"Апартаментгейт" компрометира държавата на прага на европейските избори

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец април 2019 година под заглавие:

„АПАРТАМЕНТГЕЙТ“ КОМПРОМЕТИРА ДЪРЖАВАТА НА ПРАГА НА ЕВРОВОТА 

- ПОЛИТИЧЕСКИЯТ ЕЛИТ ГУБИ ЛЕГИТИМНОСТ 
- БЪЛГАРИЯ ИМА НУЖДА ОТ НОВ ИКОНОМИЧЕСКИ МОДЕЛ 
- ГЕРБ – СТАРИ ЕВРОЛИЦА И НОВА КОАЛИЦИЯ 
- БСП – НА ХОД СА ПРЕФЕРЕНЦИИТЕ 
- ДПС – НА ДИСТАНЦИЯ ОТ ЕСКАЛИРАЩИТЕ СБЛЪСЪЦИ

Пледлагаме ви резюме 
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ 

Ситуацията около управлението на държавата става все по-неудържима. Серия от събития и процеси правят оцеляването на правителството все по-трудно постижимо - пораженията от „Апартаментгейт“, загубата на първо място на ГЕРБ в социологическите проучвания, парламентарният блокаж, ускорената предизборна динамика, конкурентните отношения между коалиционните партньори в малката коалиция, изострените за първи път отношения вътре в ГЕРБ. Всичко изброено е индикатор за тежка криза на легитимността и липса на устойчива перспектива пред кабинета. Вече е много късно за мащабния рестарт, за който писахме през есента на миналата година.

Времето за политически маневри изтече. Остана само времето за борба за оцеляване. 

При тази ситуация правителството не може да управлява, а само да крепи съществуването си. Това е най-тежкият момент за всяко управление, озовало се под обсадата на политическите и социални обстоятелства. Раздирано отвътре и атакувано отвън, то няма как да продуцира управленските си възможности в социалната реалност. Ерго, да прави реформи, да генерира пари, да подобрява сектори, да експериментира с политики, да предприема непопулярни мерки, да решава устойчиво проблеми. 

Правителството съществува само в парадигмата на кризисния пиар. Изследователският въпрос е колко дълго може да продължава това фактическо положение. 
Предизборната кампания се отличава с ожесточеност, втвърдяване на позиции, доминация на специфично вътрешните над европейските теми. 

Най-схематично тя върви на три концептуални нива. 
На първото е сблъсъкът между ГЕРБ и БСП, който е най-мащабен и доминантен с персонализирани характеристики и кръжащи наоколо политически проксита, без реална тежест и претенция. 
На второто ниво влизат ДПС и „Демократична България“, които имат стар конфликт и той се изостря рязко в кампанията. 
На третото ниво, букетът от патриотични формации влиза в тежък конфронтационен сблъсък за патриотичното пространство. 

Предстои да се види дали ще се разгърне и поколенчески сблъсък, като заявка за това е регистрацията на „Път на младите“ или ще има плавна приемственост, като процес на еволюционно и естествено обновление на партийните елити. 

„Апартаментгейт“ неочаквано за всички изигра ролята на атомна бомба за управлението. Българската политика вече няма да е същата, поне в близко бъдеще. Нещата се промениха. Нито един от големите и мащабни скандали през последните две години не успя да отключи това, което направиха две статии за два апартамента и един асансьор. Сравнението си заслужава да се направи – нито Истанбулската конвенция, нито продажбата на ЧЕЗ на Гинка Върбакова, нито трагедията край Своге, нито фалитът на „Олимпик“, нито сривът на Търговския регистър или друг от непрестанните скандали, които съпътстват това управление от самото му начало. Доказа се теорията за „повратната точка“, при която едно наглед дребно събитие е в състояние да доведе до епидемични последици и до мащабни промени.

Антикорупционната епидемия в България започва от този случай. Той изигра ролята на лустрационен детонатор. И е важно да се подчертае дебело, че всичко започна, случва се и се развива от и през медиите, а не през институциите на държавата. Явно има паралелна реалност, натоварена с повече легитимност, която държавата е загубила. Това са условия за радикална социална промяна, която може да тръгне в различни посоки – смяна на политически елити (включително болезнена), преформатиране на политическата система, институционален рестарт (включително с преучредяване на цели звена и институции), серия от избори до напасване на нов модел. 
Европейските институции са забелязали сигналите, били са пасивни през годините, запазват мълчание в момента, за да не наливат масло в мелницата на евроскептичните формации, но ще реагират проактивно след края на изборите. 

Независимо от амплитудите в развитието на „Апартаментгейт“, корупцията влезе трайно като тема в дневния ред на България и няма как да бъде изместена с палиативни мерки. Другата тема е поведението на елита, който се проектира върху прояви в българското общество, които правят непоносим цялостния климат на живот в страната – агресия, парадиране с права, незачитане на общите правила, меркантилност, газене на слабия, арогантност, лъскави придобивки, несправедливост и т.н. 

Категоричната ПРОГНОЗА на ИСА е, че дотук „Апартаментгейт“ е само етап от битка за влияние, която ще продължи да се развива и дори – изостря. През този месец тя вече отчетливо се пренесе на терена на съдебната власт и пряко засяга предстоящия избор на главен прокурор. 
Имиджово България стои изключително зле на европейско ниво. Всички усилия на правителството са насочени към общественото мнение вътре в страната. Подчертаваме обаче, че в съвременния свят информацията бързо преминава границите и е достъпна за всички. Както показва „Апартаментгейт“ и отразяването на скандала в чуждите медии, опитите да се контролира информацията в България може да се окажат контрапродуктивни, а социалните мрежи са индикатор за подобна хипотеза.

