Димитър Арнаудов завършва НУМСИ „Проф.Панчо Владигеров“ – Бургас при вокалния педагог Ксения Драгостинова и Национална музикална академия - гр.София в класа на доц. д-р Велизара Караянкова. Специализира в опера студио при Рената Ското към Национална академия „Санта Чечилия“ в Рим – Италия, в Майсторските класове  при Камерзингерин Проф. Елена Филипова, в Майсторски клас за интерпретация на френска музика при Вера Николова и Олилвие Дориа.  Участник е в майсторските класове на Райна Кабаиванска към НБУ в  Софийска опера и балет, като две поредни години е награждаван със стипендия от фонд „Райна Кабаиванска“ и  специализира при Маестра Райна Кабаиванска  в Академия „Веки-Тонели“ - Модена, Италия. Има завършена магистратура „Вокална педагогика“  в НМА „Проф. Панчо Владигеров.
Носител е на множество награди от международни конкурси. Финалист в предаването „България търси талант“ през 2016 г. Гост- солист е на  Национална опера и балет – София, Държавна опера – Стара Загора, Държавна опера – Варна, Държавна опера – Бургас и др. В репертоара му са ролите на  Орфей от „Орфей и Евредика“ на Кр. В. Глук Орест в „Хубавата Елена“ от Ж. Офенбах, Печения лебед в „Кармина Бурана“ на К. Орф, Аморе в „Балът на неблагодарнитe” на Кл. Монтеверди, Венера от „Венера и Любовта“ на Ал.Скарлати, Император Алтум в „Турандот“ на Дж. Пучини и др.
Димитър Арнаудов притежава изключително рядко срещания глас "контратенор", слабо познат за широката публика в България. Контратенорът е най-високият мъжки певчески глас. Диапазонът му се припокрива с този на женските гласове. Вокални партии за контратенор се срещат предимно в музиката от епохата на Барока, когато са се изпълнявали от кастрати /в миналото деца с невероятно красиви гласове са били подлагани на кастрация, за да се избегне мутацията на гласа и се запази тембъра и височината на гласа/, те са били най-високоплатените артисти и социалният им статус е бил изключително висок. Последният кастрат умира в началото на 20 век. Днес, репертоарът, написан за кастрати се изпълнява от контратенори или от жени. Като при мъжете се използва специфичен регистър, овладяването на който е свързано с дълга и упорита работа от страна на певците и вокалните педагози.

- Предимство ли е, че вашият певчески глас се среща изключително рядко?

- Когато започвах да пея в този регистър, всички казваха, че това е огромно преимущество, тъй като съм единствен в България. С годините видях, че не е съвсем така, защото масово използват жени за тези роли, а и бароковият репертоар не е особено застъпен в оперните театри. Имах щастието да дебютирам на оперната сцена още на 22 години в ролята на Орест от "Хубавата Елена'' на Офенбах,  благодарение Огнян Драганов, който режисира пълната, оригинална френска редакция на тази опера буфа. Това е  мъжка роля, но е писана за жена, а не за кастрат или контратенор, но по света се изпълнява и от контратенори. Определящото днес е режисьорската концепция, а не за какъв глас е написана дадена партия.

- Преди няколко дни имахте онлайн концерт - "Осмоза с дъх на фолклор", разкажете ни повече?

- Концерт-спектакълът представлява интерпретация на песни от българската песенна лирика с фолклорно звучене от различни поколения български композитори. Между песните звучат текстове от автентични народни песни, а към акомпанимента от пиано са включени кавал и флейта.  В песните, които изпълнявам ясно се разкрива влиянието на българския фолклор в творчеството на композиторите Добри Христов, Марен Големинов, Панчо Владигеров, Парашкеф Хаджиев, Красимир Кюркчийски и др. Сред песните съм подбрал и такива на съвременни и все още живи композитори, като Благовеста Константинова и Георги Костов. Песните са изключително разнообразни и разкриват богатството на културното ни наследство, обединяващо българския фолклор, песенната лирика и гласът контратенор /нехарактерен за българските ширини/. Една от песните, например, е композирана за глас, пиано, флейта и чанове /които в случая  се явяват музикален инструмент, който собственоръчно сглобих от автентични стари чанове и хлопки/. В изпълнителския състав участват Самира Алваш - пиано, Петко Ганев - кавал, Божана Славкова -флейта и  Петър Хубеков - актьор.

За съжаление, спектакълът не се осъществи, както ми се искаше, тъй като няколко дни преди датата забраниха културните мероприятия пред публика. Наложи да го излъчим на живо, онлайн със съдействието на БНР Бургас. Имахме идея да направим изпълнения на различни нетрадиционни открити публични места, както и  генерална репетиция през публика, за съжаление, поради лошото време и Ковид ограниченията не се осъществиха. Имахме подготвена красива мултимедия, която не използвахме, понеже при заснемането се губеше ефектът. Проектът за мен беше донякъде експеримент, който ми достави удоволствие и се получи красив резултат. Надявам се, след разхлабването на противоепидемичните мерки да представим концерт-спектакъла и пред публика.

Проектът "Осмоза" се реализира с подкрепата на НФК, като концерт-спектакълът "Осмоза с дъх на фолклор" е финалният продукт. Осъществи се от АртЦентър "Компас", със съдействието на Областна администрация - Бургас и  НЧ "Любен Каравелов"Бургас.

- Придвиждате ли други експериментални проекти?

