"Според мен проблемът не е в тегленето на дълг, особено когато е обоснован и нужен. Проблемът е кой го тегли!
Масово хората нямат доверие на сегашното правителство (включително и аз) по отношение на публични харчове и прозрачност. Нормално е гражданите да се съмняват колко от тези пари реално ще отидат за справяне със ситуацията и колко ще потънат в обръчите от облагодетелствани фирми около властта."
Кирил Симеонов е икономист, завършил с отличие икономика в университета Уеслиън в Охайо (САЩ) и магистратура в един от най-престижните икономически университети в Европа - Университет Бокони в Милано.
Liberta.bg разговаря с него за полезността от мерките на правителството за справянето с коронавируса и техните последици върху икономиката на страната, новия държавен дълг, разходването на публичните средства и предизвикателствата, пред които е изправена България в сложната обстановка и задаващата се световна рецесия.
- Третият кабинет на Бойко Борисов се подготвя да поеме нов държавен дълг до 10 млрд. лева, без лихите. При второто правителство на Борисов управляващото мнозинство в парламента гласува изтегляне на 16 млрд. лева заем. Какво би последвало от тази задължнялост в период на световна рецесия и може ли да се каже, че държавата ни е перманентно вкарвана в дългова спирала, поради безразборно харчене от правителството на ГЕРБ, чиято цел е задържането им във властта?
- Излишно е да повтарям клишета, от сорта на това, че сме свидетели на огромна икономическа, здравна и социална криза. Това всички го виждат и осъзнават, не само експерти и специалисти. Трябва да се подчертае, че положението е от такава сложност, защото освен кризата с коронавируса, към края на 2019-та година се забелязваше настъпването на циклична рецесия и икономическа стагнация в Еврозоната, с почти нулев ръст за четвъртото тримесечие.
От огромно значение е колко време ще продължи текущата ситуация с разпространението на заразата и акомпаниращата карантина, подхранваща чудовищният срив в търсенето и затварянето на икономиката. Мерките трябва да се актуализират често, спрямо развитието на кризата.
Но да преминем към въпроса Ви относно тегленето на дълг от правителството.
Последните дни правителството взе решение и внесе в парламента за гласуване актуализация на бюджета със заложени дефицит от 3.5 милиарда лева и вдигане на лимита за поемане на нов държавен дълг до 10 милиарда лева от 2.2 милиарда. Това е таванът, които може да се поеме, като аз не мисля, че за сега ще бъде ползван, а по-скоро ще е буфер при евентуално влошаване и допълнителна продължителност на кризата.
Трябва да споменем, че от фискалния резерв може да се ползват 5 милиарда лева.
Ерго, имаме около 15 милиарда лева за справяне със ситуацията. Апропо, ниският държавен дълг на България, който е около 20% от БВП, би ни поставил в по-добра позиция за теглене на нов такъв при благоприятни лихвени нива.
За сравнение, средният дълг в ЕС е около 85%, a в държави като Италия гонят 140%, Португалия - 120%, Гърция - около 180%.
Аз съм на мнение, че съотношение дълг към БВП от 30% не би било фатално особено при достатъчно основателна причина. Сегашната ситуация е точно такава - трябва да се действа бързо, решително и правилно, за да се спаси икономиката и намалят последствията от кризата.
Според мен проблемът не е в тегленето на дълг, особено когато е обснован и нужен. Проблемът е кой го тегли!
Масово хората нямат доверие на сегашното правителство (включително и аз) по отношение на публични харчове и прозрачност. Нормално е гражданите да се съмняват колко от тези пари реално ще отидат за справяне със ситуацията и колко ще потънат в обръчите от облагодетелствани фирми около властта.
- За втора година сме свидетели как в края на календарната година се получава един многомилиарден излишък, който премиерът Борисов раздава шофирайки от държавната джипка – над 6 млрд. лева за 24 месеца, вместо тези пари да бъдат оставени в резерва и използвани в момент като този. Мнозина финансисти допускат, че дефицитът е умишлено заложен в годишния бюджет със завишаване на разходите по пера, за да се изтъкне пестеливостта на правителството при разходването на публичните средства. Какво е Вашето мнение?
- Управляващите от доста време прилагат този трик, да подценяват изпълнението на приходите, да залагат големи разходи за проекти и после да не ги изпълняват, като по този начин накрая се получава един “излишък”, който те си раздават неконтролирано през Министерски съвет, заобикаляйки Парламента.
Има логика в това да се трупа резерв през годините като буфер за моменти като този, но виждаме, че ситуацията е различна.
При всички положения ще са нужни много средства за стабилизиране на икономиката.
- Намираш ли за ефективни, навременни и полезни финансово-икономическите мерки на правителството за подпомагане на бизнеса по време на коронакриза, съпоставимо с приетите в останалите държави-членки на ЕС?
- Намирам мерките на правителството за недостатъчни и неефективни. С моя колега Пламен Данаилов и други съмишленици икономисти от известно време водим дебати и правим анализи на ситуацията. Ще дам пример с мярката за покриването на 60% от осигурителния доход. Това е твърде малко, реалното съотношение като сложим и тежестта на осигуровки и данъци е 23% от правителството / 77 % от работодател. При много други държави е към 80% от заплата за сметка на правителството и без допълнителна тежест за работодателя, което би имало по-голям ефект.
Още повече, че сега мярката касае само най-засегнатите сектори и критериите са доста рестриктивни.
Със сегашното предложение много работодатели, а и служители, ще сметнат, че е по-изгодно просто да прекратят трудови взаимотношения, защото работодателят няма да има сили да плати оставащите 40% плюс осигурителните вноски. Това от своя страна ще доведе до опашки пред Бюрата по труда за обезщетения за безработица.
Апропо, това вече го виждаме, а тепърва ще става по-зле.
Ние сме на мнение, че мярката трябва да се вдигне на поне 75% като в обхвата се включат и самонаетите/самоосигуряващи се лица.
Друга мярка, която много рядко срещам сред анализаторите и в която аз и моите колеги вярваме, е тази на директните плащания или така наречените "хеликоптерни пари", мярка предприета в страни като САЩ и Австралия, Англия.
Тези мерки биха имали директен ефект - да успокоят хората и да подпомогнат икономиката. Може да се плати примерно по 500-700 лева на човек, разбира се при определени критерии.
Още една мярка, за която рядко се говори, е да се вдигне акциза на горивата с 10 стотинки на литър, но ПОДЧЕРТАВАМ без това да се отразява на крайния потребител. КЗК и НАП да се задействат и да вземат този ресурс от свръхпечалбата на доминантите на пазара.
Не ви ли прави впечатление, че разликата на литър гориво между някои бензиностанции и тези от големите вериги е 30 стотинки?
Моето лично мнение е, че при пазара на горивата има свръхмарж, и поддържането от България на най-ниския позволен акциз от ЕС подпомага това.
Има още много мерки, които се обсъждат.
По повод отпуснатите средства чрез ББР, може да се въведе диференциран подход.
Отлагане влизане в сила на промените с наредба Н-18 за срок не по-малко от 1 година.
Масови тестове в големи предприятия, за да се избегнат масови карантини.
Незабавно изплащане на всички просрочени задължения от страна на държавата към бизнеса и физически лица, в това число и възстановяване на ДДС, включително авансово възстановяване.
Обсъждане за намаляне на ДДС за стоки от първа необходимост.
Това са само част от обсъжданите предложения, но се опасявам, че няма да ни стигне мястото тук.
- И последен въпрос: Гладът ще победи ли страха?
- Гладът побеждава винаги.
