"Моделът ГЕРБ остави българите без алтернатива. Въпреки мимикриите и политическата козметика, това управление е изчерпано, не му вярват.
Когато има хора с робска душа и манталитет, готови да слушкат, за да папкат, тогава какво остава на културния човек, освен да се затвори в самотата си?
Страдам за професията си, но дефицитът на независими медии в България ме остави без работа."
Най-младите може и да не я познават. Трябва да знаят, обаче, че тя бе сред флагманите на честната, обективна и непримирима журналистика - такава, каквато днес трудно може да се срещне. Светла Петрова не е на екран, но нейните предавания по острите и нелицеприятни теми на битието дълго ще се помнят, а блестящият й литературен изказ ще служи за еталон на всеки, който търси лично съвършенство, независимо от конюнктурата на времената.
Потърсихме известната журналистка, за да чуем мислите й за дните, които преживяваме, за нашенския си манталитет, за политическата отрова и апатията на хората, и за бъдещето на страната ни.
Едно необикновено, лично, изстрадано и завладяващо откровение. И Светла Петрова.
- Сред всеобщия хор от натрапчива посредственост все по-осезателна е нуждата от честни мнения и непримирими позиции, каквито винаги сте заявявала. Какво се случва с Вас, госпожо Петрова, загърбена ли е старата „сладка отрова“ публицистиката?
- В никакъв случай! Аз много обичам професията си, бих казала дори, че я обожавам и истински страдам, че не мога да я упражнявам. Но както и сама казваш, в натрапчивата посредственост някакси не остана място за гласове и позиции като моите и съвсем не съм единствената. Много качествени журналисти бяха принудително маргинализирани, изобщо медийната ситуация в България е тежка и се влошава с всяка следваща година. Това се потвърждава и от незавидното ни място в класациите на престижни международни организации като Фрийдъм хаус и Репортери без граница. Та причината за моето отсъствие е дефицитът на независими медии в България. Ясно ми е, че в тази среда няма кой да ме остави да се занимавам с политика, но пробвах с проект за спортно-публицистично предаване. От две години гледам само спортни канали, за да опазя душевното си здраве, тъй като съм потресена и вбесена от това, което в момента представлява българската политика, и от обслужващата я слугинажна журналистика. Мисля, че идеята е добра, оригинална и че подобно предаване би се гледало от достатъчно широка аудитория, тъй като спортът, уникален феномен на модерните времена, пречупва през себе си много проблеми на съвременния свят – морални, духовни, етно-национални, политически, финансово-икономически. Обърнах се към Би Ти Ви, където направих име, така да се каже.Все още в нюзрума има колеги, включително самият новинарски шеф Венелин Петков,с които сме работили заедно десет години. От там уж привидно проявиха интерес, но бързо след това се оказа, че не се нуждаят от нови предавания, явно са си самодостатъчни. Пробвах да се срещна и с господин Константин Каменаров, с когото се знаем от доста години, но понеже си давах сметка,че генералният директор на БНТ не е чужд на властта човек, очаквах да ме отсвири /казано на жаргон/ по елегантен начин. Той, обаче, постъпи много по-директно - просто отказа срещата. Бих казала изумително и крайно невъзпитано, но каквито господарите, такъв и слугата! В НОВА телевизия не съм и опитвала, защото, още преди да се смени собствеността, те прогониха Ани Цолова и Милен Цветков, които единствени си позволяваха някакъв критицизъм към управляващите, та мене ще ме вземат! А сега там е настанало откровено мракобесие. Разбрах,че хора от Канал 3 ще заместят прясно освободените Генка Шикерова и Миролюба Бенатова. НОВА е превзета вече! И така се оказа , че ако става дума за телевизия, на практика няма къде да упражнявам професията си. В малките медии се уморих да експериментирам. Надявам се чрез вашия сайт Liberta.bg да се разбере, че ме няма в ефира не защото не искам и съм се отказала от активната журналистика, kакто мнозина смятат, а защото просто не ме допускат до него. И дано някой да се заинтригува от идеята ми за спортното предаване!
