Президентът внесе в петък в Конституционния съд искане за обявяване за нищожен отказа на председателя на Народното събрание да постави за гласуване предложението му за провеждане на референдум за приемане на еврото
В началото на май Румен Радев се сети да поиска провеждане на референдума с въпрос: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 година?“.
Това се случи по-малко от месец преди очаквания положителен доклад от Европейска комисия, който да даде зелена светлина за България за присъединяване към еврозоната от 1 януари.
Ходът на Радев, чиито служебни правителства също подкрепяха присъединяването на България към еврото, изненада част от най-близките му хора.
В знак на несъгласие оставка подаде секретарят по правните въпроси на президента Крум Зарков, който обяви, че предложения от Радев референдум е противоконституционен.
Крум Зарков напомни, че България вече е предприела всички юридически стъпки за присъединяване към еврозоната, като определянето на точната дата не може да се направи едностранно от София с референдум.
Самият Румен Радев пренебрегна всички юридически мотиви, включително решението на Конституционния съд по предложения от "Възраждане" референдум, и продължи да натиска за провеждане на допитването.
Президентът внесе в парламента формалното искане, но тогава се появиха опасения, че ако парламентът отхвърли с гласуване предложението на Радев, той ще го атакува в Конституционния съд. Това можеше да доведе до разколебаване на подкрепата в Брюксел и Франкфурт, защото в София ще има отворена юридическа процедура срещу приемането на еврото.
В крайна сметка председателят на парламента Наталия Киселова, която е представител на скептичната към еврото проруска партия БСП, реши да отклони искането на Радев, без да се стига до формално гласуване от депутатите. Тя взе това решение, след като няколко конституционни експерти, включително дългогодишния депутат Екатерина Михайлова, заявиха, че Киселова може да отклони въпроса на президента.
Сега Румен Радев обжалва пред КС именно отказа на Киселова да допусне до гласуване неговия въпрос за референдум.
В мотивите си държавният глава посочва, че реализирането на правомощията на конституционните органи в процедурите по произвеждане на национален референдум следва да осигурява баланс между пряката и представителната демокрация.
"Разпореждането на председателя на Народното събрание със своето съдържание и де факто произнасяне по съществото на поставения въпрос изземва конституционно-установени правомощия на Народното събрание", се казва в позицията на Радев.
Той твърди, че Киселова е създала правна несигурност и е ограничила упражняването на правото на прякото участие на гражданите в държавната власт, което го прави несъвместимо с правния ред.
Въпросът, който Радев задава на Конституционния съд, е: "Задължено ли е Народното събрание да се произнесе по предложение за произвеждане на национален референдум, направено от конституционен орган, овластен в закон?"
