Акцията ще започне часове след встъпването на Доналд Тръмп в длъжност и ще продължи цяла седмица
Администрацията на Тръмп планира широкомащабна имиграционна акция още в първите часове след встъпване в длъжност на 47-ия президент на САЩ. Според публикация на The Wall Street Journal, като част от обещанието за извършване на масово депортиране на криминални нелегални имигранти от цялата страна, в Чикаго вече са разположени повече от 200 агенти на различни служби.
Информацията на изданието сочи, че северният град е избран само за начало на кампания, която вероятно ще включва други градове с голямо население от имигранти, включително Ню Йорк, Лос Анджелис, Денвър и Маями.
The Wall Street Journal се позовава на "четирима души, запознати с планирането". Те твърдят, че акцията ще започне във вторник сутринта американско време и ще продължи цяла седмица.
Основен акцент в предизборната кампания на Доналд Тръмп беше обещанието да извърши най-масовата депортация в историята на САЩ, като засегнати ще бъдат нелегално пребиваващи имигранти с криминално минало. Целта на първата акция е да се даде пример на т.нар. "градове убежища", които приемат политики, ограничаващи сътрудничеството с федералните имиграционни власти.
Чикаго се превърна в политическа гореща точка по време на президентството на Байдън, когато губернаторът на Тексас Грег Абът започна да изпраща автобуси с мигранти, търсещи убежище на южната граница, до Чикаго и други северни градове. От август 2022 г. са пристигнали над 51 000 мигранти, според данни на властите в Чикаго. Това доведе и до нескрита вражда между екипа на Тръмп и кмета Брандън Джонсън от Демократическата партия.
Още миналия месец Том Хоман, готвен от Доналд Тръмп за специален представител по контрола на имиграцията по границите, по време на посещение в Чикаго даде нещо като предварителна информация за операцията.
"Ще започнем точно тук, в Чикаго, Илинойс", каза Хоман на коледно парти в северната част на Чикаго. "И ако кметът на Чикаго не иска да помогне, може да се отдръпне. Но ако ни пречи, ако съзнателно укрива или прикрива нелегален чужденец, ще го подведа под отговорност."
В отговор на коментарите на Хоман губернаторът на Илинойс от Демократическата партия Джей Би Прицкер каза: "Притеснявам се, че администрацията на Тръмп и неговите лакеи няма да спазват закона".
Големи имигрантски центрове, като Ню Йорк, Лос Анджелис, Денвър и Маями, също са в полезрението на встъпващата администрация и може да се очакват още акции. За да им помогне да ги осъществят, екипът на Тръмп обмисля широк набор от промени, за да даде на шерифите повече власт, с награди за юрисдикциите, които си сътрудничат, и финансови санкции срещу тези, които се съпротивляват. Том Хоман, например, публично заплаши да хвърли в затвора кмета на Денвър, който шумно протестира срещу имиграционните планове на Тръмп.
Шерифският департамент на окръг Лос Анджелис заяви, че местните власти през 2020 г. са забранили сътрудничеството с федералните имиграционни власти, на които е забранено да използват окръжна собственост, бази данни и персонал без федерална заповед. "Тук сме, за да защитаваме общностите, които обслужваме, а не за да прилагаме имиграционни закони", се казва в изявлението на департамента.
Съветниците на Тръмп казаха, че възнамеряват да накажат "градовете убежища", като им отрежат федерални субсидии, които биха могли да достигнат милиарди долари.
Основните аргументи на критиците на антиимиграционната политика гласят, че с остаряването на американското население американската икономика става все по-зависима от имигрантския труд, особено в хранително-вкусовата, строителната и обслужващата индустрия. Според тях мигрантите са облекчили недостига на работна ръка и са помогнали за по-бърз икономически растеж. Икономисти и бизнес лидери, цитирани от The Wall Street Journal, твърдят, че депортациите в мащаба, предложен от Тръмп, биха били шок за икономиката, засягайки ключови индустрии с недостиг на работна ръка.
Много избиратели обаче смятат, че граничната политика на президента Байдън е натоварила градовете и училищата в цялата страна. На изборите през ноември имиграцията беше основна грижа за избирателите, като според анкетите само икономиката е предизвиквала по-голяма тревога.
