В същото време има незадоволено търсене на инженери, лекари и специалисти за индустрията
В проекта на нова Национална карта на висшето образование има редица структурни проблеми, които водят до необосновано увеличение на държавния план-прием по някои специалности за сметка на намалението на други, които са жизнено важни за функционирането на икономиката. Затова са нужни промени, обвързващи по-тясно специалностите в университетите с нуждите на пазара на труда. Това се казва в позиция на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), която за поредна година изпрати предложенията си за редакции на Картата до просветното министерство, които обаче така и не намират място в актуализирания вариант на документа.
Липсата на ясно изразена връзка между специалностите и броя на завършващите и пазара на труда, както и териториалната раздробеност водят до създаване на структури, които не отговарят на действителните нужди, но се откриват по административни съображения, смятат от АИКБ. Фактът, че капацитетът на висшите училища значително надвишава реалното търсене на образователни услуги според бизнеса създава дисбаланс, особено в направления с ниска запълняемост на местата. Същевременно раздробяването на България на шест отделни региона в планирането на висшето образование води до неефективност и възможности за откриване на нови образователни звена, без да е налице действителна необходимост от тях. "Това не само натоварва системата, но и затруднява създаването на съгласувана стратегия за развитие на образованието, базирана на реалните потребности на икономиката и пазара на труда. Считаме, че България следва да бъде разглеждана като единен регион, а не разделена на шест отделни области. Това би премахнало излишното дублиране на звена и би създало условия за по-ефективно планиране и управление на висшето образование", смятат от АИКБ.
Според тях Картата трябва да отразява факта, че структурните несъответствия на пазара на труда не са индикатор за евентуална безработица или спиране на производството в даден отрасъл, а за известно разминаване между наличния човешки капитал и необходимия в отделните икономически сектори. Тенденцията към работни места на всички нива, които изискват засилено прилагане на нерутинни умения, ще продължи и много от традиционните работни места, доскоро изискващи прилагане на физически или рутинен труд, ще бъдат изместени от такива, свързани с нови компетентности основно от областта на инженерните и природоматематическите науки, казват работодателите.
Нови критерии в Методиката
"Всяка година Картата дава моментна картина на работни места, заети от висшисти, но не дава яснота дали те реално са заети по специалността си, нито какви са изискванията за заемане на тези работни места. Следва да се добавят критерии в Методиката, които представят, от една страна, броя студенти по специалности, а от друга - броя и вида на работните места, които са заети в момента и изискват конкретна специалност от професионалните направления на висшето образование", предлагат от АИКБ. Според тях този критерий ще даде възможност да се направи оценка на работните места, които в следващите години ще се освободят (поради пенсиониране), и на необходимия брой студенти от съответната специалност, които могат да ги заемат.
Видно от Рейтинга на висшите училища близо 40% от завършващите заемат места, неизискващи висше образование. В същото време има незадоволено търсене на инженери, лекари и други специалисти за нуждите на индустрията. Липсата на описания критерий само задълбочава описания проблем. Същевременно има специалности, които са уникални за едно висше училище, но съгласно настоящата методика не се предвижда увеличаването на план-приема по тях, а може да се стигне и до намаляване. Това засяга някои от техническите висши училища, които попадат в район от тип Г, посочват от бизнеса.
Нов начин на изчисляване на осигурителния доход
Вторият съществен проблем в Методиката според бизнеса е средното изчисляване на осигурителния доход на работещите в различните населени места. "Избраният критерий деформира получените резултати, тъй като по търсени специалности, по които повечето от завършилите студенти се реализират в малки населени места, полученият по-нисък доход определя по-лошо класиране на съответната специалност. Необходимо е поставянето на коефициент, чрез който да се постигне адекватно сравнение", казва работодателите. Според тях такъв критерий може да бъде „коефициент на покупателната способност“ или чрез съотнасяне на осигурителния доход към средния за региона.
Регионализация
"С приемането на Картата отпадна мораториума за разкриване на нови професионални направления и нови филиали. По мое мнение в 47 от 52-те направления мрежата е достигнала предела си на фрагментация и не следва да се откриват нови центрове на висше образование. Т.е. националната Карта трябваше да продължи мораториума. Изключения трябваше да се допуснат само за здравни грижи, където са медицинските сестри, и няколко инженерни професионални направление като компютърни системи, машинно инженерство, общо инженерство и химични технологии във връзка с развитието на индустрията в определени региони", коментира бившият просветен министър Красимир Вълчев пред "Сега".
Според него регионалният подход, възприет в Картата, е бил грешка, тъй като той означава, че ако в даден регион няма център на висше образование, такъв може да се открие. "Не е необходимо във всеки регион да има всичко. По ветеринарна медицина нямаме нужда от повече центрове на висше образование, въпреки че това направление го няма във всеки регион", казва той. Вълчев съветва да продължи политиката по преструктуриране на приема - на намаляването му в социални, стопански и правни науки и увеличаването му в инженерни и природоматематически науки, където имаме най-болезнена нужда от кадри за икономиката. Според него следва да продължи и преструктурирането на приема от висши училища и професионални направления с ниска оценка за качество и реализация към такива с висока оценка. "По този начин успяхме да нулираме приема в 30 професионални направления в дадени университети. Повечето ни университети са създадени като специализирани и те са силни и добри в направления, които са традиционни за тях, а не в тези, които откриха в последните години", коментира още Вълчев.