На първо време, искам да развием спектакъла "Осмоза с дъх на фолклор" и имаме няколко идеи, които ще запазя в тайна, за сега.

Относно новите проекти, вече няколко години се занимавам и с вокална педагогика. Скоро  участвах в един международен проект, като вокален консултант и учител. Трябваше за четири дни да подготвя осем непрофесионалисти  да изпълнят песен на няколко гласа. Това беше рисковано начинание, но постигнахме изненадващи много добри резултати. Преподаването ми доставя удоволствие, когато виждам резултатите.

- Виждаме все по-често и в България заглавия от високата оперна класика с нетрадиционно представяне. Какво е мнението ви за това "осъвременяване" на оперните постановки?

Операта е свят, чиято изначална философия е трудно възприемчива от публиката днес. Като всяко изкуство, то неминуемо се развива с времето, не можем да го консервираме и да го изложим в музей, но е хубаво да има баланс между класическите постановки и съвременните. Традиционните постановки ни пренасят в друг свят - с други норми, морал и светоглед, характерни за дадената епоха. Същевременно са налице емоции и чувства, актуални и днес, което всъщност обуславя и съвременните трактовки на сюжетите. В Софийска опера и балет, например,  участвам в „Кармина Бурана” на К. Орф, в постановка, която е балет, а хорът, солистите и оркестърът предимно акомпанират на балетистите. Постановката е както класическа, така и съвременна. От съществено значение за хореографа и режисьор  Фреди Франдзути беше да присъства еротиката. Поиска от мен да бъда облечен само с бельо /слипове/, първоначално леко се шокирах. Не бях в спортна форма и се наложи за седмица да сваля около пет килограма. Впоследствие разбрах, че дори балетистите са се противопоставили да танцуват по бельо, но за мен това не беше голям проблем, понеже не беше направено просташко и вулгарно. Според мен, в изкуството  всичко трябва да бъде адекватно вплетено в концепцията на произведението, дори когато се търсят крайности.

- Виждаме името Ви и в афиша на Бургаската опера. За пръв път ли гостувате тук?

- Октомври миналата година трябваше да дебютирам и на бургаската сцена в ролята на Печения лебед в „Кармина Бурана” от К. Орф, но поради Ковид ограниченията спектакълът не се състоя. Следващия месец  ще гостувам в ролята на Орест в оперетата „Хубавата Елена“. Постановката е дело на Александър Текелиев, а диригент ще бъде Цанислав Петков. Изпитвам голямо вълнение, тъй като това е роля, изискванията за която са били коренно различни от всеки режисьор, с когото съм работил. Изпълнявал съм я в постановките на Националния музикален театър - София и Държавна опера – Стара Загора, където работихме по различни редакции на произведението. В Бургас е поставен третият съществуващ вариант с определени разлики в текста и музиката, което със сигурност ще ме обогати като артист-изпълнител.

- Вие сте възпитаник на школата на Райна Кабаиванска, как успяхте да я впечатлите и на какво ви научи работата с нея?

Маестра Кабаиванска сложи „черешката на тортата“ в моето развитие /както казва майка ми/. Вокалният педагог, който откри талантът ми да пея като контратенор, е Ксения Драгостинова. В Консерваторията се обучавах при доц. Д-р Велизара Караянкова, която ми даде стабилни основи и постигнахме чудесни резултати. През годините на обучението си в НМА се явявах няколко пъти на прослушване пред Райна Кабаиванска, но отговорът беше, че не е работила с такива гласове досега и не знае, дали нейната техника на вокализиране ще ми помогне. След като завърших бакалавърската си степен се явих за трети път на прослушване за майсторския й клас, тогава ме взе за активен участник и за няколко седмици работа постигнахме невероятни резултати. Награден бях със стипендия от Фондация Америка за България и Фонд „Райна Кабаиванска”, за продължаване на обучението си при нея в Академия Веки-Тонели в гр. Модена, Италия, където преподава. Така две поредни години имах възможността активно да черпя знания в майсторските й класове в България и в академията в Италия. През миналата година имах удоволствието отново да работим заедно в юбилейния ХХ майсторски клас към НБУ в Софийска опера и балет. Маестрата винаги е казвала, че търси в певците пламъчето в очите, без което нищо не се получава. Надявам се това да е видяла и в моите очи. Отвъд вокалните познания, от нея осъзнах, че човек трябва да подхожда с любов към всичко и особено към това което прави. Тогава, ако истински обича работата си, жертвите не тежат.

- Били сте финалист на предаването "България търси талант", какво Ви донесе това преживяване?

Участието ми в този формат беше една авантюра, която ми донесе много професионален и житейски опит. В деня след кастинга пред журито се разболях много сериозно. Гласът ми изчезна и не можех да говоря почти месец, след което ми бяха необходими още два месеца, за да вляза в добра певческа форма. Това беше огромен стрес за мен, тъй като обиколих множество лекари, които не можаха да ми помогнат и много бавно се излекувах. Късмет беше, че за полуфинала бях по-добре. Това беше ново преживяване, защото освен публиката в залата, имаше и стотици хиляди зрители пред телевизионните екрани, на които не виждаш реакцията и отношението.  Целта ми беше да покажа пред обществото своя талант и ако спечеля, да финансирам развитието си занапред, тъй като оперното изкуство изисква непрестанно инвестиране във време и самоподготовка, а за това са необходими финанси.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.