Дълбоко символен и характерен е празникът на българската мартеница. Подарява се през месец март с настъпването на пролетта, т.е. с възкръсването на природата за нов живот. Състои се от две части – бял и червен пискюл, съединени помежду си с връвчица, оплетена от бели и червени конци. Белият и червеният цвят са символ съответно на духовните и материалните енергии. Връвчицата между тях е много важен детайл, който показва, че енергиите на материалния и духовния свят са съединени. Свързващото звено, “средината”, е човешката душа и се символизира от самия човек, който е окичен с мартеницата. 

Традицията със закичванто с мартеници е запазена и извън грниците на днешна България, в следствие на наше етническо присъствие по света.

Horus
Бог Хор с двойната корона

Интересно е да се отбележи във връзка с мартеницата, че същата цветова символика се наблюдава и в царствените атрибути на древен Египет. Короната на Горен Египет (асоцииран с божественото) е бяла, а на Долен Египет (земното) е червена. Когато се обединяват двете царства около 3 хиляди години преди Христа, короната става съчетание от двете, като червената е в основата, а бялата се показва над нея. От божествата на Египет бог Хор също е изобразяван с двойната корона на Египет (или със слънчев диск над главата) и се счита, че фараонските династии водят родоначалието си от него, затова пред името на фараона винаги е стояло и неговото име. В народната песен “Личенъ-денъ лестувичинъ-денъ” из “Веда Словена” пък мартеницата е наречена маринка - на две места, както е в цитирания откъс:

Царе му мажку дете,
Та та чека сега малу,
Сега малу три нидели.
Варзала му стара майка
Варзала му на роката
Варзала му белу сукну,
Белу сукну и царвену,
Белу сукну маринка.

Създателят на общобългарската легия “БОЛГАРИ” Емил Андреев дава интересна интерпретация на вложения в думата “маринка” смисъл, ползвайки древното значение на съставящите я срички, а именно:

ма – раждам
(от там “мама, майка”, което е много подобно като звучене и на други езици)
ар – човек, мъж, умственото начало
ин – материя|Земята
ка – душа|божествената жизнена енергия у нас.

QV44_whitecrown
Изображение на Рамзес III с бялата египетска корона

Така, заключава той, вложеният смисъл на закичването с мартеница е пожеланието към роденото в земното лоно същество да намери пътя към душата си и да се превърне в Хор, тоест в Христос на Земята – духовният властник. 

Мартеницата в Тибет - доказателство за произхода ни?


В Тибет връзват червено-белия конец на тибетските якове, с него се закичват деца и девойки.

"Смятаме мартеницата за български обичай и затова тя е знак откъде идваме. Мартеници вързват на тибетските якове, с мартеници се кичат девойките в Индия, гривните на неомъжените девойки в много евразийски страни приличат на мартеници. Българите са светли иранци!", заключават участниците в не една и две експедиции на полуостров Хиндустан. С това не се съгласяват много учени историци, археолози, антрополози, но фактите са повече от красноречиви. На полуостров Хиндустан има езеро с името Тенгри, което според мнозина носи името на първобога на прабългарите Тангра, има и скален релеф, досущ като Мадарския конник; както и село с името...Банско. Това съвпадения ли са, или ясни доказателства, че някога, много отдавна, сме били Там - в Земята на боговете Тибет? 


С мартеници се кичат и хора и животни.

В днешно време червено-бял конец с пожелание за здраве си завързват освен у нас, и в Румъния, Македония, Сърбия и Албания. Според някои учени мартеницата е тракийски обичай, съществуващ отпреди идването на българите и другите народи на Балканите. Тази "тракийска" хипотеза обаче се оборва от факта, че традицията да се завързват червено-бели въженца или пискюли не е само балканска или българска, а е популярна традиция и на изток - в Централна Азия, и още по-на изток и юг - сред наследниците на древните индо-иранци.


Неомъжени девойки в Индия (Снимка: Shutterstock)

 

В Северна Индия червено-бели конци се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай "Ракши Бандхан", което означава "Обвързване за защита". В основата на обичая е молбата по-силният да защити по-слабия от всякакви злини. "Ракши Бандхан" обаче се изпълнява през лятото, а не през пролетта, както е при нас. 1 март е началото на годината по Римския календар. Така че дали пък не сме наследили обичая покрай Новогодишните обреди на Римския календар, и защо сме го направили? Много е вероятно, българите, идвайки в Кавказ на Балканския полуостров, да са обвързали своя пролетен обичай с Римския календар? На практика се получава така, че имаме един и същ знак - мартеницата, с която един път се посреща зимата, а друг път се изпраща?!?


