В дигиталния свят и ерата на интернет, глобализма, отворените граници в Европейския съюз, климатичните промени и замърсявания на околоната среда, в динамичната международна, регионална и вътрешно-политическа и финансово-икономическа среда и обстановка, за да отговори адекватно на съвременните рискове и заплахи за гражданите, обществото и държавата като цяло, наред със съвременните предизвикателствата пред българската национална сигурност, като киберпрестъпления, трансгранична организирана престъпност, климатични промени, трафик, тероризъм и миграционен натиск, на дневен продължават да стоят стари, но нерешени във времето проблеми и негативния явления, които водят до задълбочаване на кризите в обществото, несигурна среда, погазване на върховенството на закона, подкопаване на доверието на гражданите и бизнеса в институциите, отлив на чуждестранни инвестиции, ниска производителност и слаба конкурентноспособност на свободния пазар, влошаване на качеството на живот и скоропостижно намаляване на населението в България.
Демографският срив, бедността и корупцията в България - кумулативно, но и разглеждани поотделно – представляват сериозни предизвикателства пред националната сигурност, които не кореспондират с дефиницията за Национална сигурност, заложена в чл. 2 от Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност: “Национална сигурност е динамично състояние на обществото и държавата, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите и основните права и свободи на гражданите, в резултат на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети”.
Бедността, корупцията и демографският срив водят до обществен дисбаланс, забавяне на икономическия растеж, липса на справедливост, слабо правосъдие, отслабване на държавността и уязвимост на населението и затова поставянето им в епицентъра на проблемите за решаване от държавата, като съвкупност от институции, органи, структури и системи, е изключително важна стъпка по пътя за развитие и утвърждаване на Република България като модерна, стабилна, високотехнологична, просперираща, правова и социална страна.
Демографски срив, бедност и корупция като предизвикателства пред националната сигурност
Национална сигурност
Националната сигурност представлява системата от мерки, предприети от една държава, за да осигури своето оцеляване и безопасност. Тя включва предотвратяването на заплахи отвътре и отвън, както и закрилата и благосъстоянието на гражданите.
В един от първите специални документи - Концепцията за национална сигурност на Република България, върху която стъпва и се изгражда националната сигурност, приета с Решение на 38-о НС от 16.04.1998 г. - е възприето определението, че „Националната сигурност е динамично състояние на обществото, когато са защитени основните права и свободи на българските граждани, държавните граници, териториалната цялост и независимостта на страната, когато не съществува опасност от въоръжено нападение, насилствена промяна на конституционния ред, политически диктат или икономическа принуда за държавата и е гарантирано демократичното функциониране на държавните и граждански институции, в резултат на което обществото и нацията запазват и увеличават своето благосъстояние и се развиват”.
В Закона за защита на класифицираната информация от 24.04.2002 г. е прието следното определение: „Национална сигурност” е състояние на обществото и държавата, при което са защитени основните права и свободи на човека и гражданина, териториалната цялост, независимостта и суверенитетът на страната и е гарантирано демократичното функциониране на държавата и гражданските институции, в резултат, на което нацията запазва и увеличава своето благосъстояние, и се развива”.
През 2009 г. с допълнителна разпоредба в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност”, приет на 11.12.2007 г., е заложено определението: „Национална сигурност” е динамично състояние на обществото, при което са защитени териториалната цялост, суверенитетът и конституционно установеният ред на страната, когато са гарантирани демократичното функциониране на институциите, основните права и свободи на гражданите, устойчивото икономическо развитие и благосъстоянието на населението, както и когато страната успешно защитава националните си интереси и реализира националните си приоритети”.
Приетите Стратегия за национална сигурност на Република България (Решение от 08.03.2011 г. на НС, обн. В ДВ бр. 19 от 8.03.2011 г.) и Атуализирана стратегия за национална сигурност на Република България (Реш. На НС от 14.03.2018 г., обн. в ДВ бр. 26 от 23.03.2018 г.) поставят като жизненоважни национални интереси преодоляването на негативните демографски процеси, превенцията и противодействие на корупцията и гарантиране на благосъстоянието на населението, което изисква справяне с бедността и нарастващото социалното неравенство.
Демографски срив
Разглеждайки предизвикателствата пред националната сигурност, няма как да подминем и да не засегнем темата за демографската политика и демографската сигурност. Ако приемем, че държавата е създадена, за да се гарантира повече сигурност за отделния човек и индивид, то значи националната държава трябва да осигури сигурността на нацията, която я изгражда.
