Втора година финансовият министър се опитва да се саморазправи с дирекцията за международни арбитражни дела
„Чистката е говорена с всички, които искат да стават министри - че законно, незаконно, трябва да изгонят всички директори на дирекции, шефове на регионални структури и на агенции първите две седмици...“, Асен Василев, Национален съвет на „Продължаваме промяната“, 2023 г.
Втора поредна година финансовият министър Асен Василев влага огромна енергия да разруши нещо успешно и работещо. Той е твърдо решен да се отърве от ключова дирекция в МФ, която от години движи защитата на България по международните арбитражни производства.
Противно на тукашните обичаи, България е една от държавите в Европа с много добра защита по тези дела. Интересът по тях възлиза на милиарди, а рисковете за щети за хазната при слаба защита са огромни. Огромни са обаче и апетитите за пай от този реномиран адвокатски бизнес, който в момента е възложен на световни топ кантори. В тази война ходовете на Василев дотук бяха парирани, но победата е само привидна – решенията как да продължи представителството на България по международни арбитражни дела тепърва ще се вземат.
Вие си критикувайте, аз ще си действам
Изумително е упорството, с което финансовият министър Асен Василев отново и отново предлага отхвърляна от професионалните среди като несъстоятелна стратегия за представителството на България по международни арбитражни дела. Години наред представителството по граждански дела, включително по международни арбитражни производства, е поверено на финансовото министерство. Нито един министър на финансите досега не се е оплаквал от това и не е „обръщал света“ в опит да се отърве от тази дейност, при това с аргумента, че не се чувства достатъчно компетентен в материята. Асен Василев обаче прави точно това – опитва се да прехвърли дирекцията на министерство на правосъдието, което изначално не му я иска, при това с действия по ръба, че даже отвъд закона.
Дотук неуспешните опити на ПП да закрие дирекция „Съдебна защита“ в МФ са три. Кабинетът на Кирил Петков първо се опита да направи завой в представителството на държавата по международни арбитражни дела чрез промяна в Гражданско-процесуалния кодекс. Внесеният миналата година проект в парламента бе разбит на пух и прах от юристите, чиито становища още могат да бъдат прочетени на сайта на парламента. Много показателно е, че отрицателно становище по проекта тогава изразиха и 8 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Противно на тяхното мнение, председателят на Висшия адвокатски съвет адвокат Ивайло Дерменджиев, който е много активен по темата и е сред най-големите критици на дирекция "Съдебна защита", се обяви в подкрепа на прехвърлянето на тази дейност към МП. Промените в ГПК се провалиха.
Това не попречи на Асен Василев да направи втори, още по-проблемен от юридическа гледна точка опит за закриване на дирекция „Съдебна защита“ чрез изменения в устройствения правилник на МФ. Тук Василев направо реши, че законът, който остана непроменен, не му пречи, защото важал само за граждански дела в България и няма проблем МС със свое решение да прехвърли представителството по международни арбитражни процедури на МП. Това постановление бе отменено от служебното правителство през 2022 г., отново след огромен брой негативни становища.
Василев обаче упорства и преди седмици отново го предложи за обсъждане и приемане. С това чашата на търпението в НС преля и се стигна до абсурда депутатите да приемат решение, с което задължава правителството да не изземва техните правомощия и да не се меси в решението кой да представлява страна по международни арбитражни дела. Евентуално прехвърляне на дирекцията към правосъдното министерство би улеснило разчистването й, като ще свали пряката отговорност от Асен Василев, без да го лишава от възможност да се меси като финансов министър.
Защо нещо успешно се оказва трън в очите
Упоритите опити за промяна в областта на съдебната защита по международни арбитражни дела се прави в момент, в който изтичат 5-годишни рамкови споразумения за процесуално представителство. От самото начало до 2016 г. процесуалното представителство по международни арбитражни дела се възлага с процедури по Закона за обществените поръчки, а след като това изискване отпадна за юридическите услуги, МФ провежда сходна състезателна процедура. Изискванията за кандидатите по нея са високи. Последните рамкови споразумения са от май 2018 година и са сключени с водещите световни кантори „Уайт енд Кейс“ ЛЛП и „Арнолд енд Портър“ ЛЛП, като споразуменията са за 5 г. По информация на МФ това са двете дружества в света с най-много успешно завършени дела по искове на инвеститори, заведени срещу държавата – съответно 72% и 84% спечелени дела.
Служебният финансов министър Росица Велкова откри нова процедура за сключване на рамкови споразумения през февруари 2023 г., по която бяха получени 8 оферти (една от тях - след изтичане на срока). По тази процедура 4 от офертите бяха определени като отговарящи на изискванията и допуснати до оценяване, като комисията класира отново на първо и второ място „Уайт енд Кейс“ ЛЛП и „Арнолд енд Портър“ на база опит и ценови предложения. Решението на Росица Велкова за класирането е от 19 май, но договори не са подписани. Междувременно на власт дойде ново правителство и нов финансов министър, който очевидно има проблем с избраните кандидати.
След фиаското в парламента Асен Василев вече е сменил тактиката – в министерство на финансите е назначен вътрешен одит, който ще търси проблеми в работата на дирекция „Съдебна защита“. Във "Фейсбук" бившият зам.финансов министър Георги Кадиев написа, че за външен консултант на одита е назначен Димитър Гочев, доскоро депутат на ПП.
