Има разкъсана връзка между гражданите и политическите партии. В НС се водят дебати, за които хората не разбират, защо се водят и каква е причината и последицата. От друга страна изглежда, че политическите партии не се интересуват от това – от какво се вълнуват хората в своето ежедневие. Тази връзка е разрушена.
Това предупреди политологът Петър Банков в интервю пред БНР. В "Преди всички" той коментира изследването за непредставителната демокрация от февруари, в които е един от авторите.
За все още "неосъзнатите" и незнаещи за кого да гласуват, той каза, че "това не е изненада, защото имаме много партии, които участват, но нямат ресурса да правят кампания".
В изборите на 9 юни т. г. за НС и Европарламент са регистрирани 21 партии и 11 коалиции.
"За тях е трудно да разпространят своето послание към потенциалните избиратели, за да ги чуят. Доста е важно партиите и коалиции да бъдат активни. Сега е периодът да се опитат да стигнат до хората", коментира политологът.
И обясни, че от проучването нямат данни дали "идеологическото разслоение" оказва също влияние при решението за кого да се гласува.
"По принцип да има избори и разслоението не е изначален проблем, по-скоро е какви послания партиите предлагат на хората. Когато са близки и подобни и те не адресират реално въпросите, които са важни за гражданите, е нормално съответно избирателите да кажат: "Няма за кого да гласувам". Политическата криза, в която сме в последните 4 години, тя не само е институционална, но и въпрос на политическа коалиционна култура, която трябва да бъде разбирана като цяло", коментира Банков.
Според него в партиите има индикации за осъзнаване, че са наясно със скъсаната им връзка с гражданите.
"Те са наясно с проблемите и са наясно със скъсаната връзка, и отново опира до това, че не е адресиран този проблем, така им изнася. За предстоящите избори, че твърдите ядра ще гласуват. Но тези, които не са убедени в лидера и партията, ще останат в къщи. Това не е най-тъжното, защото те са тези хора, които могат да променят резултатите", прогнозира Петър Банков.
И припомни, че лидерите на партии поемат "отговорност" след избори, но на конгрес отново ги избират.
"Трябва да си говорим, как партиите имат проблем с вътрешния им живот, че дори и тези партии, които твърдят, че са най-демократичните, виждаме, че вътрешно има опозиция и процедурно тя се тушира", каза политологът.