- Още през 2015 г. казахте: "Борисов е най-уродливия продукт на Държавна сигурност“. От десет години, обаче, този „продукт“ е несменяем и изглежда непоклатим. Какво е обяснението?
- В началото бих искала да направя едно уточнение. Казах тогава във вестникарско интервю, че: „Проектът Борисов е най-уродливият продукт на Държавна сигурност“, но в редакциите знаеш как е - взимат думите ти, преиначават ги и ги пльосват за заглавие. Правя тази уговорка, защото, според мен, личността трябва да се зачита, каквато и да е тя. Всеки човек има своята съдба и е такъв, какъвто е, независимо колко ни е симпатичен. Но когато говорим за един по-голям замисъл, тогава е друго. Самият план - да отгледаш, да профилираш, да шлифоваш такъв човек и да го сложиш начело на държавата, е изключително перфиден и лукав, дори зловещ бих казала. Защото той се заиграва с най-отблъскващите черти на националния ни характер - страхливостта и продажността. Аз, също като теб, преди няколко години в едно предаване попитах, Копринка Червенкова мисля беше, как си обяснява факта, че от толкова министър-председатели на прехода нито един не можа да повтори мандата си с изключение на Борисов, който го и потрети. При това говорим за хора далеч по-подготвени, образовани, с класа и ерудиция в политиката. Нейният отговор гласеше: „Ами очевидно културата на премиера е напълно хармонична на културата на народа“. Цитирам по памет, изразът й може би бе по-изискан, но такъв беше смисълът му. Това представлява някакво обяснение за дългогодишния престой на Борисов във властта. В крайна сметка проблемът е манталитетен. Авторите на замисъла много точно са преценили, че народът ни съвсем не е надживял тоталитарния си рефлекс, че обича тодорживковщината, обича политическия бабаитлък, който минава за силна ръка. Но, всъщност, силата на тази властова ръка се състои най-вече в това, че по фелдфебелско-милиционерски начин се разправя с противниците си. Бяха маргинализирани, почти унищожени партиите, които с всички свои недостатъци все пак някакси се опитваха да ни изтеглят към цивилизования свят. Имам предвид СДС и НДСВ. Ако говорим за отделни хора - или се купуват онези, които се продават, или се преследват непримиримите. Свидетели сме на безброй морални лупинги, извършени от предишни яростни критици на ГЕРБ и Борисов, които внезапно се преобразиха в техни горещи апологети. В повечето случаи това са умни, интелигентни, начетени персони, които много ясно си дават сметка за същината на този режим, но напълно съзнателно му станаха адвокати от обикновена алчност или защото са изнудвани, заплашвани с нещо. Това интелигентско предателство повлия деморализиращо на цялото общество. Другите, които не се продадоха, които останаха верни на демократичната идея, на съвестта и принципите си, бяха и са преследвани, уволнявани,тормозени по всякакъв начин . Някои са подложени буквално на репресия - пред очите ни е примерът с Асен Йорданов и Атанас Чобанов, които с твърда последователност ровят в безобразията на тази власт.
- Като говорим за отчаяние на интелектуалците или продажба на съвести и морал, нека да ви попитам: Защо избираме „несъпротива на злото с насилие“ /ако трябва да влезем в стилистиката на Достоевски/ или „мълчанието на агнетата“, пред „камъне и дървье, което би трябвало да е в народопсихологията ни? Нали уж доброто е повече от злото във Вселената?
