„Днес всеки може да бъде остракиран, изолиран и дори затворен заради правила, които не са известни. В Европа отдавна няма елементарна справедливост и това се пренесе тук. Насаждането на страх, омраза и ужас у обикновените граждани е една проекция, която отдавна беше измислена в т. н. „съюз“. Ако няма кой да наблюдава главния прокурор на България и това е проблем, кой наблюдава главния прокурор на ЕС?
Европа се подмазва на Ердоган да пусне Швеция в НАТО и да го държи по-далеч от Путин, затова му помага. Любопитно е да си види къде отиват помощите за Сирия. Бил съм там, снимал съм и знам, че отиват в Ислямска държава.
Въпреки готовността на „Дискавъри“ да пуснем моя поредица, по-късно отказаха с аргумента, че филмът бил много „българоцентричен“! А ние снимахме в цяла Европа. Дори Симеон Сакскобургготски, който също е участник в поредицата, поиска помощ от братовчедката си кралица Елизабет, но нищо не помогна. Това е поуката, която трябва да помним. Така ще бъде“

Степан Поляков е автор и продуцент на над 50 документални филма, снимани по целия свят. Сред най-забележителните е петсерийната поредица „Съ Нами Богъ“, посветена на Третото Българско царство, където Самият Симеон Сакскобургготски играе себе си. Режисьор, писател, сценарист, Поляков не скрива острата си позиция на човек и творец , както по отношение на историята ни, така и по острите проблеми на съвремието. Прави го открито, без страх, без излишни сантименти и без  притеснение, че може да е неудобен на официалната линия. Филмите му могат да се видят безплатно в Ютуб и да ви разкажат неразказаната история на България и на Европа. Това са три основни рубрики под надслов : „Световните градове на България “, „ Битките за Европа “ и „Приказки от небесата .“ България е с огромно значение за историята на всички градове по света и в Европа и това не е евтин национализъм – твърди режисьорът, а продукцията доказва думите му.
Един разговор за Европа и България, за алчността и корупцията, пленила хилядолетната ни държава, превърната я в територия, за продажните ни политици и какво може да се направи, за да излезем от вцепенението. Възможно ли е?

Степан Поляков пред LIBERTA.BG с „българоцентричен“ поглед за минало и бъдеще.

Интервю на Таня Анастасова

-    Господин Поляков, за кой ли път зловещо убийство провокира сетивата и разума ни, това на психолога Иван Владимиров. Впечатлителна е иронията от поста Ви в социалната мрежа: „Изкарайте си законно оръжие. Стреляйте преди Милиционера! Вие сте в ЕС, няма кой да ви защити:. Дотам ли докарахме държавата си, да не може да ни гарантира изконното право на живот?

-    Има една разлика между ЕС и комунистическия СССР, в който живеехме и тя е, че за разлика от Съветския съюз, днес никой не се чувства сигурен. Иначе всичко останало си прилича. Приличат си свободата на словото, еднаквия подход към чуждото мнение, т. е. невъзможността да го изразяваш, военният строй, в  който се опитват да ни натикат – виждаме, че с нищо друго не се занимава ЕС, освен да ни натикат във война. Каква му е работата на ЕС цял един ден да обсъжда военни въпроси? Нали за това има НАТО? ЕС, който днес би трябвало да е Западния СИВ,  се занимава с военни въпроси. Ние отиваме отвъд комунизма и отвъд онова, от което вярвахме, че сме се отървали завинаги. В комунизма имаше правила и ако ги нарушиш си отритнат от обществото и на всички е известно, че ти се бориш срещу този режим. Днес  обаче, правила няма и всеки може да бъде остракиран, изолиран и дори затворен за правила, които не са известни.

-    Нека се върнем към ужасното престъпление. Какво мислите за израза на прокурорката, която даваше кратък брифинг с оскъдни сведения за престъплението и употреби изразите : „нашият обвиняем“ и още „пострадалият е влязъл в конфликт със съседа си и е бил прострелян в лицето“. Да не би да е объркала местата на участниците, как мислите?

