Когато полицията не слугува на местни деребеи и феодали - има резултати
Окончателната присъда на Върховния касационен съд по делото срещу кмета на поморийското село Бата Георги Георгиев от ГЕРБ сложи точка на един от най-показателните казуси за начина, по който в България се опитва да се подмени правосъдието с внушения, натиск и партийна солидарност.
С решение от 19 декември 2025 г. ВКС потвърди осъдителната присъда на Бургаския окръжен съд, с която Георгиев е признат за виновен за купуване на гласове на парламентарните избори през 2021 г. Така окончателно рухна тезата за „репресия“, „полицейски терор“ и „погазени човешки права“, лансирана години наред от местната и националната структура на ГЕРБ.
Георги Георгиев беше арестуван по време на служебното правителство с вътрешен министър Бойко Рашков, при ръководството на ОДМВР-Бургас от ст. комисар Калоян Калоянов. Арестът бе резултат от конкретни оперативно-следствени действия - практика, която по онова време доведе до рязко намаляване на купения вот в страната, а не политическа поръчка - факт, който днес е подпечатан с окончателно съдебно решение.
Реакцията на местната власт в Поморие обаче не закъсня и беше яростна. Пръв „на амбразурата“ в защита на задържания селски кмет застана не кой да е, а многомандатният кмет на община Поморие и понастоящем областен координатор на ГЕРБ за Бургас - Иван Алексиев.
От обвиняем към „жертва на репресия“
Иван Алексиев превърна конкретния казус в предизборен национален политически драматичен сюжет. Организира протести и нощни бдения пред Районното управление в Поморие. Отправяха се публични обвинения към полицията, към директора на ОДМВР (оплакваше се, че не му вдигат телефона) и към вътрешния министър. ГЕРБ, под давлението на Алексиев, дори заплаши да сезира европейските институции и Съда в Страсбург, а Алексиев - че ще сезира прокуратурата, защото кметът му е арестуван за купуване на гласове, но това не било така.
След освобождаването си - след по-малко от 24 часа в ареста - Георгиев бе демонстративно посрещнат с прегръдки и снимки от Иван Алексиев в кметския кабинет в сградата на Община Поморие.
В знак на „наказание“ за това, че полицаите са си свършили работата, впоследствие в най-горещите летни дни бяха демонтирани климатиците в РУ-Поморие, закупени и дарени от Общината, за да им е гадно в жегата. Иван Алексиев прибра и мебели - табуретки, столове, бюра. Финансирането на командировани полицаи през активния туристически сезон също бе спряно, без кметът да се интересува за сигурността на гостите и гражданите на Поморие.
„Полицейски терор“ или защита на партиен кадър?
Сайтът „Флагман“ подробно отразяваше случая, а Иван Алексиев е запечатан там със серия от изявления, които днес звучат като политически памфлет срещу правосъдието:
„Близо 23 часа г-н Георгиев лежа в ареста на РУ-Поморие. През това време никой не даваше информация за случващото се. Тази заповед е поредното доказателство на погазване на човешки права, как без никакви доказателства се задържат хора.“
„Г-н Георгиев е публична личност, човек, който е доказал себе си от години, управлява населеното място, помага на жителите. Той не е виновен – изведоха го с белезници, а го пуснаха тихомълком. Но дори едно извинение не получи.“
Алексиев постави под съмнение и действията на МВР:
„Министър Рашков, който даде Поморие за пример, сега – след отменянето на заповедта за задържане, какво ще каже за неговите служители? Дали само активисти и членове на ГЕРБ е трябвало да бъдат задържани?“
В последващи изявления той стигна още по-далеч:
„Абсолютен полицейски терор и беззаконие са в община Поморие от вчера.“
„Четири часа стояхме пред полицейското управление и никой не излезе да отговори. Никой не си вдигна телефона!“
„Дежурният имаше наглостта да ни каже да се обърнем към медиите.“
И кулминацията:
„Днес задавам същия този въпрос към ОДМВР–Бургас и към РУ–Поморие… Какви оперативно-следствени действия извършихте, че накарахте този достоен човек да спи на нара?“
„Ще подам жалба до прокуратурата.“
ВКС категорично отхвърля именно тези внушения. В решението си върховните съдии изрично посочват, че съдът се е доверил на показания, дадени пред съдия - процедура, която е гаранция срещу полицейски произвол, а твърденията за натиск и принуда са „клиширани“ и недоказани.
От „репресия“ до окончателна присъда
Политическите внушения не спряха дотук. В разгара на скандала в село Бата пристигна и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, за да защити партийния си кадър. Изказванията му срещу Бойко Рашков, включително репликата „С гол г*з таралеж ще мачка“, допълниха картината на груб политически натиск върху институциите и предизборен пиар.
Години по-късно съдът установи, че проблемът не е бил в МВР, а в опита да се обезсмисли разследването чрез политически натиск и внушения.
От оправдателна присъда, до окончателно осъждане - внушенията рухнаха в съда
Междувременно Районен съд-Поморие постанови оправдателна присъда - решение, което породи сериозни въпроси и тревожни съмнения. Бургаският окръжен съд, обаче, я отмени и призна кметът на село Бата (община Поморие) Георги Георгиев за виновен, установявайки, че в началото на април 2021 г., при условията на продължавано престъпление, той е дал парични суми от по 50 лева на четирима души, за да ги склони да упражнят избирателното си право в полза на конкретна политическа коалиция.
ВКС потвърди изцяло този извод. Върховните съдии категорично отхвърлиха тезите за полицейски натиск и „насилени“ свидетелски показания, подчертавайки, че доказателствата са събирани законосъобразно, а свидетелстването пред съдия е именно гаранция срещу полицейски произвол. Присъдата - 10 месеца лишаване от свобода, условно с 3-годишен изпитателен срок - е по-скоро снизходителна. Не е наложена глоба, нито забрана за заемане на публична длъжност. Въпреки това ВКС приема, че по-нататъшно смекчаване е недопустимо, предвид „явното нарушение на избирателните права на гражданите“.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Когато има политическа воля - има и резултати
Случаят „Бата“ показва не просто купуване на гласове. Той разкрива модел: политическа защита на обвиняеми кадри; натиск върху полицията; внушения за „репресия“, когато институциите действат; опит да се противопоставят „местната власт“ и държавата. И показва още нещо: когато в МВР има политическа воля, когато директорът на ОДМВР и началникът на районното управление не слугуват на общински кметски деребеи, резултати се постигат. Тогава изборните права на гражданите не се погазват, а правосъдието, макар и бавно, стига до края. Това е истината, която днес стои зад всички внушения, протести и декларации от онези дни. И тя е подпечатана с окончателно решение на Върховния касационен съд.
Важният детайл, който не бива да се пропуска: осъден за престъпление срещу избирателните права, кметът запазва правото си да заема управленски постове.
