„Трябва да спрем деградацията на политическата система.
Някакви тесни съображения на Борисов и неговата партия, на явните и скритите му партньори надделяха над интересите на българското общество. Някои казват, че правителството има поети едни или други ангажименти в международен план, например по свързани с режима в Москва енергийни проекти, които карат Борисов да не отстъпва.

Силно се надявам, че на следващите избори ще гледаме много внимателно за кого гласуваме, за да няма в следващия парламент хора, които и в кръчма не биха ги пуснали.
Ние живеем тук и сега и промяната зависи от това, което сега ще направим.
Протестите са един силен катализатор, връщане в активна позиция на много граждани."

С преподавателя  по Европейско право в СУ „Св. Климент Охридски“ разговаряме след Петото Велико народно въстание за нашенските политически нрави, крещящата потребност от промяна и надеждата, че този път, макар бавно и мъчително, ще успеем да подредим държавата си.

-    Доц. Христев, защо сто протеста и пет Велики народни въстания до този момент не успяха да свалят премиера Борисов и дори след резолюцията на ЕП той продължава да демонстрира недосегаемост и самочувствие, пък макар и откъм горите, където се движи?

-    Според мен, очевидно е, че политическият процес и състоянието на България зависят от състава на Народното събрание и дали в този състав има необходимата подкрепа, за да продължава да съществува едно управление, респективно - да упражнява своите правомощия. Но факт е, че независимо от това, че страната е вече повече от три месеца в протести, независимо от високата обществена подкрепа за протестите, независимо от резолюцията на Европейския парламент, в Народното събрание е налице необходимото мнозинство, за да завърши своя мандат настоящото правителство. Пред него имаше два пътя. Единият е да се приеме провеждането на предсрочни избори, като се отпуши натрупаното напрежение, а другият - управляващите да останат глухи за мнението на преобладаващата част от гражданите и в крайна сметка да създадат предпоставки за допълнително нагнетяване на напрежение. Управлението тръгна по втория път. Оттук-нататък можем само да гадаем какви са причините за това.
За мен причината няма как да е някакъв страх, че „държавата ще се счупи“, ако правителството отстъпи. Това не е вярно, защото правителството не просто е изчерпало кредита на доверие, което е имало, но и изчерпало категорично своя кадрови потенциал, доколкото изобщо е разполагало с такъв. Превъртяха се голям кръг от хора и бих казал, че за съжаление промените са от лошо, към по-лошо.
Очевидно, някакви други причини карат премиера да не отстъпва. Можем да гадаем само какви са. Едни твърдят, че така Борисов очаква да получи по-добри резултати на изборите, други казват, че правителството има поети едни или други ангажименти в международен план, например по свързани с режима в Москва енергийни проекти, които карат Борисов да не отстъпва. В крайна сметка, очевидно някакви тесни съображения на Бойко Борисов и неговата партия, на явните и скритите му партньори, надделяха над интереса на българското общество за един цивилизован изход от политическата криза и за връщане на страната към нормалното развитие на обществените процеси.

-    Бяхме свидетели на почти сюрреалистичени сцени от трибуната на парламента. Какъв е вашият коментар за поисканата от опозицията оставка на председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и най-вече на отношението на ораторите от опозицията към нея?

-    Трябва да си призная, че отдавна не следя дебатите в Народното събрание, защото нивото на политическа култура, политически дебат и лично присъствие е разочароващо. Не съм следил пряко този дебат, видях в някои от медиите извадки от изказванията. Тъжно е, че това се случва в българския парламент. Не питая никакви политически симпатии към госпожа Караянчева, но смятам, че каквито и политически критики да имаме, каквито и претенции да предявяваме към изказването и в Лом /“Който не харесва ГЕРБ - да ходи пеша!“/, не трябва политическият разговор да пада на това ниво, не трябва да стига до едни елементарни и просташки обиди, които са просъщи единствено за един махленски скандал. Надявам се искрено, че в следващия парламент ще има прецизен и смислен дебат и няма да бъдем свидетели как от ден на ден в Народното събрание има все повече хора, които и в кръчма не биха ги пуснали.

-    Вие изпитвате ли съчувствие към личността на председателя на Парламента?

