„Аз не мога да кажа защо един, или друг лидер в дясно не е научил, ако щете пресните уроци, тези от 2014-2017 година, когато ГЕРБ показа по какъв начин се отнася с по-малките си партньори и продължава и днес по същия начин. И защо хората не научават основния урок, че който и да е коалиционния партньор на Бойко, той винаги работи с Ахмед Доган? Не мога да отговарям за други хора. Убеден съм, обаче, в правотата на собствената си много изстрадана от политически грешки /аз все пак знам за какво говоря!/ истина. А тя е, че единственият шанс на десницата е, тя да бъде много далеч от Бойко Борисов.“
„Ако нещо е сигурно, то е, че никой от лидерите не е вечен, независимо как се чувства“.
- С предизборното сродяване между ГЕРБ и СДС, подписаха ли края си сините, господин Кънев?
- Аз не бих подхождал емоционално и не бих използвал силни думи. Едва ли това е краят на СДС, но със сигурност е краят на самостоятелното политическо битие на тази партия. Умишлено казвам, че не влагам прекалена емоция, защото този тип окрупняване на политическото пространство, практически чрез поглъщане от по-голямата партия, е една от нормалните практики в европейския политически живот. Тя има своите последици и за двете партии, разбира се. Практиката показва, че по-малките партии не изчезват бързо, но трайно губят политическата си самостоятелност, способността си да представляват сами избирателите си и да се явяват сами на избори, както и да вземат решения. Тоест, без да влагам обида в израза, самото СДС става присъдружна партия. През втората половина на 90-те години то премина през такъв етап, в който множество партии се превърнаха в присъдружни и после загубиха изцяло самостоятелност.
- Какво мислите за хипотезата, че давайки избираемо място на СДС, ГЕРБ не само успява да раздели дясното, но и оставя сама Демократична България, като по този начин я държи изолирана?
- Може би има такива планове. Но това е легитимно действие, не е нещо забранено. По-важното от моя гледна точка е, че много ясно в българската политика от последните десет години, избиратели в центъра и дясно категорично, при каквито и да е условия, отказват да подкрепят ГЕРБ. Те доминират през последното десетилетие, управляват почти през целия период, контролират 50% от местната власт, членуват в ЕНП, но въпреки това, около 300 000 българи /аз съм един от тях/, категорично отказват да гласуват за тази партия. Аз ще дам един пример. 2009 г. и ДСБ, и СДС подкрепихме госпожа Фандъкова на частичните избори за кмет на София. Мога да ви уверя, че и десет пъти партията да покрепяше Фандъкова за кандидат на ГЕРБ, не бих гласувал и не съм гласувал! Направиха го и много, много други хора. Така че, СДС със сигурност носи на ГЕРБ една част от структурата и политическия апарат, но няма да донесе избиратели. А избирателите на малките партии в център-дясно за това са при нас, защото не искат ГЕРБ да управлява.
- Написахте, че ви интересува единствено представителството на тези над 300 000 българи с дясно-консервативни, центристки, дясно-центристки, умерени и дясно-либерални възгледи. Ще им стигне ли представителството само на една Демократична България?
- Предполагам, че на част от тях - не. Не съм такъв оптимист да мисля, че особено на европейски избори, които се характеризират с ниска активност, всички избиратели извън ГЕРБ ще ни подкрепят. Надявам се, разбира се, но голяма част от тях просто няма да гласуват. Тук въпросът е, по какъв начин това представителство може да бъде стабилизирано? Аз казвам, че ГЕРБ и СДС прилагат един модел на политическо окрупняване чрез поглъщане. Другият установен модел на окрупняване и в европейската, и в българската практика, е чрез обединение, чрез сливане. Това е еволюционния път, постепенно, не чрез бързане. Чрез него ще бъде осигурено представителството на тези 300 000 българи.
- Защо му е на Борисов това окрупняване, не е ли предчувствие за загуба и край? Електоратът на СДС според социологията е едва 1,2%, а вероятно ще се стопи след тази колаборация, а партията на Борисов за първи път прибягва до коалиция?
- Борисов очевидно е в един режим на загуба на влияние, на непрекъснати скандали и очевидна безпомощност за добро управление. А той продължава майсторски да оцелява в личен и политически план. Прави го, обаче, за сметка на качественото управление. България затъва в корупция, в една тежка безсперспективност, отказ от каквито и да било реформи и това се отразява много тежко на качеството ни живот. Дали говорим за презастрояването, за хаотичните корупционни реформи, за пенсиите, които вместо увеличение, сега намаляват по новите правила, за кризите в образованието и здравеопазването, Борисов няма отговор на тези въпроси и това го отслабва. Не мисля, че тази коалиция ще му реши проблемите. Сигурен съм, че голяма част от избирателите, които още стоят в СДС, няма да гласуват за ГЕРБ. За мен по-важното е, как Демократична България може да се обърне към тези хора и да ги привлече с повече смирение и по-малко арогантност.
- Ловя се за последния ви израз. Някои ви съветват да намалите броя на „не“-тата към другите партии и да сте по-позитивни, като така подпомогнете емоционалния избор на десните. Приемате ли такъв съвет за привличане на повече съидейници?
- Тези гласове по принцип са от средите на ГЕРБ. Иска им се да нямат опозиция в дясно, това е една от стратегическите цели на Борисов и Цветанов. Те се чувстват много некомфортно, защото управлението им е изключително уязвимо. Ежедневно се доказват като новите комунисти на България и почти всеки избирател с десни убеждения ги нарича точно така. Чувам го всеки ден и от познати, и от непознати – „тези са новите комунисти“, това казват. Няма как подобно управление да бъде критикувано. Ние сме опозиция, най-твърдата опозиция на днешната власт и естествено е, че сме критични. Друг е въпросът, че трябва да инвестираме повече от себе си и времето си в един положителен ресурс и в това - как ще изглежда България след Борисов. Защото, ако нещо е сигурно, то е че никой от лидерите не е вечен, независимо как се чувства. И винаги когато си мисля за края на ерата „Борисов“, се сещам за великолепния филм „Смъртта на Сталин", когато настъпва паниката в ръководството. Това е краят на всяко общество, което си създава кумири и незаменими лидери.
- Говорейки за кумирите, да ви припомня едни ваши доста силни и категорични думи: „Ние не желаем да бъдем с Бойко нито партньори, нито баджанаци“? Защо не ви слушат в десния спектър? Не научиха ли уроците от костовото време?
- Аз не мога да кажа защо един или друг лидер в дясно не е научил ако щете пресните уроци, тези от 2014-2017 година, когато ГЕРБ показа по какъв начин се отнася с по-малките си партньори и продължава и днес по същия начин. И защо хората не научават основния урок, че който и да е коалиционният партньор на Бойко, той винаги работи с Ахмед Доган? Не мога да отговарям за други хора. Убеден съм. обаче, в правотата на собствената си много изстрадана от политически грешки /аз все пак знам за какво говоря!/ истина. А тя е, че единственият шанс на десницата е, тя да бъде много далеч от Бойко Борисов.
- Тъжно примирение звучи в гласа Ви и то само два месеца преди вота!
- О, не, в никакъв случай! Ние сме вече в политическата битка с много ясна задача – да обединим, да консолидираме избирателите в център-дясно, които не желаят това управление и които искат на тези европейски избори България да покаже, че е европейска по манталитет и начин на управление, а не само на думи. И това е голямата разлика между държава, подчинена на правилата и тази, в която произволът и корупцията са водещи. Нямаме никакъв повод за униние.
