Любомир Кючуков, бивш заместник-министър на външните работи, сега директор на Института за икономика и международни отношения, в интервю за предаването "България, Европа и светът на фокус" на Радио "Фокус"
През следващите 5 години европейските институции ще се управляват от нов Европейски парламент. Доколко обаче ще се запази, г-н Кючуков, досегашният съществуващ дух и какви промени можем да очакваме и забележим още от днес?
Това, което се очаква, и което вече изглежда достатъчно установено като тенденция е първо, промяна в балансите вътре в Европейския парламент между различните политически формации. И евентуално като резултат от тази промяна, промяна в политиките на Европейския парламент. Основното, което всички анализатори посочват към момента и което социологическите изследвания потвърждават е засилване влиянието преди всичко на крайнодесните националистически и популистки формации в повечето европейски страни, за сметка на практически всички останали.
Да, наблюдаваме го може би при Италия, Чехия, Швеция, Ирландия, които както и вие казахте преминаха в дясното крило или крайнодясното крило. Какви процеси обаче наблюдаваме при другите? Промяната в Европейския парламент, както казахме неминуемо предстои, но според някои експерти тя отдавна, отдавна е започнала. Тук в това семейство е и България и за нас ще има промени?
Това, което се случва в момента, то не е резултат просто на един ден. Това са дълги процеси, които протичат вече от доста време в Европа и между другото, даже и при предишния Европейски парламент се очакваше подобна дясна вълна, тя донякъде само се осъществи. Тогава Зелените бяха тези, които бяха основните печеливши неочаквано.
Но сега не е така.
Продължават тези процеси на ръст на крайната десница и се очаква рязък спад на Зелените преди всичко, но не само, на всички европейски центристки семейства. Говоря тук за “Европейската народна партия", говоря за социалистите и демократите, говоря за либералите в “Обнови Европа" и въпросът освен какво се случва, много по-важният като че ли е защо се случва точно това? И тук наистина си струва да се погледне по-дълбоко, защото в Европа поне от десетилетие и половина се наблюдават наслагващи се кризи, не само икономическа и политическа, тук включвам и COVID, и войната в Украйна и т.н., които породиха поне три достатъчно очевидни обществени дефицита в Европа.
Първи е дефицит на сигурност, както национална така и персонална. Тук говорим за процесите и на глобализация, които до голяма степен разчупиха защитната черупка на националната държава и извадиха гражданите от привичния уют, с който всички бяхме свикнали в Европа. И сега това, вече тази загубена сигурност, ние виждаме, че тя се търси на по-ниско, под държавно ниво, търси се близостта на религия, на етнос, на идеи, крайни включително, което пък разделя обществата вътрешно.
Защото винаги крайностите не са за предпочитане. Все пак трябва да има някакъв баланс, но тук гледаме, отново крайности са налице?
Когато това, което е до момента не предлага решение, очевидно решенията се търсят другаде. И те се търсят в момента в крайностите. Вторият дефицит е дефицитът на справедливост. Виждаме, че много сериозно нарастват неравенствата и в световен мащаб, и в Европа, както между държавите, така и вътре в държавите, което се отчита на практика от всички, включително и от такива структури като Международния валутен фонд, включително и форумът в Давос преди година беше поставил това, като своя основна задача.
И третото, което никак не е маловажно дефицитът на доверие в елитите. Има огромно разминаване вече между елитите и гражданите, между техния дневен ред. И тук стигаме до това, защо центърът и балансите се губят, а настроенията отиват към крайностите. Защото се загуби разликата между левия център и десния център. Те изглеждат толкова близки.
Точно така, Европейската народна партия, която бележи така едни сравнително близки резултати със следващата - тази на социалисти.
И Партията на европейските социалисти, те вече се разглеждат до голяма степен като част от проблема, а не като алтернативи една на друга, за неговото решаване.
А може би най-големите победители, виждаме го и от тези проучвания, които се правят в момента, са следващите - либералите. Г-н Кючуков, наблюдаваме един отлив от “Европейската народна партия", но пък и приближаването към все по-дясна, крайнодясна политика на водещи ключови държави. Големите губещи, големите победители, говорим винаги за тези двете крайности, кои ще бъдат според вас?
Това за което стана дума, ще загубят очевидно, поне това е очакваното, всички партии, които са в Центъра. И “Европейската народна партия" и Партията на европейските социалисти и либералите, групата “Обнови Европа" в Европейския парламент, очаква се да загуби и левицата, като цяло. За сметка всичко това на двете формации в Европейския парламент в момента “Идентичност и демокрация", която е най-надясно и също така европейските консерватори, които са непосредствено до тях идейно. Това са двете партии, които дори реално се очаква да спорят за третото място в Европейския парламент. И това не е случайно, този прилив на гласове към националистическите и популистките формации, защото през последните години се наблюдава една подмяна - идеологията се подменя с геополитиката, като разделителен признак.
И от тази гледна точка лявото и дясното вече не са определящи като че ли при гласуването на избиралите, а по-скоро националното се противопоставя на външното, най-общо казано. Като под външно имам предвид... много често под външно се има предвид Брюксел на първо място, като виновен за всички проблеми на отделните държави. Външното това са и мигрантите, външното са всички заплахи от гледна точка на войни и т.н. И точно тази тенденция засилва много позициите на тези националистически партии. При това има между другото доста съществена разлика как те гледат, примерно на войната в Украйна. Националистическите партии на страните, граничещи с Русия, техният национализъм е преди всичко антируски, докато в Централна, Южна, Западна Европа националистическите партии там, техният национализъм е по-скоро евроскептичен, той е срещу Брюксел. Те там виждат основните проблеми.
И доколко тези националистически формации ще спечелят сериозно ще зависи как ще се формира политиката. Между другото, сега трите центристки партии успяваха заедно да имат мнозинство, тоест, нещо като голяма коалиция в Европейския парламент.
Но може би това сега ще е трудно да бъде постигнато?
Това се очаква отново да бъде евентуално достижимо. Но по-интересното е, че вече се обсъжда възможността “Европейската народна партия", тоест, партията, която е десният център, възможността тя да направи коалиция с двете други десни партии, което вече ще бъде коренна промяна в европейската политика. И това също е важна тенденция в Европа, дясното става все по-дясно в Европа, то е логично, за да може партиите-членки на “Европейската народна партия" да спрат отлива на гласоподаватели от тях по-надясно. Докато, аз бих казал, че лявото става все по-неясно. То засега не предлага алтернативи на тези националистически тенденции, които наблюдаваме.
Които как би натежало във взимането на решения, ако имаме едно отчетливо дясно и едно неясно ляво?
Тук въпросът е наистина какво ще бъде, на първо място, поведението на "Европейската народна партия". Дали тя ще се стреми и ще продължи да запазва този проевропейски курс, който досега наблюдавахме.
А какъв друг вариант има?
Другият вариант е да се плъзне към националистическото. Ние наблюдаваме, че в много държави това е тенденция. И ако тя започне да преобладава в тези държави, естествено това ще се отрази и на политиката на тези държави, респективно на политиката на Европейския съюз. И тук стигаме до един много важен въпрос - през следващата година на Европейския съюз предстои да вземе решение за това накъде ще върви. Това е въпрос, който стои от много години, но той сега стана просто неотлагаем. Защо неотлагаем? Защото Европейският съюз взе решение за започване на преговори с Украйна за членство, при това по така наречената “бърза писта". Всички анализи сочат, че в този си вид, при тези си правила, които в момента съществуват в Европейския съюз, това не може да стане.
Трябва да се промени и институционалната рамка, трябва да се промени начинът на взимане на решение, трябва да се промени начинът на формиране и на разпределение на бюджета, защото ако това не се случи Украйна просто не може да влезе. И тук, от състава на Европейския парламент ще зависи доколко това е възможно и в каква посока ще се върви.
Да поговорим малко и за нашата държава България и представителството, което ще има тя в бъдещия Европейски парламент?
Представителството логично е да се очаква, че то ще отрази това, което ние наблюдавахме в рамките на последните избори. Тоест, европейските избори до голяма степен ще отразят съотношението на силите, които ние наблюдаваме в момента и в парламента. Разбира се с тенденциите, които вече текат в България, политическите след изборите. Защото там също имат промяна в съотношението между политическите формации. Всички проучвания засега дават основание да се смята, че ГЕРБ отново ще бъде с най-много евродепутати, може би по-малко обаче отколкото имаше досега.
Мисля, че петима.
Шест. Сега очакванията са те да бъдат по-малко. Неясна е ситуацията разбира се, с втората политическа формация.
Към кое семейство ще се присъедини.
Първо, към кое семейство ще се присъедини и второ, не по-малко важно дали ще се яви под формата на коалицията, която е в момента. Защото половината от тази коалиция вече е част от “Европейската народна партия", тоест, къде ще отиде другата половина? Аз мисля, че ДПС ще запази или дори е възможно да увеличи представителството си в ЕП. Те сега имаг трима депутати. Те винаги са били минимум три, максимум пет евродепутати, в тези рамки очевидно ще се придвижва и сегашното им представителство. И това, което ще бъде различно от досегашните гласувания, естествено е “Възраждане", които досега не участваха, и които според резултатите от последните парламентарни избори, очевидно ще бъдат представени в Европейския парламент. Те ще заменят най-вероятно ВМРО.
ВМРО, които няма да имат представител.
Те досега имаха двама евродепутати. Вече оттук нататък в коя от политическите формации те също ще се присъединят е въпрос. Колко депутати ще имат - също.
Водещият кандидат обаче на политическите семейства, много любопитно е да коментираме това. Знаем, че Урсула фон дер Лайен няма да бъде на тази позиция, най-вероятно. Спряга се името на Марио Драги, също така бившият шеф на Европейската централна банка.
Това наистина е интересен въпрос. Поначало идеята да има водещ кандидат на отделните европейски политически семейства беше въведена с цел избирателите да избират не само партии, но да гласуват и за личности. Тоест, за този кандидат, който след това да оглави Европейската комисия, става дума именно на мястото на Урсула фон дер Лайен. При миналите избори това обаче не сработи. Тогава кандидат на първата партия “Европейската народна партия" беше Манфред Вебер, който обаче се оказа недостатъчно убедителен, за да получи подкрепата на депутатите в Европейския парламент и затова неговата кандидатура беше сменена с тази на Фон дер Лайен. Дали сега това ще сработи и до каква степен, при този много по-фрагментиран, както се очаква Европейски парламент, евентуалният водещ кандидат на първата политическа формация ще успее да убеди останалите да го подкрепят е един много сериозен и висящ въпрос.
С чия фигура обаче и личност според вас?
О, тепърва предстои да видим политическите формации кого ще излъчат, тъй като там става дума за фигура, която освен да принадлежи на даденото политическо семейство, зависи от това и от коя държава произхожда. И тука се търсят баланси между Източна и Западна Европа, между големи и малки страни, включително се търсят баланси между мъже и жени. Всяка партия се опитва да предложи кандидат, който да има предимство в някое от тия плоскости, затова тепърва ще видим как ще подходят всяка една от тях.
И оттук може би да поговорим и за Белгийското председателство, неговата роля в момента в търсенето на името пък на новия ръководител на Европейският съвет. Какво е важно да отбележим, г-н Кючуков? Знаем, че настоящият председател на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че ще участва в кампанията за евродепутат.
Точно така. И тук интригата е свързана не толкова с Белгийското, а със следващото председателство - Унгарското председателство и фигурата на Виктор Орбан, защото при отсъствието на председател на Европейския съвет логично е тази функция временно да бъде поета от ръководителя на държавата, която председателства в момента Европейския съвет, а това ще бъде Унгария. Тук трябва да се има предвид, че става дума за временно председателство, за заместване и то за определени срокове дотолкова, доколкото ако не се лъжа мандатът на Шарл Мишел изтича или през октомври, или през ноември тази година, т.е. става дума за периода до тогава кой ще изпълнява тези функции. Има различни варианти, в момента дори в Брюксел се обсъжда възможността и там да въведат евентуална ротация между тройката председателството, което…
Може би най-модерната тенденция е тази ротация.