Човешкият ресурс - хората, са главният и най-важен капитал на една държава. Без тях всяка една страна е обречена на гибел. Затова благоденствието, продължителността на живота и стимулирането на раждаемостта трябва да са сред основните приоритети на всяка съвременна, правова, демократична държава, ако желае да продължи съществуването си и да отстоява националните си интереси, суверенитет и цялост.
„Демографският срив“ в България е сложен, комплексен негативен процес, следствие на високата смъртност, ниска раждаемост, засилена емиграция на населението, предизвикани от редица негативни фактори и явления, като безработица, бедност, влошени здравеопазване и образование, обезлюдяване на цели региони, слаба държавна социална политика, влошаващата се икономическа среда, ниско заплащане на труда. За съжаление тези тревожни тенденциите се запазват и задълбочават, като България заема челните места по смъртност на населението в света в различни класации за 2020 и 2021 г.
Доклад на ООН от 2019 г., например, посочва, че до 2050 година България ще загуби една четвърт от населението си. Според прогнозите, през 2050 г. населението на България ще отбележи спад с 39%, в сравнение с 1990 г.
По прогнози на НСИ, при неблагоприятни обстоятелства през 2060 г. населението на страната ще е около 5 145 000 души, а според неофициални проучвания и изследвания, то ще е около 4 500 000 души още през 2050 г. Паралелно с това за България важи и общоевропейската тенденция за застаряване на населението, като се очаква през 2050 г. хората в над трудоспособна възраст да са около 30% от общия брой.
Данните са индикация за изключително сериозен риск и едновременно с това предизвикателство за националната сигурност и изискват бързи, адекватни, неотложни и навременни действия от страна на държавата и нейните органи и институции за справяне с демографската ситуация, която на практика предвещава една зловеща картина на изчезване на населението на България.
За неутрализиране на това негативно явление е необходимо провеждането на дългосрочна демографска политика за преодоляване на демографската катастрофа в България с нови и ефективни подходи и методи. Също така се изисква консенсус по направлението между парламентарно представените политически сили, местната и изпълнителните власти, неправителствения сектор и гражданите за изработването на обща рамка, базирана на широкоспектърен анализ и план на действие, и превръщането й в нов документ, включващ серия от законодателни инициативи и приемането и изпълнението на конкретни социални, образователни, здравни и икономически мерки за стимулиране на раждаемостта, за намаляване на смъртността и на изтичането на квалифицирани „мозъци“ от страната, както и провеждането на политики за връщането на българите от чужбина.
С Протокол № 4.2 на Министерския съвет от 01.02.2012 г. е приета Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.). Стратегията е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне на темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост, квалификация, способности и умения. Ежегодно, с решения на Министерски съвет, планът се приема и се води отчет за неговото изпълнение. Въпреки това резултатите са от незадоволителни до крайно обезпокоителни - естественият прираст на населението в България и през 2021 г. продължава да е отрицателен, българският етнос се топи, което от своя страна е индикация за неполагане на достатъчно усилия от страна на държавата за постигане на положителни промени в демографските статистики.
Демографският проблем се приема като един от основните социални проблеми на съвременното българско общество и държава, който остава нерешен. Необходимо е от страна на държавата прилагането на ефективен и ефикасен финансов инструмент за насърчаване на раждаемостта, като се има предвид високата раждаемост при някои етнически групи в България, като например затова е ромската.
Бедност
Важен елемент за националната сигурност на една държава е нейната икономическа сигурност, което неизменно включва и благосъстоянието на нейните граждани. Икономическата сигурност често се свързва с финансовата сигурност и наличието на ресурс и устойчиви приходи, за да се поддържа както определен достоен начин на живот от населението, така и да се гарантира развитието на държавата в дългосрочен план.
Бедността в България представлява риск за нейната национална сигурност и същевременно с това е едно от големите предизвикателства пред държавата и нейните институции, чиито политики трябва да са насочени към нейното намаляване и към осигуряване на социална сигурност на населението.
От една страна бедността създава устойчиво неконкурентноспособни на пазара на труда индивиди, които са уязвими, лесно манипулируеми, склонни към извършването на криминални и други противоправни и противообществени деяния, които представляват заплаха за отделния човек и/или обществото като цяло. Бедните хора по-лесно стават жертви на експлоатации и склоняване към извършване на незаконни дейности. От друга страна увеличаващата се бедност води до социално изключване на цели групи от населението, до повишаване на смъртността и намаляване на раждаемостта. Тук е моментът да бъде също така отбелязано, че младите съставни части на терористичните клетки по света имат общи белези – произхождат от бедни семейства и са нискообразовани. „Крайната бедност, социалната изолация и маргинализацията, с които се характеризират някои общности, увеличават уязвимостта им към радикални религиозни и други идеологии. За капсулирането по етнически или религиозен признак влияние оказват и външни фактори“ и „Маргинализацията, растящите бедност и неравенство и разочарованието от политическата система, социалната среда и други фактори спомагат за увеличаването на привържениците на легално функциониращите и неформалните крайни политически формации и националистически движения. Техни инициативи се отличават с високи нива на агресивност и често придобиват характер на терористични действия. Не са изключение спонтанни индивидуални актове на насилие, осъществявани от по-радикални привърженици на екстремистката идеология“ – е посочено в Актуализирана стратегия за национална сигурност на Република България, приета с Решение на НС от 14.03.2018 г., обн., ДВ, бр. 26 от 23.03.2018 г.
Факторите, които влияят на степента на бедност и нейните вариации, засягат всички възрастови групи и са от различно естество, но най-често са срещани в страните в ЕС с налични висока безработица, инфлация, ниско заплащане на труда, корупция и слаба държавна политика за повишаване на покупателната способност на населението, отсъствие на справедливо и при ясни критерии кариерно израстване в държавния апарат, приемането на лобистки закони и поправки в интерес на бизнеса и в ущърб на работниците/служителите, слаб фискален контрол, неясна и непоследователна пенсионна и социална политика и др, каквито са присъщи за България. Като сред най-уязвимите групи в България, засегната от бедността, е тази на пенсионерите. Повечето от тях оцеляват единствено благодарение на помощ от деца си, близки и роднини.
По последни данни на Евростат за 2021 г., българите са втори по бедност в ЕС, след румънците. България (33,6% от населението на страната) и Румъния (35,8%) са страните в ЕС с най-голям дял от населението, изложен на бедност и материални лишения. Това сочат последните данни на Евростат. Според Доклад на Световната банка, обаче, страната ни остава най-бедната членка на Европейския съюз с брутен вътрешен продукт на глава от населението на ниво от 53% от средното за блока.
Като изхождаме от легалната дефиниция на понятието „Национална сигурност“, ако разгледаме частта от нея - „нацията запазва и увеличава своето благосъстояние и се развива“ - спокойно можем да кажем, че определението „сигурност“ означава отсъствие, липса на опасност, но също така, според предвиденото в закона определение, сигурността би трябвало да означава и стопански растеж и развитие за нацията. Така можем да приемем, че всеки спад на БВП, или обедняване дори на част от населенеито, би трябвало да се разглежда като заплаха за националната сигурност.
В тази връзка е необходимо провеждането на адресирана държавна политика за намаляване на бедността към конкретно засегнатите от нея групи с прилагането на различни мерки, които да са ориентирани към драстично повишаване на заплатите и пенсиите в България, до изравняването им със средните за Европейския съюз. В това число, генериране на нови програми и политики за намаляване на безработицата (при диалог между държавата и бизнеса), за повишаване на професионалната квалификация и генерализационна борба със „сивата“ икономика, с прането на пари, с течовете и кражбите на/от бюджетните средства и с корупцията.
Корупция
България е на първо място по корупция за 2020 г. сред страните-членки в Европейския съюз. Така държавата ни остава на последно по място по справяне с корупцията в ЕС в класацията на „Трансперънси интернешънъл“. Всяка година заради корупция България губи над 11 милиарда евро, или 14% от брутния си вътрешен продукт. Това се посочва в доклад от 2018 г. на групата Зелени/Европейски свободен алианс в Европейския парламент, като за изчисленията са използвани данни на Европейския парламент, ОЛАФ, Евростат и Европейската комисия.
