Поморие.
Хубав град на българското черноморско крайбрежие. В центъра на града - паметник, посветен на двама съветски войници, загинали в автомобилна катастрофа на 17.07.1946 г. Пред паметника - свежи цветя, вероятно поставени там от руски граждани, живеещи наоколо. Да не забравите — днешна Русия е обявила България за вражеска държава!
Въпросите, са поне няколко:
— Какво са търсели съветските войници през юли 1946 г. в България? (Жокер за непознаващите историята: съветската армия е окупирала България до 1947 г., т.е. тези войници са окупатори.
— Защо паметникът е в центъра на града, а не на градските гробища?
— Има ли загинали българи в тази автомобилна катастрофа и къде са техните гробове?
— Ако съветските войници са загинали, защото са шофирали пияни, защо имат паметник в центъра на града?
— Ако са загинали, опитвайки се да спасят някого, защо това не е отбелязано на паметника?
Докато има монументи, посветени на окупационната червена армия (МОЧА), ще има българи, които:
— няма да разберат, че историята, насаждана в главите ни 45+30 години, всъщност не е истинска;
— ще мислят, че жертвите трябва да са благодарни на палачите си;
— ще хвалят агресията на Русия срещу Украйна;
— ще псуват Европейския съюз, но няма да поискат да го напуснат и да идат в Евразийския;
— ще искат, въпреки фактите, да наложат мнението си, че България трябва да продължи да поддържа тези позорни знаци за липсата на суверенитет и национална идентичност по време на социализЪма.
Време е за премахване на всички символи както на съветската окупация, така и на пронацисткото управление преди това.
Както не бива да има паметници на окупатори, така не бива имената на военнопрестъпници като цар Борис III, Богдан Филов, Петър Габровски, Александър Белев или нацистки фенове като Христо Луков, инж. Иван Иванов и др. да се почитат наред с тези на жертвите на комунистическия режим каквито са Райко Алексиев, Александър Николов (Сашо Сладура) и др.
Източник за войниците: https://bg-memorial.ucoz.com/publ/bratskaja_mogila_v_g_pomorie/1-1-0-44
Бургас.
Красив град в България — страна-член на Европейския съюз и НАТО, обявена от Руската федерация за вражеска държава.
Пред Съдебната палата се пъчи поредният монумент на окупационната червена армия (МОЧА).
Червеноармеецът отгоре в с автомат в дясната ръка, за да напомня на населението, че силата е в него.
На фигурите в основата на паметника се виждат “сцени от живота”, вкл. и такива, срещу които днес някои проруски политически партии се борят - напр. двама мъже се целуват уста в уста.
Трябва постоянно да си напомняме, че в България не се е водило дори едно сражение след обявяването на война от страна на СССР на 5-и септември 1944 г. и царството е окупирано ”без пушка да гръмне”. За сметка на това на територията се намират стотици, ако не и хиляди монументи, които подчертават липсата на държавен суверенитет по времето на социализЪма.
Стокхолмският синдром е увредил тежко част от гражданите и затова всеки трябва да разпространява истината за двете окупации на България — след Руско-турската война 1877-1878 г. и след 1944 г.
Бургаският историк Митко Иванов: „За протокола това не е паметник на Альоша, а паметник, посветен на “безсмъртния вожд на цялото прогресивно човечество Йосиф Сталин”. Цитирам паметната записка, която е вградена в основите. Нейно копие се пази в бургаския Исторически музей“.*
______
* — https://www.gramofona.com/horata/tova-pametnik-na-alosha-li-e-ili-na-stalin
