„Нито една партия няма да може да управлява самостоятелно в следващите 10 години. И третият мандат ще отиде в небитието. Още в първите дни хората разбраха, че този парламент е ялов и затова не се интересуват от него. Любимата роля на Борисов е на добрия старец, който в момента се опитва да прибере при себе си „блудните синове“. На този човек не трябва да се вярва за каквото и да е. Ще успеят ли ГЕРБ да преборят ерата „Борисов“?! Не, защото това е единоначална партия, която ще повтори съдбата на НДСВ – когато Сакскобурготски слезе от сцената, партията му мина в канала на историята. Истината е, че Борисов и ГЕРБ се готвят за избори. БВ, ДПС и БСП тупкат топката за законодателните проекти за търсене на отговорност на главния прокурор. Чакат разпускане на парламента през следващите седмици. Христо Иванов каза истината - че без ГЕРБ и ПП не може да се направи кабинет. Въпросът е: прилично ли е да се казва истината в този момент? Честите избори са като да се изхвърли мръсната вода от легена. Ребусът ще се реши с местните избори есента. В момента имаме превес на личното его над държавността. Жестоко, но факт.“

За разпадащата се държавност, за егоизма на партиите и кратковременните парламенти, за изгубеното време и подхилванията на статуквото, когато тупа топката, за отчаянието ни в точката на пречупване и за това - ще накажем ли партиите за отвратителния им егоизъм? - пред LIBERTA.BG говори политологът д-р Теодор Славев.

Интервю на Таня Анастасова

- Господин Славев, и първият, и вторият мандат отидоха в небитието, очакваме съдбата на третия. Как ще продължи политическата криза оттук нататък и ще се намери ли партия, която да иска да управлява и носи отговорност в тази сложна външна и вътрешна обстановка?

- Ще почна от отговор на последния Ви въпрос. Ние сме такова общество, че нито една партия няма да е достатъчна в следващите пет до десет години – аз лично не виждам такъв субект, който да може да управлява самостоятелно. Винаги ще се налага коалиция от партии. Иначе, за хода на политическата криза, тя се задълбочава от институционална, икономическа в същото време, така че кризата ще се задълбочава и както казахте за първите два мандата, вероятно и третият ще отиде в небитието, макар някои да имат надежди за него. Моята прогноза е, че ще се ходи на предсрочни избори.

- Наблюдатели твърдят, че който и да вземе третия мандат, той ще носи вина за всичко лошо, което се случва в държавата. Ако изобщо това има някакво значение за краткотрайния парламент, който се предвижда, кой ще трябва да е негов носител така, че негативите от управлението му да са най-малки, а ползата за хората – видима?

- Каква е логиката получателят на третия мандат да бъде обвинен за всичко лошо, което се случва, а не първия и втория?! Всъщност там, където трябва да се съсредоточи анализа, не е в третия мандат, което между другото е едно излишно изключение в парламентарната и конституционна практика. Да си го кажем честно – още в първите дни на това Народно събрание, хората разбраха, че то е ялово. Затова, както виждате в момента, те не се интересуват от онова, което се случва там, защото видяха зад опитите на двамата парламентьори, а след това и на опита на проф. Габровски, че няма желание за създаване на стабилно управление и очакваме избори. Такава е нагласата сред множеството българи и фалшивите опити вече не минават в очите на хората.

- Въпреки, че парламентът е „ялов“, както се изразихте, напоследък у Борисов забелязваме една готовност, сговорчивост, желание да мине за човек, който мисли за другите. Какво разчитате в екзотиката му Христо Иванов да стане премиер още преди мандатът да бъде връчен и дали това е продиктувано от личния му страх да оцелее, или е външен натиск?

- Любимата роля на Борисов е тази на добрия старец, който в момента се опитва отново да прибере при себе си двете разглезени деца, или ако използваме библейските притчи, притчата за блудните синове. В момента той играе тази поза и всички приказки, които идват от него, са подхранване на политическата интрига дотолкова, доколкото иска да се опита да изкара на преден план минусите и на ПП, и на ДБ. Що се отнася до Борисов, много отдавна той е в политиката на публичния терен и аз не мисля, че на този човек трябва да му се вярва за каквото и да е. Той си обърна мнението по отношение на предложението Христо Иванов да стане министър-председател за по-малко от 24 часа. Истината е, че Борисов и ГЕРБ се готвят за избори.

- Да, Борисов е предсказуем и ясен, но виждате ли индикации в партията му, че за да влезе в управлението, ГЕРБ трябва да се лиши от вожда си и да склони да разпише антикорупционните мерки, за които настояват две от партиите – ПП и ДБ?

