Над 200 граждани излязоха на протест пред сградата на общината в Поморие срещу рязкото увеличение на местните данъци и такси и срещу начина, по който се управлява градът. Основното искане е ясно и категорично: да бъде отменено решението на Общинския съвет за увеличение с 33% на данък „недвижим имот“, патентния данък и данъка върху моторните превозни средства, както и да бъде оттеглено предложението за повишаване на такса „битови отпадъци“ до 4 промила. Наред с това протестиращите настояха кметът Иван Алексиев да свали билбордовете с личния си портрет, поставени из града.
Според протестиращите, решенията за увеличението са приети без реално обществено обсъждане, без публично представен финансов анализ и без конкретна аргументация, което и отключи силното обществено напрежение. За много от гражданите проблемът далеч не се изчерпва с конкретните проценти – той е в модела на управление, в липсата на прозрачност и в отказа от диалог.
Още по темата: Поморие излиза на протест: кметът „честити“ от билбордове вдигането на местните данъци и такси
„Ууу!“ и „Оставка“ – реакцията на площада
Протестът се проведе в работен ден и в работно време – от 11:30 ч. – неслучайно. Целта беше кметът и общинските съветници да застанат лице в лице с хората, които издържат общината със своите данъци и такси, и да дадат конкретни отговори. В малък град като Поморие, в който през зимата живеят около 7–8 хиляди души, с преобладаващо застаряващо население и силна зависимост от местната администрация, подобна мобилизация е показателна за дълбоко натрупано недоволство.
Кметът на Поморие Иван Алексиев, който е и областен ръководител на ГЕРБ, слезе при протестиращите, но диалог така и не се състоя. Вместо да изслуша хората и да даде отговори, той се опита да вземе думата без ред, докато на микрофона говореше един от организаторите, и, след като беше помолен да изчака две минути, демонстративно се обърна и напусна протеста, прибирайки се в сградата на общината, без да влезе в диалог с гражданите. Явно свикнал от заседанията на общинския съвет, където взима думата и изказва мнение по всяко време.
Появата му обаче беше посрещната с бурно освиркване – „Ууу!“, последвано по-късно от скандирания „Оставка“.
Това поведение беше възприето от мнозина като демонстративно и пренебрежително. Сред самите протестиращи се наложи публицистичното описание, че кметът се е „врътнал и си е тръгнал като обидена госпожица“ – израз, който отразява не толкова лична квалификация, колкото общественото възприятие за отказа от разговор.
Проблемът има и чисто комуникационни измерения, защото кметът на Поморие има пиарка, която можеше да разговаря с организаторите на протеста и предварително да се уговорят - в кой час кметът ще излезе да говори пред протестиращите, без да му се налага да чака за микрофона, което явно за него е много голямо и непосилно усилие. Но тава показва и нивото на пиара, който в повечето случи се превръща в откровен антиPR както за кмета на Поморие, така и за политическата партия, от която е излъчен и която представлява в Бургаска област - ГЕРБ.
Мирен протест и контрастът с Несебър
Въпреки моментното напрежението, протестът в Поморие премина мирно и културно, без лични нападки и без ескалация от страна на гражданите. Контрастът с друг черноморски град в региона беше ясно откроен.
В Несебър протестите днес срещу увеличението на местните данъци и такси протекоха значително по-напрегнато. По информация от очевидци и видеклипове в социалните мрежи, протестиращите там подгониха кмета, като по негов адрес бяха отправени обидни викове, включително скандиране на думата „педеруга“. Подобни сцени в Поморие нямаше, което още по-ясно постави въпроса защо именно тук – при мирен протест – кметът отказа да остане и да отговаря.
Билбордовете на цинизма и саморекламата в култ към личността – искрата, която преля чашата
Поставянето на билбордове с личния образ на кмета в момент на финансово напрежение има силна символика. Дори средствата за тях да не са пряко от бюджета (което също не е публично изяснено), посланието към гражданите е проблематично.
В политиката символите често тежат повече от цифрите. В този случай билбордовете се превърнаха в материален образ на разрива между власт и граждани.
В момент, в който Общината аргументира увеличението на данъците с липса на средства, много жители възприеха това като провокация, подигравка и напълно ненужно харчене на публични пари. Социалните мрежи бяха залети от реакции:
Gergina Kyoseva: „Открито се подиграва… Чуди се откъде да взима пари и после да ги харчи за глупости.“
Martin Dimitrov Goumenov: „Виждал съм стотици новогодишни билбордове в европейски градове, но на нито един няма снимка на кмет, поп или полицай.“
Boris Paspalev: „Емблематичен пример за абсолютно ненужно харчене на пари.“
Други граждани повдигнаха конкретни въпроси за разходите на Общината:
Darsi Morska: „Защо общината плаща на външни адвокати, при положение че има 5–6 юристи на заплата? Вместо да увеличава данъците, да намали администрацията.“
Daniel Mishev: „Самозабравил се човек, който си мисли, че е на Олимп и решенията му са закон. Не е познал – всички на протест.“
Анонимен: „Искам да питам кмета, ама не смея. След 3 месеца сезон в града остават малко постоянно живущи. Дори голяма част от младите тръгват на гурбет, защото тук работа няма. Заведения и хотели не работят. Всички плащат данък сгради и такса смет за цяла година, а ползват да речем половина.През зимата колата за сметоизвозване минава веднъж на седмица. Курсовете до депото са наполовина, че дори една трета в сравнение с летните.
Дайте отчет! Къде са парите?
Автобусните линии имат маршрут около 8 км. С два автобуса се обслужва 1 линия. Билета с цена, колкото в София. Приемаме, че горивото и заплащането, труда на шофьорите е еднакво.