...когато липсва еднозначно определено политическо послание при изборите от избирателите, то тогава се търсят всякакви възможности, разбира се.
А политическо безсилие ли може да е ротацията или?
Не, това е по-скоро политическо решение в рамките на някакъв компромис и консенсус, който се постига, който незадължително е работещ, но който вади политическите формации от безизходица.
Говорим си с вас за новият Европарламент, всичко ще зависи от представителството разбира се, новите икономически стратегии, които трябва да реши Европейският съюз и с какво още ще се сблъска? Ето, вие споменахте една Украйна - бъдещето е неясно, войните, които бълбукат...
Това, което предстои на Европейския парламент, макар и на доста по-късен етап, естествено това е работата по следващата многогодишна финансова рамката, тъй като тя е седемгодишна, започна 2021 година, и едва в края на мандата на този парламент ще се обсъжда това в бюджета. Но тук въпросът дори не е в цифрите, въпросът е в методиката как този бюджет ще се попълва. Тука има различни предложения за т.нар. "собствени приходи“ на Европейския съюз, които да не бъдат само вноските на държавите, но да се свързани и с различни други възможни източници на приходи за самия Европейски съюз. Например идеята беше за едно евро върху самолетните билети или нещо такова, има много различни идеи в тази връзка.
Като че ли по-значими обаче ще бъдат икономическите политики дотолкова, доколкото от една страна под много силен натиск е поставена т.нар. "Зелен пакт“ или "Зелената сделка“, и това се вижда между другото и в отношението към Зелените, по принцип към политическата формация, които губят влияние, защото…
А на какво го отдавате това губене на влияние? Защото темата "Зелените“, климатичните промени са още по-актуални днес.
Това по-скоро не е деактуализиране на темата, а по-скоро от гледна точка на решенията, които бяха взети, които се поставят под въпрос, защото в много отношения се поставя въпросът дали този подход, който в момента се използва, той не работи срещу по-бедните страни в полза на по-богатите, дали той не увеличава разделението, дали той не създава нови монополни структури до толкова, доколкото с новите стандарти много по-лесно могат да се съобразят крупните икономически бизнес формации и т.н. Всичко това, плюс социалното напрежение в редица страни, които трябва да вземат тежки мерки, поставя въпроса не дали, а как да се осъществи това.
Друга важна политика, която е, това е политиката най-общо казано на реиндустриализация, която е свързана с разкъсването на връзките на доставка, на взаимнозависимостта на пазарите. Това е свързано и с войните преди всичко, но не само това, това е свързано с отношенията с Китай, който е един от основните търговски партньори.
Ето, виждаме сега и кризата, която се задава може би около Суецкия канал, говорите за тези търговски взаимоотношения.
Точно така, това е свързано и с енергетиката, защото тук се наслагат вече отношението с Русия, отделянето, ребалансирането на отношенията с Русия в областта на енергетиката. Върху него се наслагват проблемите с енергетиката от Близкия изток и с това от Сецкия канал. Немаловажно в този контекст е и политиката на превъоръжаване на страните от Европейския съюз. Това дори Тиери Бретон – еврокомисарят по индустрията, постави въпроса за прехвърляне на европейската икономика на военни релси, което означава нещо коренно различно от това, което ние имаме до момента. Всичко това са въпроси, които засега не намират своето решение първо, като конкретни действия, и най-вече като анализа резултатите от тези реформи, какво това ще означава за всички останали сфери, които евентуално ще минат на втори план или ще останат недофинансирани.
Въпросителните са много на хоризонта. Г-н Кючуков, много е важно да коментираме с вас и какви решения ще бъдат взети в един бъдещ Европейски парламент за България. България, "Шенген“, Еврозоната – две важни теми. Разбрахме ли у нас какво се е случило до този момент или недокрай?
