Наблюдавайки последните три месеца, не съм оптимист, че ще се стигне до редовен кабинет. И това не е така, защото аз не искам, а защото не виждам сериозни основания това да се случи. Това заяви в ефира на НОВА проф. Даниел Вълчев.
Още в нощта на изборите стана ясно, че няма как да се състави правителство без участието или на ГЕРБ, или на ДПС, или на Възраждане. Това е аритметика, не е трудно всеки завършил четвърти клас да го сметне.
Цялото българско общество вървим натам, накъдето един френски мислител от края на миналия век - Жан Бодрияр, е казал. Ние "вървим към симулакрум". Тоест, нещата уж са същите, но всъщност те само симулират, че са същите. Обвивката я има, вътрешността вече я няма.
Ако се замислим, цялата процедура по връчването на мандатите, която има смисъл - да се напътят политическите сили, да намерят някаква възможност да се състави правителство - при нас тази обвивка същестува, но смисъла на това, което се прави, е много различен. Всяка от партиите се опитва да се екскулира, да премахне вината малко от себе си за това, че няма да има правителство.
В момента се симулира една дейност и мисля, че по-скоро ние вървим към избори, което не е толкова страшно. Ние 45 години се стремяхме да има демокрация и ето, сега има демокрация. Разбира се, с хубавите и не толкова хубавите й страни.
Надявам се след едни нови избори политиците да разберат, че хората изпращат в парламента своите представители не за да копаят червени линии и окопи, това не означава да са всеядни, но все пак да намерят възможност да управляват това общество в едни не леки времена, каквито са сегашните.
Много неща могат да се променят при едни нови избори, но ако не се променят, политическата система ще бъде изцяло преформатирана.
Ако трябва да правим някакви политически изводи - защо България се управлява в последните две години от служебни кабинети - то това са, че партийната система е нестабилна.
Относно преформатирането на политическата система, то мнозина поне от говорителите напоследък споменават за прекрояване на конституционния модел на България и едва ли не привиждат президента като един от хората, които биха застанали зад такова нещо. А това, според мен, е доста сложно чисто процедурно, но е и политически сложно, защото, както виждаме от социологическите изследвания, Радев също започна да губи подкрепа и това е съвсем нормално. Идеята, че президентът може да стои над партиите и да ги подбутва и нахоква от време на време, а той да остане целия в бяло, е изцяло неправилна. И ако някой му дава тези съвети, то дълбоко го е подвел.
Каквото и да си говорим, ние вървим към предсрочни избори. Дори и да бъде направено нещо с третия мандат, то ще бъде много крехко и нестабилно, временно и нищо съществено няма да промени.
Фактът, че българите през 5, или 10 години търсят нов спасител, показва, че политическите партии у нас не са стабилни.
Ако и тези избори не променят нищо, сигурен съм, че ще се появят нови политически играчи, независимо дали са стари или млади. Възрастта не е най-важното нещо в политиката. Младите имат енергия, старите имат опит. Но никога не бива да забравяме, че в политката старият глупак някога е бил млад глупак. Там няма промяна.