Междувременно правосъдният министър Атанас Славов обяви, че се създава междуведомствен съвет, който да изготви нови правила за възлагане на тази дейност и свързаните с нея разходи за милиони. Интересното е, че той първоначално се обяви категорично против прехвърлянето на тази дейност към МП с промени в устройствения правилник на МФ, но при дебатите в Народното събрание съобщи за проведена среща с Василев и „констатирани проблеми“. „Моделът е следният: ние ще предложим да се създаде един междуведомствен съвет с участието и на представители на Министерството на правосъдието, и на представители на финансовото разузнаване, и на други институции, който да изработи общите стандарти и общите правила, по които да се осъществява възлагането на тези средства на съответните кантори и дружества, които осъществяват тази защита, но дейността ще остане във функционалната компетентност на Министерството на финансите, където ѝ е мястото, където е била в последните 130 години и където все пак има изграден капацитет за работа с тези средства“, обяви Славов. Така Асен Василев ще получи възможност да наложи нови правила, легитимирайки се през мнение на структура с размита отговорност, като същевременно ще опита да разчисти чрез одит дирекцията, която има капацитет и опит по темата.
Опасни връзки
На фона на сложните юридически битки за оборване на аргументите на Василев и компания други сюжетни линии се оказаха по-прости за разбиране и много взривоопасни. Много показателна в случая е разменената кореспонденция между финансовото министерство и адвокат Ивайло Дерменджиев по темата, както и проведеното заседание на бюджетна комисия на 6 юли 2023 г. по повод проекторешението на НС да забрани своеволията на кабинета.
Дерменджиев и МФ са в процес на интензивна кореспонденция от момента, в който служебното правителство реши да отмени постановлението за промени в правилника на МФ за местене на дирекцията. В този период като председател на Висшия адвокатски съвет Дерменджиев изпраща искане до МФ за изключително подробна информация - списък на чуждестранните адвокати, плащаните хонорари за последните 5 години, списък на българските адвокати и кантори с посочване на хонорарите, присъдени разноски и др. Отговорът, който получава от служебния финансов министър Росица Велкова, съдържа част от исканата информация, но и много важно предупреждение - че ако Дермеджиев изрази становище по предложените промени, ще изпадне в ситуация на конфликт на интереси. Служебният министър изтъква, че на 27 април 2021 г. в МФ е постъпило уведомление за намерение за завеждане на арбитражно дело срещу България от наследниците на бизнесмена Денис Ершов, които се представляват от Международната арбитражна камара в Ню Йорк и адвокатско дружество „Симеонов&Дерменджиев“. Исковите претенции по този случай са за 840 млн. щатски долара, а председателят на Висшия адвокатски съвет д-р Ивайло Дерменджиев е съосновател и старши управляващ сътрудник в „„Симеонов&Дерменджиев“, пише МФ. Дерменджиев е възразил остро на това обвинение, като кореспонденцията между него и МФ е продължила дълго и двете страни са останали на различни позиции.
Дерменджиев изтъква, че към момента на завеждане на самото дело на наследниците на Денис Ершов срещу България - ноември 2022 г., нито той, нито дружеството му участват по него. МФ обаче твърди, че за предходни периоди конфликтът на интереси е налице. Оттам изтъкват и че съадвокат на наследниците на Денис Ершов съвместно с кантората на Дерменджиев е адв. Първан Първанов от Международната арбитражна камара в Ню Йорк, който пък е пълномощник на ищците по друг спор - по делото на Моти Рамот и Рами Леви срещу България с искова претенция 153 млн. евро.
Какви са апетитите
Епистоларната война между МФ и шефа на адвокатския съвет тече на фона на новозаведени арбитражни дела срещу България и напредване на ключово дело – с ЧЕЗ. Ако се вярва на твърденията на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, направени пред бюджетна комисия на 6 юли, има голям риск това дело да не се води докрай, а да се сключи споразумение, въпреки шансовете на България да го спечели. Добрев избухна и срещу твърдение на Асен Василев, че дирекция „Съдебна защита“ има поне едно загубено дело - срещу „Атомстройекспорт“. По това дело обаче защитата не е била от водена от МФ, а от НЕК.
Твърдението, че има загубени дела и хонорарите на двете чужди кантори са прекалено високи, е основен упрек към дирекцията. По темата от страна на дирекцията има изписани купища становища, в които обвиненията се опровергават. Това обаче ни най-малко не трогва финансовия министър, който е твърдо решен да се разправи с неудобната дирекция. Дали ще успее, тепърва ще се разбере.
КАКВИ ДЕЛА Е СПЕЧЕЛИЛА БЪЛГАРИЯ
По информация на МФ всички заведени дела срещу България от 2003 г. досега са спечелени, с изключение на две. По тях арбитражните трибунали са уважили само малка част от претенциите – по делото „Зееви Холдингс“ ЛТД срещу България с искова претенция 425 млн. щатски долара на ищеца са присъдени 10 млн. щатски долара. До тяхното изплащане така и не се стига заради последващо загубено дело за изпълнение на решението.
По делото за концесията на „Новера“ АД за боклука при претенция за 85 млн. евро арбитражният трибунал е уважил иск за 2% от сумата.
В този период България е била ответник по 15 дела с претенции на стойност от около 5,1 млрд. лв. България е била ищец само по едно дело, по което са й присъдени 80,6 млн. евро. Направените разноски за процесуалното представителство по всички тези дела през годините възлизат на 82 млн. евро. В момента са висящи четири дела – на наследниците на Ершов, на Моти Рамот и Рами Леви срещу България (153 млн. евро), на ЧЕЗ (от 857 млн. евро до 1 млрд. евро), „ЕйСиЕф Ринюъбъл Енердж“ (79,6 млн. евро), и на „Астроенерджи Солар Недерландс“.
