"Лицата в това правителство са познати отпреди, те не започват върху един бял лист на своята политическа биография. Виждате как се конструират т.нар. регулаторни органи. Къде е елементът на прозрачност и отчетност при подбора на лицата, които се предлагат в тези контролни и регулаторни органи? Начинът на подаване на CV-та и искане за кандидатстване е през политическите централи, а някъде и пред политическите персони. Как тогава се случи този подбор?", попита той.
"Огромна част от държавното управление започва в тъмното. Оттам нататък каква прозрачност, отчетност и борба с корупцията очакваме?".
Това коментира пред БНР изпълнителният директор на "Прозрачност без граници" Калин Славов относно избора на хора в регулаторите и очаквания вот на недоверие за корупция.
И напомни, че това трябва да е подбор на най-добрите професионалисти в дадена област и хората с най-много опит. Държавата е в тежко състояние и изисква компетентно управление, подчерта Славов в предаването "Преди всички".
Днес депутатите ще обсъдят на първо четене два законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Законът влезе в сила през май 2023 г. По думите на Калин Славов става дума за поредната поправка:
"Изначално законът беше приет въз основа на европейска директива, която ангажираше държавите да направят подобно законодателство. След това се наложи законът 3 пъти да бъде поправян, защото не сме транспонирали добре европейската директива. Това говори за качеството на българското законодателство. Говори и за неразбирането на логиката и философията на закона. Оттам нататък естествено нямаме и приложение, за съжаление".
Комисията за защита на личните данни са получили по-малко от 100 сигнала, като голямата част от тях са по-скоро близко до жалбите, т.е. индивидуални нарушения на права, които не подлежат на разглеждане по този закон, посочи Славов, като изказа мнението си, че този закон не се познава - не само като съдържание, но и факта на неговото приемане.
"Отношението към този закон, за съжаление, е техническо, а не технократско, каквото може би трябва да бъде", смята той.
По думите му логиката на закона е за промяна на организационната култура. Идеята е да съществува диалог между работника и работодателя и в неговите рамки да има правила, които дават спокойствие на работника, че когато говори за нередности на вътрешните процеси и предлага тяхното решаване, няма да бъде подложен на ответна реакция, обясни директорът на "Прозрачност без граници". Според него ако това се разбере, ще има позитивен ефект, но към момента не се разбира.
Славов уточни обаче, че въвеждането на това законодателство, а не просто създаването на закони, не върви добре в нито една европейска държава. Според него има объркване, което самата директива е създала:
"Това ще се окаже един не частен български проблем и решенията трябва да се търсят и малко по-високо".
