„Демокрацията не е спринт, който печелиш, след като стигнеш финала. Няма финал. Фейсбук създава измамно усещане за общност. Именно в тази среда се вихрят полярни кръгове от омраза и нихилизъм. Общото бездуховно състояние е резултат от злокачествено заболяване отпреди епохата „Борисов“. То е истинска национална беда.
Българските медии отминаха новината за награждаването на Юлия Кръстева с изключителното отличие Велик офицер на Почетния легион, връчен и лично от президента на Франция Еманюел Макрон. Това е диагноза за провинциализма на елитите и мизерността на локалната  колегиалност по всички етажи на обществото.“

Тя е роден бунтар и „незаглъхващ глас“, който винаги намира трибуна да заяви гражданските си позиции. Журналист с практика от 1968 година, публицист, автор на документални филми, преводач от френски и испански, Еми Барух е позната и като журналист от българската редакция на "Дойче веле", а също и като организатор на фото-фестивала „Фотофабрика“.
Ще има ли промяна и еднопосочна ли е тя? Кой ни направи бездушни и примирени, лицемерни и апатични? Къде е тънката граница между висок рейтинг и етика в журналистическия занаят? За професионалната завист и провинциално мислене и поведение, за всичко това- Еми Барух пред LIBERTA.BG.

-    За последните  30-ина години българите изживяха диапазона от големи надежди, през отчаяние и ступор, до еуфория и обратно. Какво е обяснението Ви, госпожо Барух, за тези полярни и редуващи се състояния, изпълнили целия Преход?

-    Имам едно кратко и едно дълго обяснение. Те са свързани. Краткото е – следете пътя на парите и начина, по който се прокарват разделителни линии в обществото. Другото е резултат от неразбирането на простия факт, че демокрацията не е подарък. „Благополучието Европа“ - каквото и да значи това - не е подарък. А те се случиха в изкривен вид, както всички политически промени в историята на България - без истинското  участие на множеството, без да сме платили цената.
Няма съзнание, че демокрацията не е спринт, който печелиш, след като стигнеш финала. Няма финал. Тича се всеки ден. И трасето не е гладко. Неразбирането на това, доведе обществото до нихилизъм и до тежка морална криза. Атомизирани, капсулирани, несвързани ядра и липса на солидарност.
Фейсбук създава измамно усещане за общност. Именно в тази среда се вихрят полярни кръгове от омраза и нихилизъм. Дори не засягам темата за манипулативната роля на медиите, обслужващите функции и внушенията, че по тези територии е възможен магически реализъм.

-    Крои се новото правителство, като мястото на действие до скоро бе в мол. Кое е по-важно за зрителите - детайлите и мизансцена, или резултатите от работата му, които ще видим по-късно? Може ли да се разделят двете неща?

-    Всичко е важно за публиката, защото дяволът е в детайлите. Има разлика дали назначаваш за министър персона, която си срещнал на една бензиностанция, или човек, който е завършил Харвард. 

-    Видяхме стари, познати лица на БСП, някои от които стигнали до съд, да участват в тези преговори като експерти. Като игнорираме интригата от страна на Корнелия Нинова, не крие ли това първата опасност за "Продължаваме промяната" в лицето на Кирил Петков и Асен Василев, като хора, непознаващи българските политически нрави?

-    Това не е лесна тема. Биографиите на мнозина, които участват в преговорите, са смущаващи. И има защо. По много причини. Но нека погледнем на темата, без да персонализираме. Винаги съм наблюдавала с интерес начина, по който се сменят управленските екипи в страната. Обикновено това се случва на авансцената с популистки фалцет. И новите започват всичко от нула. Експертните знания на онези, които до този момент са работили в определена област, се хвърлят на боклука: папки с анализи, чернови на договори, предистория на работни срещи и прочее. Говорим за втория ешелон, именно за експертите, а не за ръководителите. Много е тъпо да бъдат изхвърлени извън борда тези хора, вместо да се получи от тях всичко, което може да помогне за „продължаваме промяната“.

-    Животът в България и в Република Северна Македония ще бъде белязан месеци напред от трагедията на „Струма“ и смъртта на 45-имата пътници. Като журналист, вярвате ли, че истинските причини ще бъдат посочени?

-    Зависи кои медии визирате. Медийното поле също се форматира под влияние на паричния поток. Може би истинските причини ще бъдат посочени в платформи, които не достигат до широка аудитория, но това е тема, по която е много лесно да се спекулира.

-    Ясно е, че скандалът и сексът продават. Лошото е, че и смъртта прави същото. Одобрявате ли начина, по който случилото се се отрази в медиите и бихте ли посочили  граничната линия между рейтинга и човешката етика и морал?

-    Ще цитирам Кристиян Таков: „Смелостта, която трябва да спаси човешки живот, се е изродила в сръчност да снимаме с телефоните си как този живот се отнема“

-    Стръвта на медиите да захапват и разнищват човешки трагедии е част от общото ни бездуховно състояние, бездушие и опростачване, засилени през Борисовото управление. Поправима ли е тази национална щета, да не кажа бедствие - и в рамките на какъв времеви хоризонт?

-    Като си помисли човек, че квалификацията „опростачване“ ще си остане завинаги свързана с епохата „Борисов“... Общото бездуховно състояние, което споменавате, е резултат от злокачествено заболяване преди епохата „Борисов“. То е истинска национална беда. Във „Феноменология на чувствата“ проф. Георги Фотев е посветил цяла глава на завистта. И без да генерализираме, трябва да го признаем, ако може и да го осмислим - „Неразвитият индивидуализъм е инкубатор на егоизъм, завист, егалитаризъм, нахалство, самомнителност". Ето един пример! На 15 ноември в Елисейския дворец президентът на Франция Еманюел Макрон връчи на световно известната Юлия Кръстева изключителното отличие Велик офицер от Почетния легион. Направи го бляскаво, с вълнуващи думи, в които България бе споменавана многократно. Ще го повторя - изключително постижение на изключителна жена, направено с необходимата доза респект към родината на Кръстева. Подминаването на  този факт от българските медии е диагноза. За провинциализма на елитите - политически, интелектуални, управленски - и мизерността на локалната колегиалност по всички етажи на това общество.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.