-    Човек не може да бъде обиждан и унижаван заради публични и политически позиции по този начин. Макар г-жа Караянчева съвсем очевидно и за невъоръжено око съвсем да не се намира на подходящо за нея място. Това е категорично. Оттам-нататък, това не е изолиран случай. Всичко това е показателно изобщо за нивото на дебат в тази институция, това е част от цялостна деградация на българската политическа система. Трябва да намерим начин да пресечем някакси това падение на нашето общество. Силно се надявам, че в следващите избори ще гледаме много внимателно за кого гласуваме. В нашата страна има достатъчно интелигентни хора от всички страни на политическия спектър. И трябва някак да можем да изпратим в Народното събрание едни възпитани, културни, интелигентни хора, които няма по подобен начин да си разменят обиди във форма на парламентарен дебат.

-    Към обществената нетърпимост, с времетраене вече сто дни, се включиха и студентите от Юридическия факултет на Софийския университет. Не е ли закъсняло това включване, с цялата приятност на тази гледка на академичната младост с плакати? Виждате ли паралел с далечната 1907 г. при освиркването на Фердинанд от софийските студенти и замерянето му със снежни топки, затова че ги е пренебрегнал като публика при откриването на културен институт?

-    Аз мисля, че кога един гражданин да заеме публична позиция и да изкаже своето мнение и позиция, решава той. Ако студенти от нашия и други факултети са решили да изразят своето мнение, аз не виждам смисъл да казвам късно ли е, или рано. В крайна сметка има млади хора тук, които въпреки дълго налагания комформизъм, меркантилизъм и естественото дълбоко отвращение към това, което представлява политическия живот, имат своята позиция и решават, че ще я изразят. За мен гражданската позиция на тези млади хора заслужава адмирации и аз не съм склонен да търся дали е рано, или късно. Напарвили са го сега. Общественият живот е един постоянен процес, той няма начало и край във времето. Така че това, което те заемат като позиция, има своето значение.
В сравнение с 1907 г. времената  са различни. Ние сме в коренно различен контекст. Оттогава-досега в нашето общество са трупани надежди и разочарования, ние носим тежестта на пътя, който сме изминали. След толкова разочарования и напразни надежди през последните 20-30 г., цяло чудо е, че има все още толкова млади хора в самите протести. Не виждам потребност да правя исторически паралели. Ние живеем тук и сега и промяната на живота ни зависи от това, което сега ще направим.

-    В предстоящото заседание на ВСС очаквате ли да се предпроемат някакви действия спрямо главния прокурор Иван Гешев? 

-    Не очаквам. Както в прокурорската колегия, където цари пълно единодушие, единомислие и явно единоначалие по всички въпроси, така и в съдийската колегия, а оттам и в целия ВСС цари видимо доволство и удовлетвореност от това, което представлява настоящото състояние на съда и прокуратурата. Затова няма никакви очаквания, че в рамките на този Висш съдебен съвет може да има промяна на ситуацията.
Има процедури, има правни форми за целта, но не мисля, че каквато и да е отговорност на някой, свързан със статуквото в съда и в прокуратурата, може да се осъществи в рамките на настоящия ВСС.

-    След колко парламентарни конфигурации можем да се надяваме на радикални промени и смяна на омръзналия азиатски модел на управление на държавата?

-    Може би, защото времето върви напред и ЕГН-то започва да тежи повече в мисленето на всеки, с годините не съм толкова склонен да вярвам, че радикални промени са възможни сега и веднага. Промяната в едно общество и изграждането на стабилна демокрация изискват време.
Факт е, че дефицитът във функционирането на демократичния модел съществува не само тук, но и в Полша, Унгария и в други бивши социалистически страни. Факт е, че този период от време не се оказа достатъчен, за да се изгради достатъчно пълноценна демократична система.
Искрено се надявам, че протестите, които се развиват в България, ще бъдат един силен катализатор за връщане към активна позиция на много граждани. Но всички трябва да си даваме сметка, че тази промяна не може да стане веднага. Най-голямата промяна ще е, от една страна да катализираме една част от прогресивно настроената общественост, която да излъчи адекватно политическо представителство в следващите избори. А после времето ще покаже, дали ще имаме съществена промяна в политическата реалност.
Голямата роля на протестите е, че дадоха израз на мнението на една немалка част от обществото, което не приема това статукво. Показаха, че мнозинството български граждани не искат страната повече да живее така, независимо от различните си цветове, виждания и идеи. Надявам се, това да допринесе за отключването на истинската промяна, която чакаме отдавна - за пробив в този не европейски, а азиатски модел на управление, от който страната ни не може да се откъсне толкова години след падането на режима на комунизма под руски ботуш. 
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.