След земетресението в Япония и понеже напоследък се тресе често и у нас, ето някои съвети за оцеляване. Посочвал съм ги на няколко пъти - още след пернишкото земетресение на базата на разговори със строителни инженери и спасители, имащи опит от спасяване на хора при земетресения на десетки места по света, пише Григор Лилов.
И публикува отново тези техни съвети.
1. Земетресенията, макар и рядко, имат непосредствени предвестници минута или две преди труса:
*** крайно неспокойствие в домашни животни, издавани звуци от тях, особено масов безпричинен пронизителен лай - виене на кучета в района;
*** вибриране или задрънчаване на стъклата на прозорците;
*** скърцания в къщата или апартамента едновременно на различни места;
*** плашещ звук като бучене или вой на вятър;.
*** внезапно настъпване на мъртвешки покой в природата изчезват каквито и да е звуци и дори листата сякаш замръзват. В градовете обаче не е така.
Има ли ги три от тези признаци: задължително бягайте!
По-добре е да станете за смях, отколкото евентуално да умрете.
2. Ако не можете да излезете за тридесетина секунди от дома си, не се и опитвайте. Освен това помнете, че при силни земетресения придвижването е около два пъти по-бавно от нормалното, а и още по-бавно. Следователно от третия етаж вкл. и нагоре няма смисъл да се бяга.
3. Но след първи силен трус, ако има пауза, веднага напуснете сградата. Последващи трусове могат да бъдат също толкова силни и ако сградата е пострадала при първия, да я съборят. Или може дори да са още по-силни.
4. Ако сте на етаж, близко до покрива, бягайте към него. Колкото по-малко етажи нагоре, толкова по-малко отломки, толкова повече шансове да не бъдете смазани, толкова по-близо ще сте до повърхността на развалините. И ще сте по-лесни за спасяване.
5. ЗА НИЩО НА СВЕТА НЕ ЗАСТАВАЙТЕ ПОД КАСИТЕ НА ВРАТИТЕ!
Този популярен съвет и указание на гражданската отбрана е идиотизъм, дошъл от времената на къщурките от глина и кирпич.
Касата на която и да е врата е най-опасното място. Тя е укрепена с нареченият "щурц" – при тухлени сгради с едва 10 см, а при монолитното – с малко повече.
Върху него при трус се стоварва Х образен удар от съседните стени и колони и касата веднага се срутва. Според спасителите не само не са намирали никога оцелели на такива места, а и всички изравяни от такива места трупове са били размазани.
6. Желателно е да се застане там, където се срещат две бетонни стени или до най-стабилната и голяма носеща колона. Дори при пълно срутване те могат да образуват кухина, която да ви запази живота. В повечето сгради това място е банята.
7. Според спасителите най-сигурното място е в стая с балкон. Живи хора най-често се вадят оттам – приклещени до стената на стаята към балкона. Те съветват така: ако има легло или някаква мебел, не се пъхайте под него, а легнете между него и външната стена. При срутване това място е в периферията му, което позволява:
*** разпръсване на отломките – по-малка вероятност да ви размажат или ранят;
*** да бъдете лесно дочути при викане за помощ;
*** да ви извадят сравнително бързо, преди да ви задуши праха в развалините, да умрете от жажда или през зимата да ви убие студът.
8. Най-важното е да има кухина. Затова в други стаи се заврете под маса или легло. Те не могат да спрат смазването ви или раняването ви, ако върху тях падне плоча, бетонна колона или тежка тухлена стена.
Но могат да ви осигурят съответната кухина, ако са засипани от по-дребни отломъци. Кухината е важна, за да не се задушите от праха и да имате макар и малко свобода над движенията, особено при студено време.
9. Още един мит за опасното, което всъщност е сред най-безопасните места за заставане. При високите сгради централното асансьорно тяло и стълбищата около него са най-здравата им конструкция. (не се отнася за панелното строителство)
Обикновено те не се срутват напълно, а ако се срутят, остават кухини, в които оцеляват хора. Например единствените десетина оцелели от хората вътре в сградите при атентатите срещу Световния търговски център в Ню-Йорк са били на стълбищата около централното тяло на един от двата небостъргача.
10. Ако сте затрупани и не виждате светлина, не правете опит да си проправите път. Обикновено отломъците се разместват по неподозиран начин и ви смазват, съветват спасителите.
11. ПЪРВАТА ВИ РАБОТА И ЖИВОТОСПАСЯВАЩА, АКО СТЕ ЗАТРУПАН, е да сложите плат пред устата и носа и да дишате през него. В развалините значима част от хората умират не защото са премазани или ранени, а защото са задушени от вдигналия се прах. Ако до вас е влажно – намокрете плата, ако не е – уринирайте върху него.
Този плат трябва да се държи постоянно – не само много часове наред, а дори и до две денонощия, освен когато се провиквате от време на време за помощ. В развалините прахът се сляга много бавно, а и вторичните трусове също вдигат прах.
12. В първия половин-един час, ако не виждате светлина, въобще не викайте за помощ. Причината е, че прахът не се сляга веднага, особено в купчината развалини и ще навлезе в белите ви дробове с тежки и често пъти смъртоносни последици. А и никой в неотминалата още паника няма да ви чуе.
13. Ако евентуално сте с мобифон под развалините, не звънете в първия час и половина. Най-често връзките са прекъснати и няма смисъл да изтощавате батерията – ще ви е необходима за по-нататък. А когато връзката заработи, в началото ще е претоварена, защото всички ще искат да чуят роднини и приятели.
14. Докато не дойдат специалисти, не се опитвайте да спасявате или изваждате притиснат от голяма част от колона или от тежка част от бетонна плоча човек. Най-вероятно е да го доубиете. Спасяват се тези, които са погребани до повърхността на развалините, в дребни отломки или под малки бетонни късове, които могат относително лесно да се отместят от един-двама до трима-четирима души най-много.
15. Не губете надежда! Живи хора са изваждани от развалините дори след 8-9 денонощия.
И последно: дано тези съвети да не дотрябват на никого и Господ да ни пази!, пише в заключение Григор Лилов.
