Някъде в отвъдното. 9.00ч.
Петър Младенов звъни на Тодор Живков.
- Другарю Живков, сутринта прегледах нашите телевизионни канали. Всички хвалят Васко!
- Кой бе, Петре?
- Племенника!
- Аааа, хубаво! А кой го хвали?!
- Всички, другарю Живков! На архитект Лозанов сина, Агов от Първа програма, той много е остарял, прилича на Милан Дренчев.
- Стига бе! ХАХАХА! И кой друг?
- Интересното е, че имаме пробив сред младежта! Едно момче от комсомола, Генов се казва. Много хубаво говори и един другар от творческите съюзи, Пумпалов ли беше, не запомних. Добре е да му дадем една пералня, беше написал много остра, социална сатира по темата.
- Идеологическите работници с нас ли са?
- Разбира се, другарю Живков. Трудовите колективи на Бтв и Нтв обещаха ударна подкрепа. Синът на Дайнов вече писа по темата. И другаря Инджев от службите пусна антрефиле.
- Айде холан! Не ми се вярва той да е пуснАл филето!
- Не се изразих правилно, другарю Живков. Статия е публикувал.
- Петрееее, нали ти казвАх, снишаване му е майката, ама вие избързАхте с Андрей и Добри тогава.
- Такива бяха времената, другарю Живков.
- Такива беха. А некой останА ли от онея, неформалите?
- Само внука на Пеко, другарю Живков. Иван. И едно момиче от профсъюзите. Другите всички са с Васко.
- Петре, профсъюзите и вътрешната опозиция не са страшни. Ти кажи на наште да внимават с броенето.
- Ще предам, другарю Живков.
