След спирането на доставките от "Газпром" България не се огъна, намери алтернативни източници и не се унижи да ходи да моли руснаците да пуснат газа обратно, както всъщност се унижи служебното правителство на Румен Радев

Статията на "Ди Велт" за тихата, но решаваща помощ за Украйна помага да разберем кой кой е в България. Кои са истинските евроатлантици и действат като такива и кои само приказват. Коментар на Даниел Смилов.

Статията на "Ди велт" за тихата, но решаваща помощ на Украйна от България е важна за изясняването на въпроса кой кой е у нас. И то на базата на реалните дела, а не на приказките. Много български политици под път и над път се бият в гърдите като "евроатлантици" и ако човек приеме самоидентификацията им за чиста монета, може сериозно да се обърка.

Кой какво направи в България

Ако трябва да се обобщи картината, нарисувана от "Ди Велт", в България има политици - най-вече Петков и Василев, но всъщност може да се каже, че това като цяло са съмишлениците от ПП и ДБ - които са направили всичко възможно Украйна да получи в ключови моменти от войната оръжие, боеприпаси и дизелово гориво. Да, това не е направено като директна държавна помощ за нападнатата страна, но през търговски операции през частни компании и държави партньори, нужните количества от България са достигнали до Украйна. Според статията, също така, определени политици и особено БСП и президентът Радев активно са пречили и възпрепятствали тези процеси. Може би "Ди Велт" не са оценили достатъчно нюансите в позицията на БСП, които всъщност (по-скоро лицемерно) не възразяваха срещу точно този по-прикрит начин на подпомагане на Украйна. Президентът Радев и неговите служебни правителства правеха опити реално да се прекратят индиректните схеми за изпращане на оръжие на нападнатите. Доколко това е довело до реално намаляване на износа към момента е трудно да се каже.

Все пак обаче е ясно, че ако работата беше останала само на Нинова и Радев, българската помощ за Украйна щеше да е коренно различна, както и оценката на "Ди Велт" за нея.

И накрая: статията на "Ди Велт" не споменава нищо за най-шумните "евроатлантици" - ГЕРБ и ДПС. Тяхната роля за външните наблюдатели не случайно остава неясна, защото фокусът не е върху думите, а върху делата.

Вярна ли е картината на външните наблюдатели за евроатлантизма в България? Като цяло фактите, известни и в страната, я потвърждават. Като изключим "Възраждане", които са откровени евразийци, евроатлантическият лагер се дели наистина на три групи.

Номинални евроатлантици (президентът Радев, БСП и БВ)

Тук разминаването между думи и дела е най-голямо. Номинално това са проевропейски играчи, но по отношение на войната в Украйна и помощта за тази страна те са по-скоро на проруски позиции. Всичко това е облечено в риторика за "българския национален интерес", макар че никой от тези играчи не е успял да обясни защо идването на руските войски на границата с Румъния би било от наш, български интерес. В крайна сметка отказът да се помага на Украйна би довел до нейния разгром и окупация от руските войски. Номиналистите са силни подръжници и на продължаване на търговските и най-вече енергийните връзки с Русия. Те са сред защитниците на "Турски поток" и на дългосрочните ангажименти на България с "Газпром". Те искаха страната да се върне към газови доставки от "Газпром" през лятото на 2022 и директно заеха руската позиция по отношение на арбитражен спор между "Газпром" и България.

Твърди евроатлантици на думи, меки на дела (ГЕРБ и ДПС)

Мекотата в делата на този лагер става пределно ясна по отношение на две теми. В крайна сметка този лагер (особено ГЕРБ) купи два реактора от Русия, които не ни трябват и построи за 4 милиарда лева (3 млрд. строителство и 1 млрд. опростени неустойки на Русия) транзитен газопровод, който е резервиран за поне десетилетие на 90% от руската страна. И в момента по този тръбопровод тече руски газ. Докато Ангела Меркел е обвинявана, че се е обвързала твърде много с газа на Русия, Германия все пак успя тотално да скъса връзката в рамките на една година. Българското обвързване обаче е толкова здраво, че - както Стефан Янев правилно се чудеше - тръбата си остава цяла и газът си тече. Тази трайна обвързаност е резултат от действията на меките в делата си евроатлантици.

По същия начин стои и въпросът с продължаването на газовите доставки от "Газпром" за България през 2022. ГЕРБ директно - чрез Борисов - бяха заявили, че е най-добре България да си изпълни договора до края на годината и после да мисли за 100% диверсификация. След това Борисов размисли, но говорителите на ГЕРБ като Теменужка Петкова и Делян Добрев продължиха да обвиняват правителството "Петков", че е направило грешка, като не е изпълнило договора с "Газпром", че се е обърнало към "посредници" (вместо да си пие от извора), че рискувало загуба на арбитраж и т.н.

Евроатлантици на дела (ПП и ДБ)

Като оставим настрана кой каква декларация подписал или предложил в Народното събрание и как се изказал в медиите, делата са ясни. ПП и ДБ - с фигури като Петков, Василев, Иванов, Атанасов и т.н. - когато е трябвало са били на ясни проевропейски позиции и са действали за тях. Помощта за Украйна -. въпреки вътрешната съпротива в България - е достигнала до предназначението си и украинската страна в лицето на външния министър Кулеба категорично потвърждава и добрата воля и ефективността на управлението на Кирил Петков.

След спирането на доставките от "Газпром" България не се огъна, намери алтернативни източници и не се унижи да ходи да моли руснаците да пуснат газа обратно, както всъщност се унижи служебното правителство на Румен Радев (унижение с нулев ефект при това).

По отношение на спекулациите за "едното левче печалба" и дерогацията за "Лукойл" публикацията на "Ди Велт" направи вече известното и достатъчно публично - бургаската рафинерия работи на пълни обороти и голяма част от износа ѝ отива за Украйна. Да, това прилича малко на бизнеса на Майло Майндърбайндър с германците от романа "Параграф 22". Но крайният ефект изглежда е важен и дори на моменти решаващ за украинската страна.

Външният поглед към България често е отрезвяващ, защото той обикновено издухва фалшивите етикети, които българските политици и медии обичат да си лепят: етикети на базата на приказки, а не на дела. Фабриката за фалшиви етикети е симптом на изкривена публична среда - на медии, доминирани от определени политически и бизнес кръгове, които притъпяват критичния поглед и не разобличават фалша.

Както и в случая със списъка "Магнитски", дистанцията подпомага да се види кой кой е реално - и корупцията, и евроатлантизмът в крайна сметка са въпроси не на приказки, а на дела.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.