"Докато България се управлява от необразовани хора без потенциал и с набиран в движение професионален опит /включително политически/ или от хора с някакво образование, но без ден професионален опит, положението ще остане непроменено.
В Закона за съдебната власт се приеха разпоредби, чрез които в действителност се утвърди механизма за влияние на политическата власт над съдебната", подчерта в интервю за Liberta.bg съдия Румяна Ченалова.
Интервю на Стоян Тончев
- Госпожо Ченалова, Вие сте в постоянен задочен конфликт с Главния прокурор. Персонален ли е или произтича изцяло от функциите на длъжността, която заема г-н Сотир Цацаров?
- Безконтролността и зависимостта на Главния прокурор от изпълнителната власт бяха подкрепени от констатациите на Венецианската комисия от 2016 година: "Съветският модел на прокуратурата трябва решително да бъде отхвърлен. Той я превръща в източник на корупция, шантаж и изнудване и създава възможност за използването ѝ за политически цели". Законодателната власт в България упорито отказва да предприеме каквато и да е реформа на прокуратурата и да въведе демократични форми на отчетност и контрол спрямо нейния ръководител, който е практически недосегаем. Задкулисната политическа протекция се осигурява чрез огромната политическа квота във Висшия съдебен съвет – избраните от парламента членове и зависимите лобита в самата съдебна система.
Подобни бяха и констатациите на европейските прокурори, които през 2016 г. извършиха анализ на модела на работа на българската прокуратура.
Прокуратурата разполага с много данни за високопоставени корумпирани политици, но няма нито едно разследване. Държавното обвинение не действа в ключови моменти. Делата срещу силните политически фигури у нас се разследват в зависимост от успеха им на изборите. В анализа се препоръчва да се направят цялостни разследвания на скандалите с подслушване, в които беше намесен премиерът Бойко Борисов, както и да се създаде независимо звено по „Румънския модел“, което да разследва корупцията. Анализът се спира върху скандалите с участието на премиера Бойко Борисов, които не бяха разследвани от държавното обвинение - "Яневагейт", записаните разговори от премиерската къща в Банкя през 2013 г., както и делото за смъртта на Тодор Димов – „Чакъра”. Според доклада, 2/3 от информацията на звеното за финансово разузнаване в ДАНС, за подозрителни трансакции, се отнася за политици, но тази информация не се разследва, а потъва в прокуратурата.
В Мониторинговия доклад за напредъка на България в сферата на правосъдието и вътрешните работи за 2016 година се посочва: "Във връзка със сериозните твърдения за корупция и търговия с влияние в съдебната система, действия са били предприемани само след вътрешен и външен натиск, като органите са неспособни или нямат желание да започнат разследвания по своя инициатива". Без промяна остават основните критики и препоръки към България - за липсата на резултати в борбата с корупцията, за непрозрачността на решенията на ВСС, за нуждата от реформа на прокуратурата и наказателния процес, както и за продължаване на съдебната реформа чрез промени в Закона за съдебната власт. В ЗСВ се приеха разпоредби, чрез които в действителност се утвърди механизма за влияние на политическата власт над съдебната. Половината от членовете на ВСС се избират от парламента, както и всички членове на Инспектората при ВСС. Всичко това доведе до безконтролната власт на главния прокурор като ръководител на една централизирана по съветски модел прокуратура. Срещу неудобни лица се образуват и огласяват проверки и дела, чието разследване продължава необосновано дълго, причинявайки необратими вреди по отношение на името, психиката и бъдещето на обвиняемите лица. Липсата на възможност за съдебен контрол върху основателността на повдигнатите обвинения и бездействието при разследването, дава възможност чрез прокуратурата да се елиминират неудобните, когато това е необходимо на политическата власт. Чрез лобитата си във ВСС и представителите на парламентарната квота, политическата власт разчиства пътя на лоялните към нея и Главния прокурор и наказва чрез образуване на проверки и дисциплинарни производства всеки магистрат, опълчил се на олигархичния модел и унищожаването на независимостта на съдебната власт.
Тези констатации, относно България, са системни. Въпреки това, нито една оправомощена европейска институция, нито един евродепутат, не е поставиха за разглеждане въпроса - нарушават ли се в България ценностите по чл.2 от Лисабонския договор включително принципите на правовата държава.
Искам само да отбележа, че през 2017 г. изпратих сигнал до Европейската комисия и Европейския парламент - с искане за прилагане по отношение на България механизма за санкциониране по Член 7, Параграф 2, поради "сериозно и системно незачитане от държава от ЕС" на ценностите, посочени в Член 2 /човешкото достойнство, свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и правата на човека /.
Очевидно е, че мотивите на ЕК и ЕП, извън посочените в чл.7, имат и политически характер. Полша е най-големият нетен получател на евросредства и в същото време е ръководена от евроскептици , чието управление има белезите на национализъм, вкл. незачитане на еврокомисията.Правителството на Виктор Орбан е критикувано , че поставя Унгария по пътя на автокрацията и въвежда недемократични практики.Нещо повече – още при започване на процедурата по чл.7 спрямо Полша, Орбан открито заяви позицията си, че ще подкрепи Полша.
- Европейският парламент /ЕП/ стартира наказателна процедура срещу Унгария за неспазване върховенството на закона и основните права и свободи, с която може да лиши Орбан от правото на глас при вземането на общите европейски решения и приемането на законодателство. Това е вторият такъв случай в историята, след Полша. Възможно ли е България и Борисов да заемат срамното трето място, като ги сполети съдбата на Орбан и Унгария?
