Никога досега държавата не е планирала толкова раздути разходи и приходи
Бюджетът за догодина, чийто проект финансовото министерство най-после публикува, се оказа чудовищно раздут. Скокът на разходите е с над 20 млрд. лв. Според финансовото министерство през 2025 г. държавата ще изхарчи рекордните 98.908 млрд. лв., което вече е 46% от БВП. За сравнение тази година се очаква разходите на хазната да са 72.242 млрд. лв.
Само преди месец служебният финансов министър Людмила Петкова алармира, че догодина се оформя огромна дупка в бюджета заради раздутите разходи, които ще са с 18 млрд. лв. повече, основно заради повишената издръжка на различни бюджетни сектори и инвестиционна програма, гласувани в Народното събрание през тази и предната година. Тогава тя обясни, че партиите в НС трябва да се произнесат за възможните мерки - за допълнителни приходи, но и за орязване на разходи, така че бюджет 2025 да не прескача допустимия дефицит (до 3%).
Във внесения от служебното правителство проект няма никакво орязване на разходи. Затова пък има изобилие от идеи за докарване на повече постъпления - много от които са, меко казано, нереалистични. В резултат на тези мерки, приличащи повече на стъкмистика, приходната част на бюджета е завишена рекордно - с над 17 млрд. лв. Никога досега страната ни не е имала финансова сметка с планиран почти 30-процентен ръст на приходите - близо 28%. Предни години ръстовете бяха с по около 5-6 млрд. лева.
Тези оптимистични приходи са на фона на заложен доста скромен икономически растеж за догодина и намаляваща инфлация. МФ прогнозира ръст на БВП от 2.8% през 2025 г., но според икономистите и този процент е надценен предвид стагнацията на основните пазари на страната ни. Инфлацията също вече не може да помогне за повече приходи - очакват се 2.4% средно за 2025 г.
Данъчни скокове
МФ е заложило бум на постъпленията от основни данъци. ДДС например се очаква да скочи с 26% до невероятните 23.413 млрд. лв. Преките данъци - като данък печалба за фирмите и данъкът върху доходите на гражданите, ще се повишат с 28% до 16.367 млрд. лв.
Над 20% ръст е заложен и за приходите от осигурителни вноски догодина, които са планирани да достигнат близо 22 млрд. лв.
МФ предлага серия промени в данъчно-осигурителното законодателство, някои от които вече бяха силно разкритикувани от икономисти и финансисти не само като нереалистични, но и като вредни за въвеждане.
Особено скандално е, че се предлага въвеждане на нови данъци и повишение на други буквално дни преди да влязат в сила, без дори да са подложени на нормално обществено обсъждане.
Съвсем нова тема е данъкът върху добива на подземни богатства, от който се очакват 900 млн. лв. в хазната през 2025 г. Предвижда се той да се прилага за всички видове полезни изкопаеми - метални руди, индустриални минерали, строителни и скално-облицовачни материали, нефт и природен газ, минни отпадъци и минерални води.
Първоначално бе посочено, че този данък ще замени сегашните концесионни такси, които плащат на държавата фирмите за добив на природни богатства. От проекта на МФ сега се разбира, че това ще е еднократно облагане. В мотивите МФ доста мъгляво обяснява, че "мярката се предлага във връзка с необходимостта от преодоляване на бариерите за актуализиране на концесионните плащания за лицата, добиващи подземни богатства по смисъла на Закона за подземните богатства. Целта е постигане на актуално ниво на заплащане за правото за добив на подземни богатства на 1територията на страната, които са изключителна държавна собственост".
За изненада на производители и търговци на алкохолни напитки в последния момент МФ предложи увеличаване на акцизната ставка за спиртните напитки и бирата с мотива "подобряване на здравето на населението и предотвратяване на злоупотребите с алкохол". Очакваните приходи са за 100 млн. лв., но засегнатите фирми от бранша твърдят, че това поскъпване само ще доведе до по-голям сенчест бизнес.
Сериозно поскъпване се очертава и за всички тютюневи изделия. Планираното повишение на акцизите им за 2025 и 2026 г. ще се случи наведнъж през 2025 г., но МФ залага още четири години след това поетапно повишение на акцизните ставки - до 2029 г., включително. За догодина очакваните допълнително приходи от по-високите акцизни ставки за всички видове тютюневи изделия е 270 млн. лв.
Като "отчаяна" мярка за запълване на хазната вече бе определена т.нар. данъчна амнистия - опрощаване на лихви и санкции за неплатени в срок данъци и осигуровки, както и облагане с 15% на необявени до момента доходи от последните пет години, без това да подлежи на други законови санкции за укриване на доходи. От тази мярка МФ очаква невероятните 5.150 млрд. лв. Наскоро представители на работодателските организации се възмутиха, че държавата смята по този начин да пълни хазната - напълно демотивирайки данъкоплатците да си плащат редовно данъците. Друг е въпросът какви приходи може да влязат, защото ако МФ си прави сметка, че така може да прибере данъци от закъсали финансово фирми още от времето на ковид-пандемията, то може да се окаже, че голяма част от тези фирми са вече фалирали.
Много смело МФ залага допълнителни 850 млн. лв. от мерки за намаляване дела на сивата икономика, за борба с данъчните измами, укриването на данъци. Една от тези мерки е нов опит за прокарване на "бонус-донос" - финансово стимулиране на всеки, който представи пред данъчните служби примери за укриване на обороти и отклоняване на данъци в размери над 100 000 лв. Подобна идея лансира преди две години и тогавашният финансов министър Асен Василев, но тя бе отхвърлена в парламента.
Ами сега?
Така подготвен, проектобюджетът прилича на операция "Измиваме си ръцете" - служебният кабинет отчита, че си е изпълнил задължението да внесе разчетите за 2025 г., и оставя на депутатите да решат какво да приемат, какво да променят, какво да зачеркнат.
Какво следва обаче, ако Народното събрание отхвърли някои от мерките за повече приходи? Засегнатите бизнеси са показали, че лесно намират лоби сред достатъчен брой депутати, за да паднат предложенията за по-голямо облагане. Оптимистичните очаквания от допълнителни приходи от данъчната амнистия може да се сгромолясат. Заложените над 7.4 млрд. лв. от европрограми, в това число и плана за възстановяване и устойчивост, да не дойдат догодина. Как тогава ще се покрият раздутите разходи? Само с рязане на инвестиции в инфраструктура и общински проекти няма да стане.
Трудно ни е да си представим, че депутатите ще посегнат на разходната част в бюджета, след като всички очакват нови избори напролет. Никой няма да посмее да ореже 30 до 50% повишение на заплатите в МВР и отбраната, нито пък планирания за поредна година ръст в образованието. Напротив - народните представители настояват да има 10% по-високи възнаграждения за всички останали бюджетни сфери. А какви ли изненади за нови, неподозирани разходи са ни подготвили, когато бюджетът влезе за обсъждане в НС?