- Много интересен въпрос задавате. И той е за битието и бъдещето на ГЕРБ. Възможен ли е ГЕРБ без Борисов? Краткият отговор, според мен е: "Не!". Дали ГЕРБ ще остане партия стабилна в българската история, зависи от това, дали те ще успеят да преодолеят ерата „Борисов“. Според мен – не. Защото това е единоначална партия. Спомняте си случая с отстраняването на Цветанов – тогава се говореше, че партията ще се разцепи, ще изчезне, но това не се случи и твърдяха че ще е така, докато там е Борисов. Да, той би могъл да управлява през марионетки и, докато е на политическата сцена, той ще е водещата фигура. Не мисля, че ГЕРБ могат да преодолеят Борисов. По-скоро там ще е съдбата на НДСВ – когато Сакскобурготски слезе от сцената, партията му мина в канала на историята. Питате по отношение на антикорупцията? Вижте вчера, четвъртък, какво се случи на правната комисия в народното събрание. Чухме доста неща, бяха представени няколко законопроекта, но основното - фокуса е върху възможността да бъде възбудено наказателно преследване върху главния прокурор. Над 6 часа продължи заседанието водено от ГЕРБ, към което се причислиха БВ, ДПС и БСП, които предложиха да бъдат прекъснати разискванията и да продължат следващата сряда, когато да бъде изслушан главният прокурор. Т. е., имаме тупкане на топката и ясен опит за удължаване, а всъщност се очаква парламентът да бъде разпуснат през следващите седмици и да не се продължи работата по предложените законодателни инициативи, внесени от Министерски съвет. Важно е да се каже, че в момента имаме много голям проблем със законодателството. С тези кратки законодателни конструкции, всичко започва отново и отново със следващия парламент. И се изгубва ценно време за обсъждане на техническата подготовка и за второ четене. За всяко следващо народно събрание това е тъпчене на едно място, преливане от пусто в празно и просто нищо не се случва. Тук изобщо не говоря за парите по Плана за възстановяване и развитие, но въпроса е, че изтърваме и време, и възможност да направим реформи, от които и хора, и бизнес ще спечелят.

- И това бавене устройва напълно статуквото?

- Да, точно така. Тази политическа криза в момента е добре дошла за статуквото, но страда широката общественост. Да вземем социалните плащания, компенсациите, ползваетели на енергия – нищо не достигна до хората тази зима, защото служебното правителство или е антисоциално, или е свързано с по-сериозни разходи, заради липсата на гласуван бюджет, който пречи да се подреди софрата.

- Повечето упрекват ПП за грешките и допуснатите слабости в управлението им, но след анонса на Христо Иванов, че не може да се направи кабинет без участието на ГЕРБ, да не се окаже, че единствената преграда пред това, ГЕРБ да попаднат отново във властта, са именно ПП?

- Според мен Христо Иванов каза истината. И тя е, че фактически без ГЕРБ, или ПП – двете партии с най-много народни представители, управление не може да има. Това е истината, а въпросът е прилично ли е да се казва истината в тази ситуация? И то в предизборен момент. Дали го е направил просто, за да тества нагласи, или като казах - посочвайки очевадната истина, че това народно събрание трябваше да произведе евроатлантическо мнозинство, или се е опитал предизборно да каже: „ето, аз опитах да върна гласа на разума“ - вече е въпрос на анализ. Но ефектът е такъв. Вече ми се струва, че самият Иванов даде назад със заявката да бъде мост между ГЕРБ и ПП. Основните опоненти в този парламент са ПП и ГЕРБ. Как си представяте да участват в един кабинет и да управляват?! А както правдиво го казва Христо Иванов, без тях не става.

- „Избори до дупка“ - казваше през 90-те един известен седесар, който днес е в друг лагер. Извън мнението, че това разпилява време и държавата се разпада в безвластие, няма ли и позитивен момент това да има често избори, като начин на пресяване, почистване на гнилите партийни образувания и оцеляване на здравото? Нещо като естествен подбор.

- Да, във въпроса Ви даже се усеща становище и аз се присъединявам към него. Действително това е като да се изхвърли мръсната вода от легена. Въпросът е: докога България може да си позволи да бъде в такава политическа нестабилност? Имайки предвид, че в момента сме в една точка на пречупване, извън която хората ще започнат да ни наказват. В момента причината да няма причина за протести е, че изненадващо икономиката се представя добре. Въпреки инфлацията, въпреки предизвикателствата. Поне така звучат данните от националната статистика. Друг е въпросът как ние го усещаме по джоба си. Споменахте за разпад на държавността – абсолютно е така. Намираме се в една ситуация, в която много организации, призвани да ръководят самата държава, са извънмандатни. Според мен, ребусът политически и икономически ще се реши с местните избори есента. Местната власт е най-близко до хората, през нея минават основната част от проектите за инвестиции и не само. Тя би могла да бъде като трамплин за централната власт, така че, според мен, погледите на всички са насочени към местните избори. Тоест, превес на личното его за сметка на държавността. Жестоко, но факт.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.