Двете теми безспорно членството на България в Еврозоната и в "Шенген“ са важни за страната, между другото тук не стои въпросът дали, а кога и за двете дотолкова, доколкото това са част от договорите ни за присъединяване, в които ние поемаме ангажимент да влезем и в "Шенген“ и в Еврозоната. За съжаление аз не съм оптимист относно сроковете именно по въпроса кога, както оттук нататък за премахването на сухопътните проверки за българските граждани – аз откровено казано не очаквам това да се случи през настоящата година. Ще бъде успех, ако през настоящата година фиксираме дата кога това да се случи, евентуално през следващата. Същото до голяма степен се отнася според мене и за Еврозоната, тъй като има достатъчно проблеми, които трябва да бъдат преодолени, включително и формални – говорим за инфлацията, който е формален критерии, но не само от готовността на България.
Но тук проблемите са дори и малко по-сериозни бих казал, не малко, а значително по-сериозни, защото ако Европейският съюз не успее да се договори за всички тези реформи, за които стана дума, ако не се постигне съгласие по тях, вече се обсъждат варианти за Европа на концентричните кръгове. Говоря точно за този вариант, той има много, но това беше предложението на френско-немски екип, а сами разбираме, че когато става дума за експерти…
От Франция и Германия.
… на които това им е било задачата – да предложат бъдещето на Европейски съюз в случай, че няма реформи, казвам в случай, че няма реформи – това е важно, а там се вижда едно ядро на Европейския съюз евентуално се предлага, което ще бъде страните-членки на Европейски съюз, които обаче едновременно са членки и на Еврозоната, и на "Шенген“, втори кръг, който ще бъде страните членки, но които не членуват в Еврозоната и "Шенген“, и очевидно ако България не влезе там, тя ще попадне в този втори кръг. Оттам нататък следват страните кандидатки в трети кръг, и четвърти – европейското политическо пространство, т.е. всички останали европейски страни без Русия и Беларус. От тая гледна точка безспорно членството ни в Еврозоната и "Шенген“ е важно.
И всичко това през призмата на основния проблем, който Европейският съюз трябва да реши и който досега не решава: на къде. Защото тук не става дума дори за скорости, скоростите могат да бъдат две, могат да бъдат и 27 за всяка една отделна страна, тук става дума за посоката. А посоките са реално само две: едната посока е към задълбочаване на интеграцията, втората посока е крачка назад към повече пълномощия на националните държави. И точно тука няма съгласие и това, което Европейският съюз прави през последните може би вече седем-осем години, откакто беше публикувана Бялата книга на Юнкер, е, че той се опитва да тръгне едновременно и в двете посоки, което е форма на състояние на шпагат - политически, което не е най-устойчивата политическа позиция бих казал.
Ако стигнем до това да направим крачка назад, казвам да направим, защото България е част от Европейския съюз, това как ще повлияе на държавата ни и може би какво ще стопира на този етап, постигнато до този момент?
Не, това няма нищо да стопира, но това ще наблегне повече на интеграционните процеси в сферата на икономиката, на трудовите взаимоотношения, на търговията и значително по-малко ще се набляга на това, което е политическата интеграция, която ние наблюдаваме в момента, и ще се намали стремежа към по-сериозни правомощия на наднационалните институции. Между другото сега в момента общата тенденция е да се върви към задълбочаване на интеграцията. И неслучайно се предлага решенията вече в много области и най-важното във външната политика да се взимат с мнозинство, а не както беше досега с пълно единодушие, което поставя много въпроси, особено за по-малките държави. Това на практика ще ги лиши в известна степен от суверенитет върху тяхната външна политика. Най-елементарният пример тука ако това се случи, че петте държави, които не признават Косово до момента, биха били принудени да го признаят, ако съществуваше такава формула, и това би означавало в една Испания примерно да изникне въпроса за Каталуния, в Кипър въпроса за Северен Кипър и т.н.
Коя дума определя бъдещето на Европейския парламент?
На Европейския съюз като цяло - "кръстопът“.