Здравеопазването се превръща в една от най-слабите точки на управлението, защото почива на несправедливост и тежка корупционност. 

Консултативният съвет по национална сигурност при президента Румен Радев (8 април) бе един от най-напрегнатите откъм политическо разделение и институционално разминаване. За първи в историята на институцията той завърши без приемане на обща декларация и постигане на каквото и да е съгласие. Очевидно е, че разделителната линия е дълбока и вече минава през дистинкцията статуткво-промяна. На тази плоскост трябва да се търси и неформалният резултат от заседанието: в ясното позициониране на участниците. 

Парламентът почти блокира като институция. Без опозиция в зала, в предизборна обстановка, при кризата около „Апартаментгейт“ институцията реално функционира на минимума на своето съществуване. 

Събитията в Габрово показаха, че е налице недоволство, което съдържа потенциал за взрив, ако не се предприеме рязка смяна на политиката – ползването на циганските общности за изборен резервоар си има цена. Проблемът надхвърля полицейските действия и правомощия (кога и защо са освободени извършителите на побоя и др.) и опира директно в политиката. Под политически чадър гетата се развиха до паралелни общества и клетки на организирана престъпност. Безрезултатното усвояване на пари за ромската интеграция очевидно следва грешен модел и е пряка заплаха за сигурността на българските граждани. 

ГЕРБ заложи на устойчивостта и ниския профил в предизборната си стратегия. Подложената на неимоверни външни атаки формация предпочете да заложи на сигурното, на стари свои кадри, които са свързани с работата в евроинституциите. Коалиционният устрем на ГЕРБ показва желание за демонстриране на нова роля на партията. Досегашното „както ни подреди народът“ и „ГЕРБ винаги е сам на избори“ очевидно вече не е релевантно и имаме нова саморефлекция на формацията. Профилът на търсените формации показва, че ГЕРБ ще търси уплътняване на антикомунистическата ниша. За първи път срещу ГЕРБ се надигна такава масова вълна от озлобление и недоволсто, което вече се изразява не само в интернет, а и на публични срещи. 

БСП влиза в кампанията с тежки вътрешни проблеми и дълбоко разделение. Това, обаче, се оказа само прочитът на медийната сцена и на повърхността. Партията не прие подредбата на листата и очевидно на ход ще е масовото използване на преференции с цел преподреждане на списъка. Националният съвет вече не е орган, който да е представителен за организационните настроения на членската маса, а бюрократично тяло, останало в наследство от предишните ръководства. В този смисъл раздялата между този състав на НС и лидера Нинова вероятно предстои. При всички варианти съвместната им работа е невъзможна. 

Обединените патриоти се оказаха окончателно разделени за Евровота. Трите формации се регистрираха поотделно. Те вече са конкуренти и де юре. Коалицията им има само виртуални характеристики. Конкурентната среда, в която ги поставя евровотът, изостря още  повече тежките им отношения. Вероятно нещата ще ескалират, защото оределите вследствие на скандалите националистически избиратели са краен брой, който няма да стигне за всички. 

ДПС продължава да стои на дистанция от „окото на бурята”, ако определим така „Апартаментгейт” и ескалиращия сблъсък между ГЕРБ и БСП. Движението влиза с добри позиции в кампанията за европейските избори. Социолозите („Галъп”, Тренд) отчитат константна подкрепа за ДПС, независимо от трусовете на вътрешно-политическия терен. Евроизборите са важни за ДПС и от гледна точка на актуалното противопоставяне либерализъм/мултикултурализъм – национализъм. 
Партията остава с ясен либерален и евроатлантически профил.

В Народното събрание ДПС продължава да държи ключа към предсрочните избори и срока на действие на сегашния парламент. 

Цените на бензина се повишават, което оказва влияние върху електоралния потенциал на Веселин Марешки. Въпреки това, той има минимален шанс за преминаване на бариерата, необходима за изпращане на представител в Европейския парламент. Марешки ще увлече популистки вот, водач на листата е самият той. Философията му за тези избори е „бой по патриотите“ и мрежа от аптеки и бензиностанции, като партийна инфраструктура за кампанията. Коалицията около „Воля“ е абсолютно безпринципна с отцепници от Касим Дал и БЗНС на Спас Панчев. Прави впечатление, че партията разполага с ресурс и осигурен медиен излаз. 

Коалиция от партии около АБВ с името "Коалиция за България" ще играе деструктивна роля спрямо БСП в кампанията. Те нямат потенциал да спечелят евродепутат, но отцепените гласове от БСП ще бъдат в полза на ГЕРБ, заради малката разлика между партиите на Борисов и Нинова. 

Изненадващото поставяне на национално разпознаваемия Радан Кънев начело на листата на„Демократична България“ рязко промени шансовете за вкарване на депутати. Реториката на Кънев е ясно адресирана и настъпателна, различна от интелектуалното говорене на Светослав Малинов, който се отказа от надпреварата. 

Продължава натрупването на паралели между сега и началото на 90-те, когато бе пикът на противопоставянето по оста тоталитаризъм-демокрация, комунизъм-антикомунизъм. Отново се говори за изграждане на правова държава, за рестарт на институциите, за гарантиране на граждански права, достъп до правосъдие, сигурност на гражданите. 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.