"Принуден съм да огранича рязко статусите си във Фейсбук. Причината е много проста и логична. Поставено е под много сериозна заплаха оцеляването ми като професор и труженик на полето на науката." Така стряскащо звучи част от последния статус на проф. д-р Николай Слатински във Фейсбук, написан на 5 ноември т.г.

Николай Слатински е университетски преподавател, автор на книги и научни трудове, бил е народен представител на СДС, а след това секретар и съветник по сигурността на президента на България Георги Първанов. Предлагаме пълния текст на неговото обръщение към своите читатели и последователи, който не случайно започва с коментар и цитат от най-новата книга на журналистката Анна Заркова - "Българската мафия, както я видях":

Една убийствена книга: Анна Заркова, "Българската мафия, както я видях"!
Много силен, безпощаден разказ за ... България, каквато я живяхме. И живеем. Много ясно и точно огледало, в което образът на случилото се през Прехода е безобразно крив и уродлив, но най-малка вина има за това именно огледалото.

Следва дългичък цитат от тази книга - а такива, дори много по-силни и стряскащи, могат да се приведат буквално през страница:

„От 2010 г. насам криминалният бизнес в нашата страна осигурява немалка част от работните места. Много икономически наблюдатели заявяват това и никой не се опитва даже да ги опровергава. Как да опровергае човек очевидни неща!
Търговията с наркотици. Рекетьт. Незаконният внос-износ. Трафикът на хора за сексуална и трудова експлоатация. Имотните и телефонните измами. Кражбите на данък добавена стойност (ДДС). С тия трудови дейности много българи си издържат семействата.
Искате доказателства? Според доклада на Центьра за изследване на демокрацията „Оценка на заплахите от организираната престьпност в България 2010-2011 г." от дванайсетте най-значими организирани престьпни дейности се генерират близо 3,5 млрд. лв. годишен оборот, което е 4,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. Само контрабандата и източването на ДДС представляват около 2-2,5% от БВП. През 2014 г. НСИ включи в отчетите си за БВП парите от проституция, контрабанда и дрога, които увеличиха стойността със 192 млн. лв. От Статистиката си признаха, че не правят никакви проучвания в тази насока, а използват само официалните доклади на МВР.
През 2016 г. Асоциацията на дипломираните сертифицирани счетоводители (АССА) пресметна, че българската сива икономика се изчислява на почти 28 млрд. лв. в парично изражение, като посочи, че основните причини за значителния й дял са на първо място „качеството на администрацията, слабият контрол над корупцията и безработицата".
Вижте в интернет, между другото, лицата на осмина мъже, които МВР е пуснало за издирване след едно сражение между въоръжените групировки на Божо Кравата и Митьо Очите в дискотеката „Фор Ю“. Тези криминални лица, както полицейските говорители ги наричат, са и лица на туристическия бизнес в Бургас, Несебър и Съни Бийч. Ако беше жив криминологът Чезаре Ломброзо, авторът на теорията за вроденото зло, щеше да сложи снимките им в учебник — като илюстрация, че престьпникът е човек с атавистични черти — ниско чело, широки челюсти, сплескан нос... А това са снимки на български хотелиери, управители на реномирани ресторанти и култови дискотеки, туроператори, собственици на перални, превозвачи. Друг въпрос е какво превозват, освен почиващи през лятото, какво им сервират под масите и какво перат, освен чаршафите им… Казвам това с извинение към нормалните хора от бранша, които изглеждат нормално и вършат нормални неща, описани в гражданските закони, а не в наказателните. За разлика от мен, един вицепремиер — Валери Симеонов, заместникът на Борисов в третия му кабинет, обобщава без колебание, като казва, че ВИС, Маргините, Маджо и други такива държат плажните концесии, а пък морските заведения, в които се пласират наркотици и се върти проституция, получават министерска подкрепа. В изказването си вицепремиерът визира регионалния миинстър. А по-рано пак той сезира прокуратурата за престьпления, извършени от министърката на туризма.
Разбира се, не е възпитано от моя страна да коментирам външния вид на хората, каквито и да са те. Но си го позволявам, да прощавате, в някои писания, както и повечето ми колеги в различни издания. Заразителен е примерът на Борисов, най-дълго управлявалия премиер в условията на прехода към демокрация,  който посочваше в първия си мандат, че има в своето правителство „министри с очилца" — ще рече — не всички са „кратуни" във властта, — и масово печелеше симпатии.
Симпатичен им се видя на гражданите и един духовит съвет, който Бойко им даде, докато беше главен секретар на МВР:
— Ако видите в ресторанта бизнесмен с двайсет-трийсет приятели, излизайте си и това е.
То беше след едно от онези 137 неразкрити поръчкови убийства, за които му натякват злопаметни политици от опозицията.“

Както може да се види с невъоръжено око, а и аз вече писах веднъж за това - принуден съм да огранича рязко статусите си във Фейсбук. Причината е много проста и логична. Поставено е под много сериозна заплаха оцеляването ми като професор и труженик на полето на науката. А научните занимания и преподаването са заниманията, в които съм наистина много добър и които ми носят единствената професионална наслада в живота и ме изпълват с убеденост, че съм полезен с нещо на Отечеството ни любезно. 

Моят опит като човек, съвестно, всеотдайно, професионално и законосъобразно трупащ от 1979 г. трудов стаж, ми дава изстраданото морално право да кажа, че за 10-те години до началото на Промените и 30-те години след тяхното начало, аз никога не съм виждал и не съм усещал с оголените си нерви толкова безпощадни административни репресии от хората, облечени с управляваща власт, над техните подчинени. Също така никога редовият служител или работник не е бил толкова беззащитен срещу дисциплинарното своеволие на тези, от които той и неговият хляб са зависими. 

По-рано бе почти невъзможно някой ръководител да прави безнаказано и безскрупулно каквото си пожелае, да коли и беси както си поиска, да се разправя с тези, които са под него, според капризите и комплексите си. 

При соца имаше партиен комитет, профсъюзен комитет, комсомолски комитет, ОФ-организации и ако някой бе вдигнат безпринципно на мушка от тези над него, той можеше да се жалва, да дири защита, да се бори за истината, да побеждава дори. 
След промените и политическата ситуация бе по-динамична, и имаше реални опозиционни партии, дори активни профсъюзи имаше и поне можеше такъв човек на тях да изповяда мъките си и своите неволи на работното си място. 
През последните години беззащитността на простосмъртните стана просто смъртна, направо апокалиптична, а бруталността на ръководителите се развихри до катастрофична. И никой, абсолютно никой няма как да защитити подложените на административен терор. Редовият служител или работник е обречен – накрая губи битката и го изхвърлят като мръсно коте. Да, после може да се съди, но дори да спечели делото, той осъжда институцията, а не конкретните лица, които са му съсипали живота и нервите.

От наскоро цитираната от мен във ФБ басня на Лафонтен става ясно, че съм вкаран в ситуацията на агнето, което мътило, не мътило водата, все едно е обречено да бъде изядено. Казвам го без да се правя на мъченик и да търся съчувствие. Просто обяснявам защо са ми притиснати гласните струни.
Иначе е пределно разбираемо за мен какво се случва в страната ни и че всичко си има цена.
Гадното е, че се намесват доносничества и клевети, лъжи и свирепи удари под кръста, безконтролност и комплекси, но, както казваше един мой приятел някога – така е при демокрацията; при нашата демокрация…

Ето защо, за да съм жив във ФБ, ще цитирам предимно мъдри люде, най-вече други автори, интелигентни същества, добри човеци и знаещи хора. Това и направих малко по-горе.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.