Надпис

Българите, идвайки на Балканския полуостров, са донесли със себе си стария индо-ирански и централно азиатски обичай, но стигайки пределите на Римската империя и Византия, са решили да обвържат празнуването на Баба Марта с аналогичния по звучене месец Мартиус по Римския календар. Звучи логично. Най-убедителното доказателство, че обичаят тръгва от Хиндустан, е традицията ни да завързваме червен конец на ръката против уроки. Тази традиция при българите има много стари корени, и е свързана както с езичеството ни в древни врeмена, така и с хиндуиските обичаи. В Индия и до днес завързват червено въженце - "моли" на ръцете си, против зла поличба и магия. Там този обичай се практикува по различни тържествени поводи - да речем, преди сватбения ден, за да мине тържеството гладко.Червен конец завързват и на бебетата и родилките, за да ги предпазят от лоши очи и уроки, както правим и у нас.

Доказателство, че обичаят с шарения конец е практикуван в Централна Азия е и мумията на "Черченски човек", намерена в Тарим. Тя е на европоиден човек и е датирана от учените около 1000 г. пр.Хр. На ръката на този човек има завързан шнур от усукани жълти и черни въженца, но цветовете може да са се променили във времето?..Във всички случаи червено-белият конец символизира сила, която защитава човека и природата, като побеждава Злото. Нещо, което правят и кукерските маски. 


Забележете мартениците върху глинените гърнета.

 


Маска, твърде много напомняща на нашенските кукерски маски (Снимка: Shutterstock)

Арабски писмени исторически източници разказват как българските ханове връзвали червени и бели конци на войските си за бойна сила, здраве и дълголетие. Според етнографските изследвания първите мартеници, предназначени за окичване на хората и на добитъка, са били изработвани само от червен конец и са играели ролята на амулети. По-късно към червения конец започва да се усуква и бял. Символиката на тези два цвята е следната: белият цвят предвещава дълъг живот, а червенrят - здраве и сила; белият цвят се свързва с женското начало, а червеният - с мъжкото. В някои области на България към мартеницата се връзва и златна или сребърна паричка, което правят и индийските момичета и жени. В миналото мартеницата използвала и т.нар. "затворена Свастика", която е знак, използван някога само и единствено от българите. Тя е древен символ на Слънчевия диск, на Огъня и движението напред. Но тогава защо я виждаме и по гривните на индийски момичета?!? Знакът се използва и в някогашна Бактрия, днешен Афганистан. Авторът на книгата "Българите и полуостров Хиндустан" - Александър Илиев, казва в едно интервю.


Снимка: Shutterstock

Легендите за мартениците

Всяка година на 1 март българите се окичват с бяло-червени мартеници за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта. Но колко древна е тази българска традиция и откъде точно произлиза, едва ли някой може да каже със сигурност.

Според стара легенда червено-бели преплетени конци връзвали още траките по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот. Съчетанието между белия и червения конец означавало безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.

Легенди от по-ново време свързват мартеницата с прабългарите. Когато хан Аспарух стигнал до Дунавската равнина, бил омагьосан от нейната красота. Той избрал това място, за да запали огромен огън, защото древните българи вярвали, че около огъня бог Тангра избирал кого да покровителства. Започнал празник, ала ханът не бил весел - нямал билката, която в изобилие растяла в родната му степ край река Волга, а по стар обичай нея трябвало да положи до жертвените дарове и да благодари на Тангра.  Но изведнъж до хана долетяла лястовичка, към крака на която с бял конец била привързана китка - подарък от неговата сестра Хуба. По време на дългия си полет птичката била ранена и част от белия конец била обагрена с кръвта й.

Хан Аспарух взел стръкчето билка и го поднесъл в дар на бог Тангра. А бяло-червения конец запазил, вярвайки, че ще му донесе здраве и щастие. 

В народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На този ден всеки трябва да закичи себе си и близките си с мартеничка, за да омилостиви Баба Марта – митичен персонаж от българския фолклор с непредвидим характер, сестра на двамата люти братя Голям Сечко и Малък Сечко.

На мартениците се приписва магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел или лястовичка, и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче или се поставят под камък.

Обичаят за връзване на мартеница е познат не само в България, но и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Македония и Сърбия. В Румъния те се наричат марцишор и се връзват на ръцете на жените и малките деца, докато в Гърция – само на ръцете на децата.

* За изготвянето на публикацията са ползвани различни източници

 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.