На преговорите миналата година Борисов беше като сянка на Габриел. Сега го няма, но усещането, че стои зад нея, остава. Повече от месец бъдещето на властта тъне в неяснота, но това явно не я притеснява
Едно нещо се разбра от шушукането между герберите и десните до момента – Мария Габриел ще бъде най-зависимият премиер в новата ни политическа история. Защото не смее да каже нищо, ако първо не получи одобрителното кимване на хората, които държат истинската власт.
Едва ли някой смята, че нещо в преговорите за правителството зависи от бившия еврокомисар. Вярно е, сложиха я да развежда насам-натам т.нар. преговорен екип на ГЕРБ. Това обаче е само поза, която
цели да придаде на Габриел авторитет, какъвто няма.
Групичката преговарящи, в която влизат още депутатите Деница Сачева, Теменужка Петкова и Рая Назарян, беше лично подбрана и предложена от партийния вожд Бойко Борисов. Те са наясно каква договорка очаква той от ПП-ДБ и ще се погрижат неговите желания да стигнат до десните лидери.
При това положение от самата Габриел не се очаква да изяви собствена позиция за каквото и да било. Тя самата дори не се опитва да направи или каже нещо, което може да се изтълкува като собствено мнение (и затова е направо невъзможно да се повярва на Борисов, когато говори, че Габриел сама ще си избере министрите). Даже най-дръзкото й политическо изявление - когато отхвърли меморандума на ПП-ДБ, звучеше като предварително режисирана проява, в която тя е актьор с написани от друг реплики. На консултациите при президента, на които очаквахме да чуем какво решение предлага за ситуацията, тя изрецитира обичайните си безсъдържателни клишета за диалог, принципи и ценности. Като я изслуша, Румен Радев разпери ръце, сякаш казваше: ами, това е, толкова му позволяват на момичето.
Тази безволевост на кандидат-премиера
се поощрява от политическите сили, които я издигат.
Повече от месец ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ водеха игра на надлъгване. Раздразнени един от друг, лидерите им си разменяха остроти през медиите и не свършиха нищо, за да подготвят ротацията на властта в кабинета. Тази схема, с която герберите и десните толкова се гордееха, че са изкарали страната от политическата криза (едно доста съмнително твърдение), се оказа напълно зависима от настроенията и интригите на една групичка политици, които очевидно не се понасят помежду си. Борисов през цялото време задаваше хода на играта според моментните си емоции - ту ни вкарваше в преговори, ту ни хвърляше в избори. Така в деня, когато Николай Денков подаде оставка като премиер, на практика изобщо не се знаеше какво предстои да се случи – ще имаме ли правителство, кой ще влезе в него, от какво мнозинство ще получава политическа подкрепа. И все още не знаем! А конституционната процедура за следващото правителство започна и часовникът тиктака!
През цялото това време кандидат-премиерът Габриел не направи нищо, за да промени това положение. Десните и герберите й гарантираха поста в следващото правителство (това е комай единственото, за което са единодушни). Друго изглежда не вълнуваше бившия еврокомисар (или просто беше спокойна, че нищо не зависи от нея). Затова тя не положи дори минимални усилия,
за да хвърли мост между партийните шефове на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ,
които гневно се заклеймяваха едни други, защото не могат да се разберат кой какво парче от държавата да получи (Борисов даже публично си направи черен списък с нежелани министри и го хвърли в скута на Габриел, докато тя чинно го слушаше на националното съвещание на ГЕРБ). И сега чакаме евентуално да направят някаква взаимно приемлива компилация от меморандума на ПП-ДБ и проекта за споразумение на ГЕРБ-СДС.
Така стигнахме до положение, при което яснота за правителство няма; времето да се състави кабинет бързо изтича; опасната фраза „предсрочни избори“ се подмята с прекалено голяма лекота от политическите играчи; и с всеки изминал ден се доближаваме все повече до варианта за служебно правителство. А това е откровено рискован сценарий заради новата и доста объркана конституционна разпоредба за служебната власт, от която е трудно да се разбере как ще се случи номинацията и назначението на служебния премиер.
И фрапиращото е, че нито един от политиците, от които зависи всичко, не показва особено притеснение от неприятната перспектива за поредни избори. Нито премиерът в оставка Денков, нито дори потенциалната му наследница Габриел. Може би, защото очакват, че дойде ли сряда, когато заседава парламентът, Борисов (а след него и Пеевски, с когото играят заедно) ще излезе пред медиите и наново ще разбърка всички карти.