Корупцията в България е много сериозна заплаха за националната сигурност на страната, която води до деморализиране на обществото, бедност, подкопаване на държавността и политическата система, ниско доверие в институциите и политиците, отблъскване на чуждестранните инвестиции и ощетяване на държавния и общинските бюджети, стимулиране на „сивата“ икономика и прането на пари. За съжаление, след влизането на България в ЕС, корупцията, заедно с мафията и олигархията в най-бедната членка на блока, са захранвани от европейските фондове, поради слабия контрол на разходването на средствата от ЕК по оперативни програми и прогнилото, неефективно и избирателно правораздаване.
Етимологията на понятието корупция се свързва с латинската дума „corrupcio”, което означава „лошо състояние“, „развалено“, „изхабеност“. Второто значение на думата е „лъжовност“, „подкупност“. Пак от латински, думата „corrumpo” означава “покварявам“, „развращавам“, „развалям“.
„Корупция” в най-общ смисъл може да се опише като злоупотреба с обществена служба за лично облагодетелстване или конкретно поведение на длъжностни лица, чрез което те или техни близки се облагодетелстват неправомерно и незаконно, като злоупотребяват с поверената им власт.
В България засега липсва легална дефиниция на явлението корупция, доколкото може да се приеме като такава разпоредбата на чл. 3., ал. 1 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, която гласи: „Корупция по смисъла на този закон е налице, когато в резултат на заеманата висша публична длъжност лицето злоупотребява с власт, нарушава или не изпълнява служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на неследваща се материална или нематериална облага за себе си или за други лица”.
В книгата си „Юридическа етика“ доц. д-р Борислав Градинаров пише, че „корупцията е социално-икономическо явление и по същество е присъщо на всички общества и политически системи. Основното му предназначение е да се заобикалят утвърдените и публично известни пътища и начини за постигане на дадени цели, било то в сферата на бизнеса, обучението, правораздаването, професионалното израстване или при получаване на административни, здравни или някакви други услуги“.
В Национална стратегия за противодействие и превенция на корупцията (2021-2027), приета с Решение № 235 на Министерския съвет от 19.03.2021 г., е посочено, че: „Корупцията е една от най-сериозните заплахи за правовата държава, демокрацията и правата на човека. Корупцията подкопава доброто управление и социалната справедливост, накърнява свободната конкуренция, пречи на икономическото развитие и застрашава стабилността на демократичните институции и моралните устои на обществото. Особено сериозен проблем представлява корупцията по високите етажи на властта и тази сред заетите в публичния сектор. Проявите ѝ разклащат усещането за държавност и доверието в държавните органи и органите на местно самоуправление; пораждат чувство за социална несправедливост и неравенство и мотивират към незачитане на установения правов ред, поради усещането, че е компрометиран и предназначен да облагодетелства едни лица за сметка на други“.
„Корупцията заплашва съществуването и спазването на социалните, правните и моралните норми, засилва потенциала на организираната престъпност, уронва авторитета на властите, отслабва тяхното функциониране и компрометира провежданите реформи. Възможности за корупция създават недостатъците в управлението на държавата и общините, изразяващи се в съзнателно или поради некомпетентност увеличаване и усложняване на разрешителни и лицензионни режими, липса на необходимата прозрачност и последователност при възлагане на обществени поръчки и разходване на публичните средства“, посочва проф. Николай Слатински в своя лекция, озаглавена „Корупция и интегритет в системата за национална сигурност“.
От изброеното до тук може по естествен път да се направи извода, че корупцията представлява сериозна заплаха за националната сигурност на България, а противодействието срещу корупцията е огромно предизвикателство за държавните и местните власти и органи, защото е в голяма степен институционализирана.
Като едно от най-бързите и ефикасни решения за справяне с корупцията в България е повдигането на обвинения от Прокуратурата на корумпирани длъжностни лица, политици и магистрати, произнасянето на осъдителни присъди от Съда, забрана за заемане на публични длъжности и конфискуване в полза на държавата на незаконно придобитото.
За съжаление към този момент развиването на този сценарий в България е невъзможен, поради срастването и симбиозата между мафия, олигархия, политически елити и магистрати.
В заключение мога да кажа, че нивата на корупция, бедност и смъртност нареждат България повече до страните от „Третия свят“, отколкото до държавите-членки на Европейския съюз, каквато е и тя. Демографският срив, бедността и корупцията са трайно негативни явления, представляващи заплаха за националната сигурност, на които държавата и нейните органи и институции трябва да обърнат сериозно внимание, с предприемането на спешни мерки за ограничаването, намаляването и преодоляването им.