-    Това не е наш, български дефект. В Европа също отдавна няма елементарна справедливост и това се принесе тук. Партии като  ДБ и ПП всъщност умишлено заблуждават хората ,че едва ли не една реформа на съдебната система ще донесе просперитет, какъвто ние очакваме. А действително ЕС ни завлича нРежисьорът Степан  Поляков : Европейският съюз ни завлича надолу със себе си. Представете си за какво става дума – стотици хора бяха избити по улиците на Париж, Лондон и Барселона, но никой никога не получи справедливост. Така че, в интерес на ЕС е да продължава беззаконието и в България. Насаждането на страх, омраза и ужас у обикновените граждани е една проекция, която отдавна беше измислена и съчинена в т. н. „съюз“. Ние не бива да се учудваме. Това ще продължава не защото хората в България са лоши или луди, а защото всичко в обществото е докарано до крайно пренатягане на психологията, която  имаме. Ужасяващата случка с младия психолог  ще се задълбочава. Слава Богу, в България има над 300 000 въоръжени души и това е единственият шанс да се спасим. Знаем, в Стокхолм, например, и в други столици уж най-сигурни сега в момента има зони непристъпни за полицията, за да не пострада тя. Знаем и кои са те. Задължително е да се каже „драгите гости“. И когато тук  местните либерали кършат китки, че едва ли не пребиваме жените си, че такива психопати като този тип, убил психолога, благодарение на нереформираната съдебна система, идват от лошия полъх в българското общество. Няма такова нещо. Ситуацията с европейското  законотворчество е ужасяваща. Няма право, нямаш свобода на словото, нямаш право да се защитиш от онези, които са нахлули  в дома ти, стига да са правилния цвят на кожата и религията. И тези хора ми говорят за върховенство на закона! Бих направил нещо простичко. Когато някой нахлуе в къщи, аз ще го...гръмна. Нищо повече. И така би трябвало да живее този свят. „Убийството е лошо нещо, Стасек, но когато някой заплаши живота на поверената ти жена, приятелка, стреляй право в челото и не се притеснявай!“ („Стас и Нели“). Но няма кой да последва тази стара полска мъдрост. Как не се намери мъж да защити германските жени в Кьолн на Нова година? А те бяха истински изнасилвани и измъчвани. Тъй че, този социален конструкт, наречен ЕС, ще рухне, не за друго, а защото вече мъжете не са мъже.

-    Питам Ви като творец, който се вглежда навътре в душите на хората и умее да ги разчита – кажете, дали виждате някаква промяна у нас след толкова нелепи кончини и убийства: Милен Цветков, Иво Андреев, Иван Владимиров,  след кладата на Пламен Горанов и стотици и хиляди известни и неизвестни българи?

-    Аз, например, в прав текст мога да кажа, че съм жертва на съдебната система. Защото съм се сблъсквал с десетки престъпления, докато работя. Подавал съм свидетелства в прокуратурата и то срещу силни хора, но тогава прокуратурата обикновено ми е казвала, че няма достатъчно данни за извършено престъпление. Лъжат тези, които говорят за главния прокурор и т. н. Тази система е създадена от ЕС, за да бъде такава, каквато е. Аз съм я виждал и знам, че всички по веригата работят в някакъв смисъл по брюкселски. Защото има един много логичен въпрос - ако няма кой да наблюдава главния прокурор и това е проблемът на България, кой наблюдава главния прокурор на ЕС? Никой не иска  да наблюдава главните прокурори. „ Света Лаура “ и „ Каскета “ са в прекрасни отношения, те ни се подиграват. Разбира се, всичко това е известно на борците за съдебна реформа, но те предпочитат да ни забавляват с други неща и неангажиращи скечове.

-    Чета постове на българи от чужбина, които казват: „Как ще живея в тази страна, като се върна? Как ще живеят децата ни?“. И понеже всички се питат какво може да се направи, за да се спре тази вцепененост и разпад на институциите, мисля, че интелигенцията трябва да има по-отчетлив отговор на въпроса какво да се прави? Вие имате ли?

