В условията на политическа поляризация и засилена дезинформация от страна на чужди злонамерени правителства, независимите новинарски медии са ключови за запазването на демократичните ценности в Европа. Необходимо е ЕК да повиши ефективността на финансовата подкрепа, като тя бъде съчетана със стратегически частни инвестиции и бъде разширен обхвата на програмите, чрез които тази подкрепа се предоставя.
Комисията трябва да подкрепи структурна трансформация в сектора, за да гарантира максимална ефективност на своите инициативи. В същото време новинарските медии от Източна Европа, вкл. България, трябва да развият потенциал за търсене на нови възможности за публично-частно партньорство в инвестиции, технологично и професионално развитие.
25 септември 2024, София
Цифровият преход през последните две десетилетия доведе до значителни промени в бизнес моделите на новинарските медии, като много от тях не успяха да се адаптират, което доведе до тяхното закриване. Това създаде обширни райони, в които липсват регионални новини, известни като „новинарски пустини“. В условията на засилена политическа поляризация, независимите новинарски медии остават ключов компонент за опазването на демократичните ценности в Европа.
Европейската комисия трябва да предприеме иновативни законодателни мерки за справяне с намаляващия брой читатели и спадащите приходи от реклама в медийния сектор. Усъвършенстването на финансовата подкрепа, съчетано със стратегически частни инвестиции, е от съществено значение. Подкрепата трябва да бъде разширена чрез различни програми, като структурните реформи са наложителни за осигуряване на максимална ефективност на инициативите на Комисията.
Европейският съюз не е имунизиран срещу заплахите, които водят до срив на медийния сектор, като новинарските пустини продължават да се разширяват в Европа. Този срив има сериозни последици за здравето на демокрацията, тъй като независимите медийни канали са основна защита срещу ерозията на демократичните ценности. Интернет и социалните медии допълнително усложняват медийния пейзаж, като улесняват разпространението на дезинформация и политическа поляризация. Намаляването на доверието в традиционните медии, съчетано с неуспеха на традиционните модели за финансиране, оставя локалните и независими новинарски медии уязвими на външни влияния и манипулации, като тези от страна на Кремъл. Социалните мрежи и големите технологични платформи като Facebook, Instagram, Telegram, Youtube, TikTok не успяват или не желаят да ограничат разпространението на пропаганда и дезинформация, което допълнително засилва поляризацията и сриването на традиционните медийни бизнес модели.
Европейската комисия полага значителни усилия да предотврати по-нататъшна деградация на медийната среда. В своя План за действие за медийния сектор и аудиовизуалните медии Европейската комисия се стреми да защити медийната свобода и плурализма, да подобри устойчивостта на медиите и да насърчи иновациите. Освен това, новият Европейски закон за медийната свобода цели да гарантира прозрачност в собствеността на медиите, да защити редакционната независимост и да предотврати политически натиск върху медиите.
Следваща стъпка за Европейската комисия може да бъде съчетаване на публичното финансиране с частни инвестиции, за да се осигури устойчиво развитие на медийния сектор. Необходима е структурна трансформация, която да включва нови бизнес модели, като платени абонаменти и системи за финансиране на независими медии, които не зависят само от реклама. Наложителна е и силна гражданска ангажираност и развитие на критичното мислене у гражданите, за да се гарантира обществена подкрепа за независимата журналистика. Само чрез координирани усилия и всеобхватни реформи в медийния сектор Европейският съюз може да създаде здрава медийна екосистема, устойчива на чуждестранни влияния и способна да защитава демокрацията.
За да подчертае неотложността на тези въпроси, Центърът за изследване на демокрацията и Центърът за международно частно предприемачество (CIPE) от Вашингтон организираха семинар на тема „Информационен интегритет, медийна свобода и върховенство на закона: Приоритети на европейската политика“ на 24 септември 2024 г.
В дискусията, освен експерти от Центъра, се включиха Кенет Мъртън, Посланик на САЩ в България, Георги Лозанов, представител на факултета по журналистика и масови комуникации на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Венелин Петков, бивш директор „Новини, актуални предавания и спорт“ на bTV, Цветелина Соколова, редактор в „Медиапул“, Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, редактори и водещи на онлайн предаването „Дневен ред“, Радостина Михалкова, програмен директор „Добро управление“ във Фондация „Америка за България“, Велислава Попова, главен редактор на в. „Дневник“, и Илиян Василев, редактор и водещ на „АлтернативатаБГ“.
Посланик Кенет Мъртън акцентира, че без свободни, независими и икономически самостоятелни източници на информация, войната срещу дезинформацията не може да бъде спечелена. Традиционните медии отстъпват пред онлайн медиите, а потребителите са все по- малко склонни да плащат за съдържание. Затова и медиите инвестират по-малко в разследваща журналистика. Затова се налага въвеждането на нови модели за финансиране на медиите.
Доц. Георги Лозанов подчерта опасностите, които крият социалните мрежи - все повече са възприемани като достоверни източници на информация. Доц. Лозанов припомни, че за да
бъде един канал медия, той трябва да бъде отговорно редактиран и следен. Това не се случва в социалните мрежи.
Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, автори и водещи на онлайн предаването „Дневен ред“, изразиха необходимостта от намиране на различни модели на финансиране в независимите медии. За да може един журналист да си създаде име и да прави качествен журналистика, трябва да има финансиране. „В крайна сметка ние сме бизнес, а бизнесите трябва да работят с подходящо финансиране“, обобщи Генка Шикерова.
Анализ на Центъра показва, че България все още е на едно от последните места по свобода на словото в ЕС, което я превръща и в една от най-уязвимите държави от гледна точка на дезинформация. Участниците в конференцията се обединиха около необходимостта за нови модели за финансиране на независимите медии, което да гарантира обективно отразяване на събитията не само в страната, но и в глобален аспект.
Мисията на Центъра за изследване на демокрацията е „изграждането на мостове между науката и политиката“. Центърът е независим, интердисциплинарен аналитичен институт, който съчетава широк спектър от знания, умения и възможности. Работата му в редица обществено-икономически области е свързана с изследвания, анализи и препоръки за подобряване на националните и европейските политики. За повече информация посетете https://csd.bg/bg/.
