„Решението на ЦИК - резултатите от двата вида гласуване да бъдат вписвани общо в един протокол, ще събере в определена степен едно недоверие от страна на избирателите и ще се повдигне въпросът дали с тази промяна политическите сили не си поставят други цели. Не бих наблягал на това, защото целта е максимален брой избиратели да гласуват и да не се влияят от всичките внушения, които се правят“. Това заяви Александър Андреев, бивш председател на ЦИК.

БГНЕС разговаря с бившия член на ЦИК относно промените въведени от комисията и последвалата оставка на нейния говорител Цветозар Томов.

„До този момент резултатите от гласуването с хартиена бюлетина и с машини са се записвали заедно. Тук проблемът, който бе поставен е, че данните от действителните гласове се обобщават като едно число без да се вижда колко души са гласували на хартия и колко с машина, което в определена степен би могло да доведе до грешки и до невъзможност да бъдат анализирани данните колко души са гласували с машините и дали машинният вот е предизвикал силно обсъжданото намаляване на избирателната активност. На второ място не може да се прецени какъв процент са недействителните гласове от гласуването с хартиени бюлетини, а това бе една от основните причини да се въведе гласуване с машини“, обясни Андреев, след което поясни, че невъзможността да бъде направена статистика след това решение на ЦИК ще доведе до невъзможност при едни последващи промени в Изборния кодекс да се прецени дали да остане само машинното гласуване, само хартиеното или то да бъде смесено.

„Говори се, че е възможно да бъдат установени и определени несъответствия в рамките на повторното преброяване на гласовете, което се прави от ЦИК, поради което тези данни би следвало да бъдат обособени самостоятелно. Доводът, че тяхното сумиране може да доведе до допълнителни грешки, не отговаря на действителността, защото и СИК, за да дадат обобщеното число, те пак трябва да сумират данните от гласуване с двата вида бюлетини“, коментира бившият председател на ЦИК.

На въпроса при кой вид гласуване се увеличава шансът за корупционни практики, Александър Андреев отбеляза, че е трудно да се определи. „И в двата случая това е възможно и ние го видяхме в предходните избори, когато имаше достатъчно голям брой жалби и при машинното, и при хартиените бюлетини, тоест тези отрицателни феномени в изборния процес не биха могли да бъдат абсолютизирани, че ги има само в един случай. Основният довод в 48-то НС, за да се въведе смесеното гласуване, бе, че българските избиратели нямат доверие в машините и това намалява избирателната активност, а намаляването на тези хора води до липсата на представителност на държавните органи. По тази причина бе въведено и гласуването с хартия. Тук такава оценка би трябвало да бъде направена след изборите на 2 април, за да се види дали смесеното гласуване увеличава избирателната активност и оттам вече да се направят анализи как да се подходи занапред“, подчерта той.

Относно възможността българските избиратели да не отидат да гласуват след решението на ЦИК и несъгласието с промените от страна на ГЕРБ-СДС и служебния кабинет, бившият председател на избирателната ни комисия отбеляза, че тук става въпрос за различни позиции. „Пътят за несъгласие е обжалване на това решение. Ние видяхме, че всичките тези въпроси, които бяха поставени, предизвикаха един дебат в обществото, което доведе до призивът да бъде преразгледано решението на ЦИК. От тук нататък въпросът е съдът да се произнесе и ЦИК да прецени дали да го промени“, заяви юристът Александър Андреев.

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.