През тези дни, ушите ни бяха проглушени от бившите управленци с повторението на няколко мантри. Едната от тях е реваншизъм. Бяс ме хваща, като чуя понятие, употребено не на място, ей така, за амбалаж и запълване на бели пространства. Реванш произлиза от френски, revanche-отмъщение. Според Български тълковен речник, „реванш“ е политика, която се стреми към нова борба, битка, война след претърпяно поражение.

И се чудом чуди нормалния - къде герберите видяха нови битки, борба и война след претърпяно поражение? Или отмъщение? Може би в ужасяващото пространство на собствените си страхове, в изчезването на остатъчния разум, който знайно е, ражда чудовища?

Колкото до загубените калинчести и преториански позиции във всички сфери, да, раздели ще има. Народът близо триста дена го повтаря по плодащите, а президентът и новият премиер трябва да са безумни, за да не го изпълнят. Но това не е война, нито битка. Името му е начало на преподреждане на държавата, което един бивш премиер пак на служебно правителство , когото никой не канеше преди три, четири години, нарече преучредяване на България.

Не е ли повече от ясно, че старото, вмирисано гюбре на 12 годишната безконтролна, еднолична, милиционерско-мутренска власт отдавна се е пръснало и не може повече да произвежда държавност? Разкритията на двамата бизнесмени и 100-те сигнала в Комисията по контрол на отишлия си 45 Парламент  показаха, че и най-безсрамното въображение нищо не струва, пред садизма на тези индивиди, наричани сполучливо от един журналист организми. /То като се замислиш, толкова много материалности са потребявали, че наистина са останали само организми, без висши неврологични функции-само поемане и отделяне/.

Жалното говорене на бившите слуги и техните покровители, хленча и ужаса от разправа, са всъщност истински преживелици. Те знаят много ясно какво са творили по тъмни доби, в затънтени офиси, гори и хижи и не могат да проумеят, че този, с когото не си съгласен, не трябва да се убива, че  някъде има цивилицованост, ред, правила, с две думи-демократични начини за справедливост.

Служебното правителство силно ще се задъха, ако истински се заеме да чисти Авгиевите бокови обори. Не два месеца, двадесет години ще рием останките от насадената умишлено бедност, от руините, погълнали европейските милиарди, от ожесточението едни други, от малокултурието и чалгаризацията/впрочем, не само тяхна заслуга/,от неграмотността и духовната постност-еманация на тяхното 12 годишно властване. Това са оздравителни действия, санитарни дейности, стерилизация против  диктатура, ако щете. Но е част от онази демократичност, без която няма нищо, освен едно 112. Не звънете, не е телефон! Второ място е, сребърен медал от рачел, отзад напред.

Така че, хайде да спрете вече с купешките термини, дето сте ги нароили по недоучените страници на учебниците, без да вдявате значението им! Видяхме ви калинките, видяхме ви бизнесмените, усетихме на гърба си грижата ви за хората, преядохме от просперитета ви, прекалихме от употреба на  културата ви, дотегна ни от “ свободата на словото ни, която е най-свободната свобода“.

Обществото е вторачено в справедливостта и ще направи онова, което е по силите му. А то е, че никога повече няма да допусне премиер-министър да си бърка в омачканите къси гащи, докато дава извънреден брифинг от болницата. Че никога повече, министър не бива да подлага гърба си, докато повдига нефелния крак на началника, никога повече министър не трябва да казва, че няма нищо против да бъде подслушван/ и това го имаше, ако не сте го забравили/,никой вече не трябва да ви нарича пернати, мили ми колеги, никога повече няма да допуснем гавра с човешкото достойнство-гавра, инспирирана от най-високото място на изпълнителната власт и че никога вече премиерът няма да се крие сред горските дъбрави и оттам да чете данни на Муудис.

Защото видяхме  изкривеното, болно  лице  на едноличната власт, която заплаши и нас да превърне в грозници, защото ни се отвратиха „тулупи“, „ПК...“, „мисирки“, „таковам с 200“, „акъл се набива“-спирам!-просторечието ме съсипва.

И да, без излишен апломб към президента, без прекален толеранс към новото служебно правителство, без медийни дитирамби, или сарказъм, нека всеки от тях върши това, за което е избран, а за нас остава здравословната доза скепсис, която в оптимални количества би ни предпазила от нов Борисов. Ако ли не, колко му е да сме по площадите?

Повторение за принадлежащите  към  кликата, която се изниза през задния вход на Министерския съвет-реванш да се чете като справедливост. Нищо повече, или по-малко.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.