Текат седмици, в които всички погледи са отправени към Великобритания. Дали островната монархия ще напусне окончателно Европейския съюз, ще има ли някаква сделка, какво ще се случи  в дните до 29 март, когато окончателно трябва да обяви решението си? Въпроси, които вълнуват европейския свят, след 4-те „не“-та от страна на депутатите към премиера Тереза Мей.

Ако се стигне до третиране на Великобритания като трета страна, как ще продължат да живеят българите там? Увеличените разговори на мобилните оператори, подскокът на банковите транзакции, драстично увеличените мита на вноса и износа, съдбата дори на шофьорските им книжки е тема, вълнуваща всеки от тях.

 А броят им е внушителен – 91 хиляди нашенци са на Острова 

Срещаме ви с една млада българка, която от девет години живее в Обединеното Кралство. Ива Иватта има хиляди последователи в социалните мрежи, които я направиха известна след срещата на премиера Борисов с български емигранти в посолството ни в Лондон. Ива е сред онези млади хора, които умеят не само да мислят сами, но и да анализират процесите в техния генезис .Едно момиче с вид и мерки на модел, предпочете работа през Ла Манша, пред гърченето в Родината си.

Решението на завършилата икономика и журналистика софиянка идва бавно и трудно, след мъчителни колебания. „Взех го в момент, в който започнах да се чувствам безсилна пред несправедливостите у нас, пред насилието над хора и животни, циганизацията, пред налагането на чалгата като модел и начин на мислене, пред ниския морал, заменил ценностите от миналото, безкаконието и  корупцията, превърнати в епидемия“. От къде извира и кой зарежда патриотизма й, впечатлил огромен брой приятели, питам момичето? „Изгражда го времето, но се заражда в семейството, казва Ива и пояснява, че обиди ли България, значи обижда родителите си, а това никога не би могла да си позволи. Цитира и Ботев: „Знайте, че който не обича родителите си, жена си и децата си, той не обича своето Отечество!“. Истините, от които за жалост, времето рязко ни оттласна.

Любовта към род и Родина е вкоренена още от дядото, по бащина линия. Той е първият полковник-командир на танков полк в Банско. От него помни разказите му като гимназист, свидетел на англо-американските бомбардировки над София. Ива често публикува архивни кадри в социалната мрежа, които събуждат гордост и самочувствие, че България е преживявала и в едни други кървави времена, но изпълнени с национално достойнство. Момичето помни разказаните  мигове от  дядо си, тогава ученик, който с други приятели е разпръсвал станиолови изрезки по Софийското поле, които да заблудят със светлинните си отблясъци американските радари. Впечатлява я и изобретаетлността на нападателите, които слагат магнезий върху снарядите и така осветяват целите си в нощното небе.

Баща й продължава школата по родолюбие. Историк, парашутист, пътешественик, музикант и изследовател, той е предал, по думите й, своя авантюристичен дух на дъщеря си и за нея си е един нашенски Индиана Джоунс.

Англичаните са егоисти, слуги на дявола

Деветте години зад Океана оставят това усещане в душата й. На въпроса - кое я кара да мисли така, отговорът е недвусмислен – „Голям процент от тях лицемерничат, лъжат, липсва им чувство за такт, компромис и отстъпчивост. Англичанинът винаги слага себе си пред другите, а това прави много лошо впечатление на чужденците“. Говорим и за английския епизод от посещението на българския премиер преди три години. Ива не е автор на репликата за това, какво вижда Борисов от другата страна на огледалото. Но нейни са въпросите за изчезналите пари от теглените кредити през двата /изминали тогава/ мандата на управление. Забива словесна шпага и защо и кой провали „Южен поток“? Отзвукът от тези питанки помним всички, а интерпретациите дълго оттекваха в иначе скучноватото  откъм истински новини медийно пространство.

Българите в огромния мегаполис са пръснати и общуването е трудно. Но на всеки национален празник около Ива се събират млади, мислещи хора, които носят цветя пред българското посолство. „Те са интелигентни, с високо чувство за отговорност и справедливост, с познания по история и огромен хъс да се борят до последно за благото на страната си, твърди софиянката

Какво вълнува младите на Острова?

Обсъждат огромните кражби от еврофондовете, лъжите и манипулациите на управляващите. Споделят и тъгата си, че не прекарват празниците при близките си, мъчат ги разделите и откраднатото бъдеще. Сближава ги еднаквото мислене, критичния поглед и на първо място - любовта към България. Разбира се, че одумват и некадърните ни министри. В една от най-старите демокрации в Европа нашенският модел изглежда трагично-комичен и белите му кръпки се виждат ясно. „Всеки трябва да заема мястото и длъжността, за която има възможности и подготовка, твърди Ива. Пожарникарите трябва да гасят огън, лелките да доят добитък, а грозните и некадърни жени, поставени за министри, вместо да се снимат и да унижават държавата с глупостта си, трябва да обикалят полето, да скубят бурени и да плашат гризачите, за да не ядат зърното“ - не щади остракизма си.

Българските емигранти не робуват на факта, че само ако живеят  у нас могат да се борят с безобразията на политиците и управляващите. Правят го и през разстоянията с идеите си, с критиките, с непримиримостта към безобразията, с позициите си дори в социалните мрежи.

Е, често профилите им са блокирани, защото нали в началото е словото, а то е доста страшно нещо? Но този блокаж има и хубава страна. Да се срещнеш с една българка, която може да изрече думата патриотизъм и да не провидиш в това неудобство.

С Брекзит, или без, нашенци няма да спрат похода си навън. И не само, защото искат да живеят добре и то веднага, а защото повечето от младите поставят на първо място в ценностите си както своето, така и националното достойнство, което никоя образователна реформа не може да скопи. Колко са тези? Няма значение. Важното е, че ги има. Дали ще ги дочакаме или не, важното е, че някога те ще се върнат. И ще изпълнят заканите си.

А какъв по-голям оптимизъм за България от този?

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.