- О, да, в това не бива да се съмняваме! Във Вселената доброто е по-мощно от злото, но на Земята, в определени периоди от човешката история, злото надделява или поне така изглежда в нашите очи. Като човеци сме ограничени в способността си да прозрем Божия замисъл за нас в цялата му пълнота. Но злото има и важна мисия, защото ако го нямаше, как щяхме да знаем що е добро. Така че, злото е, може да се каже, една неизбежна необходимост. Но в кардинален, в космически план, доброто със сигурност побеждава, затова не бива да се отдаваме на краен песимизъм. Мисля си, че махалото на гербаджийското управление вече е отишло в другата крайност. Има универсални закони, които работят на всички равнища и във всички сектори на човешкия живот. Някой ги разбират, други - не, но те са обективни и действат. Въпреки мимикриите и политическата козметика, това управление е изчерпано, не му вярват. Пропуснах да отбележа досега, че външният фактор също играе определена роля, за да се задържи толкова години ГЕРБ на власт. Безгръбначната ни външна политика се оказва много удобна за нашите задгранични приятели, защото, каквото и да говорим, всеки от тях има интереси и ги следва. А ние не успяваме нито адекатно да формулираме нашите, нито да изработим смислени позиции по един или друг засягащ ни казус, още по-малко да ги отстояваме. Така, като част от международните общности в които членуваме, не създаваме никому никакви проблеми и затова от там, отвън, Борисовото управление сигурно изглежда много симпатично и кога явно, кога скрито бива подкрепяно и обгрижвано. Ситуацията би се променила, ако се надигне широко народно недоволство срещу авторитаризма на тази власт. Но...народът ни не е бунтар, философията му е на покорството - за преклонената главица,дето сабя не я сече... България се стопи. Няма критична маса от хора, които да се съпротивляват..
- Няколко пъти са ви връчвани награди от студенти филолози в СУ, затова ви питам - как ви въздейства езикът на днешните медии, като изключвам медиите-бухалки по хигиенни подбуди?!
- /Смее се/...Ами не се оставям да ми въздейства, защото наистина спрях да гледам други предавания освен спортните. Дори бягам от новините, но те ме настигат. Да не си помислиш, че не знам какво става? Напротив, много добре знам, само временно съм се ограничила за детайлите. Но да се върнем към медийната реч... За хора като мен на моменти е безумно дразнеща, направо нетърпима, но сигурно си има и обективни причини за този новговор, който се появи в медиите. Модерните технологии, компютрите, смартфоните променят и мисленето и езика, особено на по-младите. За мене, обаче, хубавото българско слово е голяма ценност и намирам начини да си го набавям, както и да се спасявам от клиширания език, от откровената неграмотност, които ни заливат от ефира.
- Генералният директор на БТА Максим Минчев каза наскоро по повод Шестия конгрес на Световните информационни агенции в София, че „информационните агенции са последният бастион на истинността“. Така ли е, и при 111 място по свобода на словото не е ли малко конфузно това домакинство?
- Кой в момента чете новините на БТА? Сигурно има хора, но те са пренебрежимо малко. Не зная какво точно е имал предвид, но твърдението му е доста пресилено. Просто е решил да похвали своята институция, но иначе не виждам особена истинност в тази констатация. Аз и в началото на интервюто казах -ние пропадаме забележително и делим място по свобода на словото с Боливия и Централноафриканската република.
- Ще си позволя да перифразирам едно откровение на проф. Велислав Минеков: Защо културният човек избира самотата и оставя разума си в тъга по изгубените ценности на времето, като с това захранва примитивизма, простащината и диктатурата?
- Аз на моя приятел Славето Минеков бих казала така: не самотата на културния човек захранва диктатурата, а робската психика и манталитет на масата от хора. Изобщо, робите създават диктаторите. Когато иззобилстват наоколо балканските персонажи с робски души и манталитет, готови да слушкат, за да папкат, тогава какво остава на културния човек, освен да се затвори в самотата си? И какъв е изборът му? Как да тръгне да се съпротивлява, като това става през медиите, а няма медии? Как да въздействаш на масовото съзнание и да събереш хора по улиците? Неслучайно ефирът старателно бе разчистен от журналисти с независимост и позиция, които се стараеха да информират пълноценно хората, но и да им дадат някаква надежда, някаква перспектива. Е, за скритите сценаристи на прехода пък беше важно да я няма обективната информация, да я няма надеждата, за да може публиката безпроблемно да се манипулира. В едно незряло и объркано общество, в което основната ценност са парите, това не е трудно. Но бъдещето принадлежи на младите и те ще живеят в такъв свят, какъвто сами си направят.
