протеста, демократична София не осъзна или отказа да осъзнае това, след което Борисов се върна на власт и днес Пеевски е в пъти по-силен, отколкото тогава. Има същия контрол на специалните служби, на голяма част от тях, икономическата му власт се разрастна още повече – той управлява заедно с управляващите. Така че, резултатът беше между нулев и отрицателен. Защото т. нар. „демократични партии“, които днес са извън парламентарни, се смърсиха в илюзията да мислят, че влизайки в коалиция с човека, който проявява диктаторски методи, видиш ли, могат да го променят. Стана обратното. Точно те получиха петно, което и до днес се чудят как да измият пред собствените си поддръжници.

-    През септември протестите продължават и не само срещу назначението на Гешев, а и срещу правителството. Чуват се, обаче, мнения, че "Да, България„ не трябва да стои в челото на недоволствата, защото така отблъсква несимпатизантите си. Смятате ли за правилна подкрепата на други партии или бунтът трябва да остане изключително граждански?

-    За мен делението между граждани, които членуват, и такива, които не членуват в партии, е абсолютно изкуствено. За мен изрази като: протестът е политизиран, са вредни, защото всеки протест има политически искания. Независимо дали става дума за засаждане на гора, опазване на дюни, опазване на кучета, сваляне на главен поркурор или министър – все едно. Всички тези процеси са политически. Бягството от политическото и партийното, като инструмент за политическа промяна, е вредно. Вижте, самите управляващи и опозиция са изключително щастливи да говорят за реалната политика. Те нямат срам от това, че са членове на партии, напротив. Политиката и партийното е превърната в мръсна дума за всички останали, но не и за тези, които управляват и притежават властта в страната. Така че, всичките обвинения: „не политизирайте“, „не партизирайте“, „ама, защо участват и хора от тази партия?“, са предназначени да вкарат протестиращите в обеснителен режим. Всяка партия има правото да има политически цели. Егоизмът на някои от партиите обаче е този, който може да попречи на такъв процес. Една партия не трябва да е притежател на протестния вот. Дайте си сметка, че изключително много хора от левицата и много хора от десницата бяха заедно, за да свалят диктатора преди 30 години. Но днес сме обградени от егоисти, които провиждат у всеки, различен от него, самия враг. И това втвърдява управлението.

-    Как сте с цифрите? Питам ви, защото някой медии обявиха участниците в протеста за 500, други за 1000 души, а видеата показаха друго?

-    Ами... в това смешно броене не съм склонен да участвам, но то много напомня на начина, по който кметството в Москва брои протестиращите срещу Путин. Жалко е ,че България започва да прилича на това, а не на цивилизованите държави, в които децата на страната живеят и учат. Тези деца показаха каква искат да бъде България, защото отидоха другаде да направят своя България. 

-    Е, в Русия видяхме бой по протестиращите на самия площад, а тук все още не ни бият, не бива да сравняваме?!

-    О, има време!

-    Президентът Радев не наложи вето на актуализирания бюджет и договорът за закупуването на F-16 бе обнародван в „Държавен вестник“. Следва превеждане на парите и... може би загуба на червената подкрепа за Радев? Нима ще видим Борисов президент?

-    Съмнявам се, че ще видим Борисов президент. Освен ако не му е вопиющо нужен имунитет, който да го предпазва. Но при днашната алтернатива за главен прокурор, такъв едва ли ще му трябва.

-    Оптимист ли сте?

-    Не знам дали съм оптимист, но не съм примирен и няма да бъда. Унизително е да живееш наведен. Много унизително! Няма как да възпитавам децата си само на 3 март, 6 септември, 22 септември.

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.