Кабинетът се отказа да слага таван на търговските надценки
Дългоочакваният сайт с цените на основни храни, представян от служебния кабинет като мощно оръжие срещу поскъпването, е факт, но ползата от него е доста спорна. В платформата няма цени, подадени от търговците, а усреднени стойности, които трудно може да ориентират потребителите.
В петък двамата министри на икономиката Никола Стоянов и на земеделието Явор Гечев представиха електронната платформа за наблюдение на цените на част от основните хранителни продукти. Сайтът е с адрес foodprice.bg и е разработен от "Информационно обслужване".
Информационният сайт стартира с 30 основни хранителни стоки, 9 вида плодове и зеленчуци и 4 вида суровини като например суровото прясно мляко. В него може да се видят средните цени на тези стоки на вносител, на едро при търговията на тържищата в различни райони в страната, както и средните цени на дребно в търговската мрежа, също в различни райони в страната. Има възможност и да се сравнява даден продукт със средната му цена в седем държави от ЕС.
Пред журналисти министър Стоянов демонстрира търсенето на информация в платформата. За демонстрацията той избра 250 г краве масло, за което средната цена на дребно за цялата страна към момента излиза 7.36 лв. Цената на едро е 5.19 лв., а цената на суровото краве мляко - 1.04 лв.
Проверка за чужбина показа, че същото количество краве масло струва 5.14 лв. във Франция, 4.88 лв. в Германия и 4.85 лв. в Австрия.
По подобен начин бе демонстрирана цената на кило бяло саламурено сирене в търговската мрежа у нас - средно 17.05 лв., а на едро - с 50% надолу. За тази стока обаче няма сравнения с други страни, защото е типична българска стока.
"Засега информацията за цените на дребно са набавени от държавни институции, но в бъдеще се очаква включването и на самите търговци. Очакваме данни от всички търговци с над 30 млн. лв. годишен оборот. Това означава освен 5-6 големи търговски вериги, още до към 30-ина по-големи регионални играчи да проявят интерес и да се включат", каза министър Стоянов. Търговците можели да посочват за съответната седмица най-ниската си цена от даден продукт, но без тези на промоция. Данните за цените ще се обновяват всяка седмица.
Данните за средните цени в чужбина ще се предоставят от търговските ни аташета в Берлин, Виена, Париж, Букурещ, Прага, Атина и Загреб.
На сайта може да се визуализират и графики за движението на цените на всяка една стока за последните 30 дни. Според кабинета това ще е полезен инструмент да се правят анализи и да се следи дали има изкривяване на пазара.
Министърът не се ангажира с прогноза колко купувачи ще влизат в сайта всеки ден, за да се информират. А и каква полза, ако се установи, че в последните 30 дни сиренето в Добрич е било малко по-евтино от София. Графичното изображение на поскъпването е по-скоро комично, особено в графиките, където има поскъпване между 1 ст. - 5 ст. При тях правата на поскъпването върви рязко нагоре и оставя впечатление, че става дума за безумен ръст. Така е например при захарта - за 90 дни е поскъпнала с 1 стотинка, но графиката внушава потресаващ ръст, а бобът - поевтинява с 4 стотинки, но правата на поевтиняването не е така стремителна надолу.
"Това е сайт с кухи за момента данни. Съпоставка на цени в различните търговски вериги няма. Просто един опит да се систематизира информация, която обаче не води до намаление на цените", коментира прд бТВ бившият шеф на Комисията за защита на потребителите Димитър Маргаритов. Той отправи критики към служебния кабинет, че няма успех в диалога с търговците, който да доведе до задържане на цените на храните, така както са направили правителствата в много страни в ЕС.
"Защо фокусът е само върху търговските вериги? Делът на продажбите на храни в тях е едва 30%, а останалите 70% са в по-малките търговски обекти в страната", посочи Петър Ганев от Института за пазарна икономика. Според него трудно може да се систематизират цените на хранителните продукти, защото разнообразието е огромно в зависимост от производителя, вида на магазина, населеното място. "Ние се фокусираме в крайната точка, а има много процеси, много дълга верига, по която се оскъпяват продуктите до щанда на магазина", посочи той.
БЕЗ ТАВАН НА НАДЦЕНКИТЕ
Служебният кабинет се отказа да въвежда таван на надценките на хранителните продукти в търговската мрежа заради липсата на правно основание. Това стана ясно на днешната пресконференция на министъра на икономиката Никола Стоянов и министъра на земеделието Явор Гечев.
След като почти цял месец двамата министри и вицепремиерът Христо Алексиев обясняваха какъв таван да се сложи на маржа на търговците - 20, 25 или 10%, и на кои стоки, сега се разбра, че няма законодателство, което да им позволи подобна мярка. "Мислехме, че може да въведем таван на надценките с наредба, но се установи, че е невъзможно", призна Стоянов. Той посочи, че разговорите с търговските вериги продължават и има надежда да се стигне до споразумение, те сами да си наложат по-ниски цени на хранителните продукти.
В същото време работна група изготвяла проект на закон за надценките на хранителните стоки, който да действа за ограничен период от време, и бъде предложен на новото Народно събрание, посочи икономическият министър. Отделно служебният кабинет работел и върху проект на закон за търговията с храни, който също щял да бъде завещан на бъдещите депутати.
Земеделското министерство е изработило наредба за създаване на централен регистър за проследяване на храните, съобщи министър Явор Гечев. Идеята е да се проследява всяка стъпка в търговията на едро - произход, качество, документация, гаранции, съпъстващи документи за цени. Наредбата ще засегне и проследяването на зърно и зърнени култури от силозите до граничния контрол и обратно при внос.
