Познах я още в далечината. Седнала на тротоара, с мръсни, скъсани панталони, очевидно, някога принадлежали на друго телосложение, с лице като картоф през юли, с късо отесняло сетре, на петна и неизменната цигара в ръката. Не, не е ромка, нито чужденка. Това е Христина - някогашната красавица на града, кокетно миньонче, с престижната професия на медицинска сестра и биография от много ухажори. Гъстите и кестеняви коси още се мяркат в мъжките спомени.
Това, което е останало днес, не е Христина. Оредели бели кичури са изместили непокорната коса, а зеленото на очите и се е удавило в мръсното блато на живота. Алкохолът и тук е свършил своето, но както се казва, той е вторичен, първопричините всеки оставя дълбоко скрити под блатото си, собственото.
Жената търси отдалеч погледа ми, за да се спра, познава ме. „Миличка, имаш ли едно левче, банкоматът нещо отказва , можеш ли да ми услужиш“? Знам, че никакъв автомат не и отказва, защото няма пенсия и дочаква заветните си 67 години, да получи мизерните държавни стотинки. Прави го с остатъчната гордост на жена, познала много по-щедри времена, която сега разчита на подаяния от съграждани-милостивци. Знам, че не само си измисля, но и че проси за да си купи алкохол и цигари-единствените спътници в самотните и дни на разведена отдавна , с единствено дете зад граница. Подавам и няколко левчета с окуражителна усмивка, а тя ги поема и сипе благослови за цялата рода.
Страстната седмица е. Седем дни на страдание, което трябва да ни пречисти и извиси. Седем дни, които преди повече от 2000 години са разтърсили целия Космос и са доказали нетленността на духа човешки. И освен въздържание, не трябва да се греши в тези времеви рамки, но аз го направих. Дадох и пари за алкохол, който бавно и неотменно я убива, изсмуква живеца от мършавата и снага, затрива човешкия образ и подобие. Не можех да откажа. Христина сама си бе избрала съдбата и пътя, а известно е, че изборът кове съдбата и силом не можеш да я промениш, щом човекът така си е решил.
До нас, пред магазина спряха две млади хубавици. Украинките носеха няколко кутии с ягоди и боровинки и оживено хвалеха маникюристката от някакво студио, която ще препоръчат и на други от хотелите.
Война е. Текат тежки часове и минути, които ще решат бъдещето на света за сто години напред. Брат с брата воюва, роднини проливат кръв, а друговерци се бият на едната страна срещу другите. Засукан свят, както казваше Хайтов.
Неделята на страстите Христови.
Бог да пази Христина и близките на двете красиви украинки.
Защото, Господи, те не са виновни!
Таня Анастасова