Защо там за линии с дължина по 30-40 км, които се обслужват с 4 до 6 автобуса на смяна, с интервал на движение от 12 мин. до 30 минути билета е същия? Ако тук се обслужват и населените места в общината, там също има автобуси до Нови Искър, Локорско, Подгумер, Балша, Мърчаево, Владая, Мало Бучино, Банкя и други. Цената до тях е 1,60 лв. А тук по- скъпа. Не са по 3 курса на ден, както тук, а на всеки час през деня.
Дайте отчет, подробен, къде и колко се плаща?
Създаде се общинско предприятие за озеленяване, но май издръжката е по- висока от външните услуги. Много народ, много закупени машини, материали и техника, почти без ефект.
Сигурни гласоподаватели ли си назначихте? Чудят се кое дърво да отрежат, не останаха.
Потърсете си резервите, намалете разходите и ще има пари. Ако не можете да управлявате и контролирате тези дейности, дайте ги на концесия.
Дайте отчет, пред общинските съветници, пред населението на общината! Потърсете помощ, ако нямате експерти - наемете, но не ни лъжете!
И махнете билбордовете с лика си, ако са платени с общински пари!“
Сред най-кратките и широко споделяни реакции беше и тази:
„Аз за това имам една дума – нарцисизъм.“
Въпросите без отговор
Организаторите от сдружение „Ние не мълчим“, „Будно Поморие“ и други граждани предварително публикуваха конкретни въпроса към местната власт. Сред тях: защо увеличението е точно 33%; кои разходи на общината са нараснали с толкова; има ли публичен финансов анализ; за какво ще се харчат допълнителните приходи; направена ли е социална оценка за въздействието върху пенсионери и уязвими групи; кой носи лична отговорност, ако обещаните резултати не се реализират.
На нито един от тези въпроси не беше даден публичен отговор по време на протеста.
Росица Маринова във Фейсбук: „По-скъпо е отколкото в София. Данъкът ми в апартамент от 107 кв. м. в София 256 лв., тук за 80 кв. м. 320 лв. Там има квартали, отдалечени на 15-18 км. един от друг, билет за 2лв., а до Бургас е 5 лв. Там пенсионерите плащат 8 лв. карта за цялата градска мрежа на месец. За трамваи, метро, тролеи, автобуси. (Може да е стигнала 10.) Тук картата от Стария град до Лидъл, за една линия, е 15 лв. Само за една линия! По-скъпи са и водата, токът, да не говорим за храната..., Но пък идват избори...“
Роси Желева: „Днес, на протеста, кметът си тръгна обиден. Прибра се с антуража в общината. Намери повод, защото не получи веднага микрофон. Помолен беше да не прекъсва един от организаторите. След това изпрати служителя си Гошев, който насочи външната охранителна камера към ораторите. Надявам се, че е чувал добре. И е слушал с разбиране.
Призовавам кмета и общинските съветници, ОТТЕГЛЕТЕ решението за вдигане на местни данъци и такси!
Така, както постъпиха в други общини. Огледайте и оптимизирайте си разходите. За да не стане, както с държавния бюджет и правителството. "Единствено възможния бюджет" беше оттеглен, но твърде късно.
П.П. Днес кмета на Несебър е избягал от народната любов."
Регионалният контраст: Царево
На фона на напрежението и протестите в Поморие и Несебър, контрастът с община Царево е показателен. Там кметът Марин Киров съобщи с пост във Facebook, че не се предвижда увеличение на местните данъци и такси. Без билбордове. Без демонстративна самореклама. Без ескалация на обществено напрежение.
Този пример допълнително засили въпросите сред гражданите на Поморие – дали увеличението от 33% е действително неизбежно или е управленски избор, и дали липсата на диалог е необходимост или съзнателна политика.
„Няма да отстъпя“
След края на протеста кметът Иван Алексиев се включи на живо във Facebook, където заяви, че няма да отстъпи от увеличението на данъците и таксите, тъй като Общината трябвало да покрива разходите си. Той определи протеста като „политически“ и подчерта, че не е в предизборна кампания – на фона на билбордите с личния му образ.
„Увеличаваме само с 33%, за да не увеличим със 100%“ - каза пък председателят на Общински съвет - Поморие Адам Адамов.
За гражданите обаче въпросът вече не е само финансов. Става дума за доверието между управляващи и управлявани, за правото на хората да знаят как се харчат парите им и защо решенията се вземат без тяхното участие.
Протестът в Поморие приключи, но въпросите останаха. Неотговорени. За мнозина това беше първа, а не последна стъпка, защото когато гражданите излизат да питат, а властта отказва да отговаря, протестът престава да бъде еднократен акт и се превръща в процес.
От „еднократен протест“ към процес
Най-важното в случая с Поморие е, че протестът не приключи с разотиването на хората. Когато въпросите остават без отговор, а позицията на властта се свежда до „няма да отстъпя“, напрежението не се разрежда – то се натрупва.
Историята на местното самоуправление в България показва, че подобни конфликти рядко остават еднократни. Те или се решават чрез диалог и корекция, или прерастват в дългосрочна криза на доверие, която рано или късно се превръща в политически проблем.
Протестът в Поморие не е просто реакция срещу по-високи данъци. Той е заявка за участие, за право на въпрос и за отказ да се приема управлението като еднопосочна команда. А когато гражданите започнат да задават въпроси, а властта отказва да отговаря, проблемът вече не е бюджетен. Той е политически.
Вижте и чуйте повече – какво казват гражданите и какво поискаха от местната власт – във видеото от протеста в Поморие:
