Радев остава на равнището на общи формули, но без яснота какво конкретно се предлага и как ще бъде реализирано
В българската политика липсва истински дебат по външнополитическите теми, въпреки че страната е пряко засегната от глобалните процеси. Това прави публичния разговор фрагментарен, а решенията – неразбираеми за обществото.
Пред БГНЕС социологът от „Алфа Рисърч“ Боряна Димитрова заяви, че проблемът не е еднопосочен, а дълбоко противоречив.
От една страна, българските политици изглеждат „глухи“ за случващото се на международната сцена. Причината, по думите на Димитрова, е липсата на публичен дебат – основните партии не представят ясно позициите си, нито в рамките на Европейския съюз, нито по глобалните теми. Така обществото няма възможност да изгради информирано мнение за това коя партия какви решения би подкрепила.
„България не е малка къща на края на света“
България не е изолирана, а участва пряко в международните процеси. Въпреки това външната политика рядко присъства като системен разговор, който да подготвя обществото за стратегическите избори на страната. Решенията се вземат внезапно, без обществен разговор, заяви още тя и отбеляза, че въпреки липсата на дебат, решения се вземат, а обществото научава за тях постфактум – „събуждаме се или си лягаме вечер и виждаме, че България се е присъединила към някакъв пакт“, без предварителна информация или обсъждане.
Това показва, че партиите имат своите външнополитически калкулации, но не ги споделят публично.
„Външната политика като горещ картоф“
Показателен пример за този стил на действие е институционалното прехвърляне на отговорност, което се видя в края на президентския мандат на Румен Радев – размяната на реплики между правителството и президента кой е получил поканата от Тръмп за „Съвета за мир“, кой я е препратил и за какво става дума. Това е симптом на по-дълбок проблем – неглижиране на външната политика като публичен разговор.
„Партиите имат залози, но обществото не ги знае“
От една страна липсва дебат, от друга – партиите очевидно правят своите външнополитически избори. Информацията за тях обаче не достига до голяма част от обществото, което според социолога е сериозен демократичен ущърб.
„Стратегията на Радев е висока степен на неопределеност“
На този фон логично възниква въпросът възможно ли е един политик да няма ясна външнополитическа позиция. Димитрова отбелязва, че поведението на Румен Радев – както през деветте му години като президент, така и след стъпването му на активния политически терен – се вписва в по-обща стратегия на неопределеност по ключови въпроси.
Тази неопределеност не се отнася само до външната политика, а и до вътрешнополитическите теми.
„Общи лозунги без ясно „как““
Радев остава на равнището на общи формули – борба с олигархията, справедливост, съдебна реформа, независимост – но без яснота какво конкретно се предлага и как ще бъде реализирано. По външнополитическите теми двусмислеността е още по-видима.
„Добра стратегия за избори, лоша за управление“
Този тип обтекаемост, според нея, работи добре в предизборна кампания – не отблъсква избиратели от различни лагери и позволява „събиране“. Но като управленска стратегия тя е проблематична. В момента, в който политикът трябва не просто да изразява мнение, а да подписва документи, да гласува и да взема решения, неопределеността може да доведе до сериозно разочарование.
„Избирателната активност ще се повиши“
Големите протести и общественото напрежение вече се отразяват на нагласите. По данни на „Алфа Рисърч“ интересът към политиката расте, особено сред младите. На следващите избори няма да се повторят рекордно ниските нива на участие. Младите поколения, които дълго време бяха най-апатични, сега показват по-голяма ангажираност. Те не помнят Желязната завеса и възприемат свободното движение и Европа като даденост. Затова проевропейската ориентация е ключова за тях.
По-голямата част от протестиращите в големите градове са симпатизанти на други политически сили, основно заради проевропейската им насоченост. Но в страната има и хора, дълбоко разочаровани от статуквото и от начина, по който икономическите и властови интереси са концентрирани. Част от тях вероятно ще бъдат привлечени от Румен Радев.
„Трудно е Радев да бъде представен като политик на промяната“
Според Димитрова Радев не е нов политик и позициите му са добре познати – не само вербално, но и през действията му. Затова е трудно той да бъде определен като носител на радикална промяна. В политическата технология често по-важно е как изглеждаш, отколкото какъв си. Възприемането на Радев като „нещо ново“ не идва от ясно артикулиран проект – такъв все още няма – а от негодуванието срещу съществуващите партии. За много избиратели мотивацията е отрицателна: гласуване „против“, а не „за“.
Въпросът дали проектът на Радев може да предизвика политическо „цунами“, по-скоро може да се говори за „вълна“, изразена в по-висока избирателна активност.
„Гребенът на вълната няма да е само за един“
Тази вълна няма да се насочи само към Радев. И други политически сили ще вземат част от нея, а крайният резултат ще зависи от това как всички участници ще влязат в кампанията, заяви още Боряна Димитрова.
Според социолога предстои интересна и важна кампания. Не бива да пренебрегваме нито един сценарий, защото в едно общество, което е много емоционално тревожно, социално тревожно, много неочаквани събития могат да се окажат един пусков механизъм за вот в една или друга посока, заключи тя.