-    Нашата продуцентска къща е напълно независима и няма обвързаности с никого. Когато има проекти, има проекти, когато няма – няма, стоим и чакаме. Въпросът е в друго. Голяма част от т. н. „ интелигенция “ е обвързана с финансови структури от Европа и САЩ,  така че там нищо не може да се промени. Все едно да очакваш от Левчев и Джагаров да ни освободят от Москва. Питате ме какво да се прави? Какво правят хората в Париж, в Брюксел, в Лондон? Хората, които бяха жертви на огромна гибел и зловещи смърти от терористите, за които говорих и които са на тяхната социална система? Нищо не може да се направи.  Тук става дума за едно, две, три, десет, стотици убийства, а там става дума за хиляди хора, мачкани, взривявани, намушкани. Единственото, което може да направят тези българи от чужбина, е да се върнат у дома и да си построим с тяхна помощ страната отново. Да влязат със своята нормалност, надявам се, а не с промито от брюкселската пропаганда съзнание. Източна Европа трябва санитарно да се затвори за известно време. Смятам, че сега ние трябва да въведем визи за западноевропейците и когато френския Хасан иска да дойде тук, да бъде проверяван. Единственото спасение на Стария континент е Източна Европа. Ние, които висяхме на опашки в испанското  и италианско посолство през 90-те години, сега ние трябва да ги отрежем, защото там расте огромен тумор и ние също ще се окажем заразени.

-    Земетресението в Турция и Сирия превърна някои области там в истински Армагедон и взе досега повече от 30 000 жертви. Виждали ли сте такава емпатия и световна солидарност, повече от 70 държави се отзоваха в Турция да помагат. Въпросът е: само злото ли има такава магьосническа сила - да обединява довчерашни и настоящи врагове?

-    Изобщо не съм сантиментален в това отношение. Разбира се, имаше прекрасни българи и още по-прекрасни български кучета, които помогнаха, но там някъде спира моят сантимент. Специално за Европа нямам сантименти за нейната помощ, защото това е подмазване към Ердоган. Никой няма специални сантименти към Турция, още повече, че 19-та по сила икономика  може да се оправи съвсем сама. Европа се подмазва на Султана за това - да пусне Швеция в НАТО, гледа да го държи по-далеч от Путин, който първи се отзова, не че е по-добър, но изпрати помощ. Този страх тресе Европа. Любопитно е, но няма кой да го свърши, да се види къде отиват помощите за Сирия. Аз съм бил там, работил съм, снимал съм и знам за какво става дума. Помощите отиват за Ислямска държава. Европа не помага на Сирия, а после лъга, че Асад не ги е помолил. Това е гнусно и неинтелигентно поведение, ако трябва да съм по-елегантен. Това е Европа и няма как тя да ме разплаче. Гледам хладно.

-    Един от най-мащабните Ви филмови проекти е петсерийния документален филм „ Съ Нами Богъ“, посветен на Третото Българско царство, който е впечатляващ, още повече че в него Симеон Сакскобургготски играе себе си. Кой е урокът от този  исторически отрязък, който трябва да си припомним и днес?

-    Поредицата е продължението на онова, за което говорихме с Вас, или по-скоро началото. Имахме три месеца дълги преговори с „Дискавъри“, които минаваха през „България он Еър“, които казаха: о да, разбира се, вашият продукт е необичаен, нестандартен, така че няма проблем да го пуснем. Правя скоба за края на филма - в навечерието на Втората Световна война цар Борис и царица Йоанна правят една европейска разходка, защото те са близки съюзници на Райха, но в същото време са близки роднини с английския кралски двор. В Европа по това време никой не иска война и се оказва, че последната надежда за мир на великата Европа е цар Борис, който има отношение и с двете страни. Тогава от „Дискавъри“ дойде отговора, че те няма да пуснат нашия филм, защото е пределно...българоцентричен! А ние имахме достъп до Версай, да Ермитажа, в Шонбрум. Това трябва да е нашата поука. Да не се покаже, защото е българоцентричен. А какъв да бъде? Даже цар Симеон се обади тогава на братовчедката Бети, но няма милост и трябва да си го знаем. Така ще бъде.
 

Оставете коментар

Plain text

  • Не са разрешени HTML тагове.
  • Адресите на уеб-страници и имейл адресите автоматично се конвертират в хипервръзки.
  • Линиите и параграфите се прекъсват автоматично.