Цялото семейство на еврозоната е много щастливо от възможността по някое време през следващата година да се присъедини 21-ви член, а именно България, каза Паоло Джентилони
Охлаждането на инфлацията увеличава значително шансовете на България за приемане на еврото от 2025 г. За първи път от лятото на 2021 г. годишната инфлация в България слиза под 3% – за април 2024 г. тя се сви до 2.4%, колкото е и в еврозоната. Затова страната ще заяви извънреден конвергентен доклад наесен.
“Според предварителни оценки, които взимат предвид последните публикувани данни от април, съществува вероятност България да изпълни критерия за ценова стабилност преди края на 2024 г. В тази връзка страната има намерение да заяви извънредни доклади при изпълнение на ценовия критерий”. Така от Министерството на финансите (МФ) отговориха на въпрос на Euractiv ще поискат ли извънреден конвергентен доклад за инфлацията наесен.
“Най-актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ) за инфлацията през месец април потвърждават ясната тенденция за забавяне на темпа на инфлацията в страната. Следва да се отчете и динамиката на инфлационните процеси в България и еврозоната, и времевото забавяне при отразяването ѝ в референтната стойност на критерия”, отбелязват от МФ в отговора си.
Редовният конвергентен доклад предстои да излезе през юни, но уговорката за извънредния доклад – в случай че България изпълни критерия за инфлацията, беше направена още през януари. Два месеца по-късно министърът на финансите Асен Василев беше прогнозирал, че между юни и септември България ще успее да се вмести в критерия за нивото на инфлация, който да позволи страната да получи покана за еврозоната. В летните месеци традиционно инфлацията е незначителна или отрицателна.
Сигнал, че присъединяването на България към еврозоната е напълно възможно “по някое време догодина” даде и еврокомисарятпо икономическите и финансовите въпроси Паоло Джентилони при визитата си в София. Ние сме оптимисти, че до края на годината България ще може да постигне и критериите за инфлацията, каза той.
Според него няма разлика в отношението към България и Хърватия в процеса на присъединяване към еврото и посочи, че „цялото семейство на еврозоната е много щастливо от възможността по някое време през следващата година да се присъедини 21-ви член, а именно България“.
Инфлацията е един от критериите за еврозоната и едно от препятствията за България, която изпълнява останалите три – стабилност на валутните курсове, което е заслуга на валутния борд; дефицитът да не надхвърля 3%; дългосрочни лихвени проценти не по-високи от 2 процентни пункта над размера в трите държави членки с най-добри показатели в областта на ценовата стабилност.
Според критерия за ценова стабилност размерът на инфлацията не може да надвишава с повече от 1.5 процентни пункта размера на инфлацията на 3-те държави членки с най-добри показатели. За април държавите с най-ниска инфлация са Литва (0.4%), Дания (0.5%) и Финландия (0.6%). С 2.4% за април България се отклонява незначително.
Финансистът Румен Гълъбинов коментира, че към средата на годината макроикономическите показатели на България ще отговарят на всички критерии по Маастрихт за членство в еврозоната.
“Инфлацията е единствената въпросителна и ако не отговаряме, ще е с пренебрежимо малко отклонение”, казва той. Гълъбинов отбелязва, че ЕК предвижда БВП за България да нарасне с 1.9% през 2024 г. и 2.9% през 2025 г., като прогнозите за дефицита са съответно 2.8% и 2.9% съответно за тази и следващата година.
