Междуправителствените конференции за Молдова и Украйна са отделни, защото всяка държава има свой собствен път и се оценява по собствените си стъпки. Това каза за БНР Зинаида Златанова - бивш ръководител на представителството на ЕК в България
"Процесът на разширяване на ЕС има дълга история и, като цяло, е история на един много голям успех. Процесът на присъединяване всъщност е една история на реформи, които всяка държава трябва да извърши така, че да бъде готова за членство. В момента има 9 страни кандидатки, включително от Западните Балкани. Това говори, че няма по-голям гарант за стабилност, траен мир и благоденствие в света от ЕС, независимо от всички недобронамерени наративи и от всички коментари в обратна посока, на които сме свидетели".
Златанова коментира пред "Хоризонт" и твърденията, че заради войната срещу Украйна преговарящите от страна на ЕС няма да са толкова прецизни в изискванията си и ще търсят съкратени срокове:
"Това по-скоро няма как да бъде случаят. От 2022 г насам имаме много близък мониторинг и непрекъснато наблюдение на реформите, които се случват в Украйна. Ако прочетете тези доклади, ще видите, че към днешна дата Украйна напредва с реформи, включително в областта на върховенството на правото, в антикорупцията”.
България е преговаряла около 8 години и процесът "със сигурност не е бърз", още повече за по-голяма държава като Украйна, коментира Златанова в предаването "Преди всички"
“Всяко разширяване изисква определено напасване на ЕС и е провокирало реформи и промени. Да, Европа също трябва да се реформира, за да може да поеме това ново разширяване и ЕК мисли по този въпрос. Вече е очертала ключови сфери, в които трябва да се предприемат реформи. Очаква се Европейският съвет на 27 -28 юни да възложи на следващата ЕК до средата на 2025 година да бъде готова със задълбочен преглед на всички политики, които трябва да се променят във връзка с разширяването”.
Златанова допусна, че е вероятно инструментите на европредседателството да бъдат ползвани от Унгария в опит за размразяване на евросредствата, предназначени за Будапеща, но подчерта, че не очаква промяна в европейския дневен ред:
"Когато една държава е председател, тя е по-склонна към кооперативност и осъзнава отговорността си във вземането на решения и в изработването на компромиси"
"Много сериозни процеси предстоят. Дано България съумее да участва пълноценно в тях, защото те са много важни за бъдещето ни", заключи Златанова.