Десет години по-късно образът се е размил и е спихнал до комичност. Този човек е вдигнат във въздуха от собствената си слепота. И не ми говорете, че имал неподвеждаща интуиция, че умеел да разчита обществените нагласи и слушал гласа на хората. Цирковият спектакъл, който разиграва, е евтин ход, старинно моралите с привкус на исторически нафталин, евтин ход и почти не останаха души, които да се възторгнат от уменията му.

Борисов и Панорама? Или защо си го причинихме?

Той не се е променил от началото на онези прословути десет години, когато образът му се наби в очите на простолюдието, като съгледвач  сред  пазвантите на Тодор Живков. Напомпан с измамно самочувствие слагач, с огромна ножица между това, което е и другото, за което иска да се представи. Беше сравнително поносим. Изтръпналите ни от мутрите души търсеха сила и справедливост, търсеха наказание и незнайно защо привидяха в него Батмана, силата, която ще се справи. Простено ни е. Всяко общество си има налудничав пубертет, в който не слуша разсъдъка си, а слугува на хормоните.

Десет години по-късно в телевизора образът се е размил и е спихнал до комичност. Какво чухме от приемиера за пандемичната корупция, разяла из основи държавата? „Няма да остане ненаказан човек - или ще върнат парите, или ще бъдат конфискувани“- зарече се героически "обединителят" на всичка Балкани. Само че, вече не върви лакърдията и никой не му вярва. Колкото бяха наказани предишните с "баткото и браткото", за които той се зарече, че ще има съд и справедливост и - да, в Германия имаше, но не и по тези земи.

„Нито веднъж не отидох на гости на мой министър, кмет или областен управител“ - продължава сюитата в бяло "световният" лидер. Ти да видиш! Сякаш публиката не знае, че няма нужда от подобни гости, след като върволиците пред банкянската къща сам ги е цитирал в интервюта. И  какво ще стане след гостуването? Ще спре грабежа? Нали с неговото покровителство и лична благословия „онези гадове с катрана“ разгромиха партията Му? Да не би да сме забравили репликата за суджуците, че са лично за премиера? Суджук само да беше, да го прежалиш!

Този човек е вдигнат във въздуха от собствената си слепота. И не ми говорете, че имал неподвеждаща го интуиция, че умеел да разчита обществените нагласи и да слуша гласа на хората. Глупости! Цирковият спектакъл, който разиграва винаги пред хората, е евтин ход, старинно моралите, с привкус на исторически нафталин и почти не останаха души, които да се възтрогнат от уменията му.

„Единственият изход от ситуацията е справедливост“, минава във фалцет шлиферът на всички далавери в държавата. Защото всички те са под неговия благосклонен /да не кажем насърчителен/ поглед, а откраднатото понятие е от народния гняв в социалните мрежи и от заканите на гражданските структури, които набират все по-голяма сила. Кух опит за напипване на проблема. И безуспешен, защото времето му е изтекло и не работи.

Неуморимостта да се гърчи не може да му отречем. „Всичко хубаво, което се е случило, сме го направили ние“ - прави отчет безотчетният. Туй - магистрали, стадиони, паркове /да има онези мизерабли къде да си правят митингите/, градинки, пейки, облицовки и санировки, всичко от както партията му властва е нейно дело. Мерси, ние си искаме лошото. Вместо да ни халосват по главите откъртените парчета от санираните сгради, по-добре да си останат със старата и издържлива външност, а парите да бяха вложени за здравето на най-нещастната и топяща се нация на континента. И още социални лакърдии чухме от този корифей на логическата мисъл и перфектния синтаксис на фразата: „Да се връщат, да се продават, да се даряват и съответно органите да арестуват, да разследват“...Пунта мара, ако трябва пак да се възползваме от същата мощ на тази мисъл, пламък и дим, и въздух под налягане. Защото ще изгорят най-дребните риби, някоя по-мазничка, за отскок от патовата ситуация, но основната причина - той да оцелее. Или поне така мисли.

Защото е в бяло или така му се иска да го възприемат. Другите крадат, другите правят диктатура и военен преврат, другите говорят фейк новини, другите протестират, другите са виновни, само човекът от Банкя е в светлина облян.

А човекът просто си отива.

И защото знае какво следва, агонията е отблъскваща.

Кръстене, въртене на очите около орбитите, сричкоотделяне и фалцет – живковски фалцет от последния ден. “Няма да допусна да си отидем като маскари“ - обяви в края на героическата си панорама премиерът. Късно е! Вие отдавна се омаскарихте с космическата си алчност, лакомия, простащина, жестокост към народа си, слугинаж на външни сили и майцепродавство, с безсмислените си и кухи брътвежи, нямащи нищо общо с тежкия живот на хората, които някога ви избраха. И от партия, каквато искахте да бъдете, но никога не станахте, метаморфозирахте до разбойническа банда, шайка крадливи тарикати, продаващи всичко по пътя си в името на власт и пари. И народът няма да му прости не само това, но и факта, че никога не застана до президента на национален или какъвто и да е празник, никога не уважи институциите и не спази субординацията между тях. А какво е една държава без институции? Без уважение между първите големи? Луканка. Къща без гости. Или часовник, спечелен след манипулирани избори?

Полетът над кукувиче гнездо приключва, не без намесата на онези, които измислиха Борисов. Важното е дали обществото узря, за да им се изпречи на пътя и да не позволи клонирането на подобни типажи. Трудна битка, но наложителна, като живот над смъртта. Като държава над територия. Като смисъл над безумие, като  нещо над нищо.

Защото когато позволиш да те направят цар от пазач, трябва да си готов и да те гилотинират, нали? И тук няма никакво значение даваш или не даваш оставка, защото вече си в позиция на употребена дъвка за балончета.

Дъвка - веднъж. Дъвка - втори път. Дъвка трети раз. После – на тротоара.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.