- През декември 2017 г. ЕК прие поредната четвърта препоръка /след предходните от юли 2017 г. и юли и декември 2016 г./, относно липсата на независим и легитимен конституционен контрол в Полша. Според ЕК съдебната система в страната е под политическия контрол на управляващото мнозинство, което поставя под съмнение ефективното прилагане на законодателството на ЕС, и започна процедура по приемане на решение по чл. 7 ал.2 от Договора за Европейския съюз , която предвижда временно отнемане на правото на глас на Полша в ЕС.
Формалното основание за задействане на процедурата по чл.7 е приемането на поредица от закони /включително Закон за реформата на Върховния съд и на Националния съвет на магистратурата (аналог на българския Висш съдебен съвет) , според който 15-те членове на съвета ще се назначават от законодателния орган.
През юни 2018 г. евродепутатите от Комисията по правосъдие и вътрешни работи гласуваха с 37 гласа "за" срещу 19 "против" в подкрепа на резолюция, изготвена от датски депутат от групата на „Зелените“, според която ситуацията в Унгария представлява явен риск от сериозно нарушаване на ценностите, посочени в чл. 2 на Договора, което налага започване на процедурата по чл. 7. Резолюцията беше приета непосредствено след като унгарският парламент прие закона "Стоп Сорос", който криминализира съдействието за нелегални мигранти и ограничава дейностите на неправителствени организации. Парламентът прие и конституционна поправка, според която чуждо население не може да се установява в Унгария.
През септември 2018 г. Европарламентът се произнесе по тази резолюция , като констатира съществуването на ясен риск Унгария да извърши тежко нарушение на ценностите, на които се основава ЕС в рамките на чл. 7 от Договора за ЕС и гласува наказателна процедура срещу Унгария, която може да лиши страната от правото на глас. Това е първият случай, при който Европарламентът се възползва от правото си на инициатива по тази тема. Формалното основание за започване на процедурата бе "безпокойството " на Европарламента, относно функционирането на конституционната и изборна система, независимостта на съдебната власт, корупцията и конфликтите на интереси, свободата на изразяване, образователната система, правата на бежанците.
Очевидно е, че мотивите на ЕК и ЕП, извън посочените в чл.7, имат и политически характер. Полша е най-големият нетен получател на евросредства и в същото време е ръководена от евроскептици , чието управление има белезите на национализъм, включително незачитане на Еврокомисията. Правителството на Виктор Орбан е критикувано, че поставя Унгария по пътя на автокрацията и въвежда недемократични практики. Нещо повече – още при започване на процедурата по чл.7 спрямо Полша, Орбан открито заяви позицията си, че ще подкрепи Полша.
- Решението за задействането на „ядрения бутон“ за Унгария от ЕП е мотивирано и от липсата на свобода на словото в страната, нагласените обществените поръчки и огромната корупция при разпределянето на евросредства и др., които упоменахте. На това сме свидетели и в България, но управляващите у нас сякаш все минават между капките. Защо?
- България, в лицето на управляващите, е послушна. Не оспорва решенията на Еврокомисията или който и да било друг орган на Евросъюза. Премиерът Бойко Борисов демонстрира близките си отношения с Меркел и Жан Клод Юнкер. Успява да удържи всяка проява на национализъм в управлението. България е полужив член на ЕС, което е изгодно на сегашните му лидери. В този смисъл не очаквам , докато Бойко Борисов /ГЕРБ/ е на власт или докато не се променят приоритетите и отношението на ЕС към върховенството на закона и принципите на правовата държава, спрямо България да бъде открита процедура по чл.7 от ДЕС, независимо от констатациите за върховенството на корупцията и незачитането на закона у нас.
Докато България се управлява от необразовани хора без потенциал и с набиран в движение професионален опит /вкл. политически/ или от хора с някакво образование, но без ден професионален опит, положението ще остане непроменено. Нещо повече - ще се бетонира олигархично-мафиотският модел , чиито ценности не са по-различни от тези на мафиотските групировки в България в началото на 90 години и се свеждат най-общо до власт и пари.
- ЕП твърди, че в Унгария съдебната система е зависима. Независими ли са магистратите в България от изпълнителната власт, която нерегламентирано диктува с мнозинството си в парламента законодателните решения и определя част от състава на Висшия съдебен съвет /ВСС/?
- В България положението не е по-различно. Съдебната власт е под контрола на законодателната и изпълнителната власт. Половината от членовете на Висшия съдебен съвет се номинират от представените в парламента партии. Назначаването на ръководителите на съответните структури в съдебната власт не е прозрачно и често съпътствано със скандали. Приемат се закони и се правят изменения /НПК, ЗВСС, ГПК, АПК/ без да се обсъдят и вземат предвид позициите на такива сериозни формати на практикуващи юристи като: ОС на ВКС, ВАС, Съюза на юристите, Съюза на съдиите и т.н. Правната комисия при НС начело с Даниел Кирилов създава правни норми, противоречащи на правните и конституционните принципи, нарушаващи основните права прогласени в ЕКПЧОС, Хартата за правата на човека и редица задължителни норми на европейското право. Нещо повече - законодателната власт систематично закъснява с транспонирането на задължителното общностно право. Чрез изявления в медиите се внушава недобросъвестност или некомпетентност на органите на съдебната власт. В качеството си на ръководител на КОНПИ Пламен Георгиев нееднократно оспори правото на българския съд на преюдициално запитване по делото за отнемане имуществото на Цветан Василев и други лица, и то при положение, че българският парламент, въпреки задължението си, не беше транспонирал Директива 2014/42/ЕО
- Има ли надежда за България, на къде отива?
- “Вълкът козината си мени, но нрава си не“ - една много актуална и мъдра народна поговорка. Така че, докато ни управляват вълци, ще сме глутница, а не народ. Решението е наше.
