Първата жалба за оспорване на вота е готова
Подкрепящите Ахмед Доган депутати, които сега са част от "Алианс за права и свободи", подкрепиха исканията за пълно касиране на изборите. Освен това те се присъединиха и към декларацията на ПП-ДБ за създаване на санитарен кордон около лидера на ДПС-Ново начало Делян Пеевски.
По-рано днес стана ясно, че е готова първата жалба за оспорване на вота, съобщи десният активист Методи Лалов, който в качеството си на адвокат е подал жалба-искане от Иван Сотиров от "Синя България", Христо Едрев и Антонина Грекова от ПП. Първоначалната идея за касиране на вота дойде от гражданското сдружение БОЕЦ.
Според депутатите на Ахмед Доган вотът е проведен при отявлено нарушение и също така считат че демократичният процес е бил жестоко потъпкан. АПС призоваха президента Румен Радев да сезира Конституционния съд за изборни нарушения.
Декларацията за ''санитарен кордон'' около Пеевски бе подкрепена от ИТН, които обаче поискаха в замяна ПП-ДБ да ги подкрепи за премахването на мъртвите души от избирателните списъци. Дясното обединение се съгласи. След това хората на Слави Трифонов поискаха и частично касиране на изборите.
По време на брифинг Валентин Тончев от АПС поиска декларацията на ПП-ДБ да бъде ''надградена и в новото Народно събрание да се създаде временна комисия, която да разгледа ролята на Делян Пеевски в КТБ, Булгартабак, ББР, скандала "Осемте джуджета", както и влиянието му в прокуратурата и съдебната система''.
По-рано днес "Възраждане" поискаха повторно преброяване на гласовете.
Оправдание
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви по време на брифинг в централата на партията, че чрез исканията за касиране на изборите, политическите партии търсят оправдания за ниската избирателна активност. След което направи ретроспекция на резултатите на ГЕРБ през изминалите избори. "Независимо от вътрешните министри ГЕРБ варира между 60%, 68%, 69% и това е трайна тенденция", заяви герберският лидер. И допълни, че най-слаб резултат ГЕРБ са имали по времето на Калин Стоянов като МВР министър. А сегашната победа на изборите той нарече "категорична и бляскава".
Борисов реторично попита дали частичното касиране на изборите ще промени този резултат. "Това ще даде ли възможност за съставяне на правителство? Ако е така и политическите партии заявят своята отговорност, аз казвам "да" и давам 69 депутати да се подпишат за касиране на изборите", каза Борисов.
Жалба
Днес беше подадена първата жалба, с която се настоява за оспорване на изборите. За това съобщи десният активист Методи Лалов, който в качеството си на адвокат е подал жалба-искане от Иван Сотиров от „Синя България", Христо Едрев и Антонина Грекова от „Продължаваме промяната“. Първоначалната идея за касиране на вота дойде от гражданското сдружение БОЕЦ.
Жалбата е подадена по електронен път до парламента, правителството, Върховния административен съд и Върховния касационен съд. По обед ще бъде внесена на хартия също до президента Румен Радев и главния прокурор Борислав Сарафов. Изброените органи имат правото според Изборния кодекс да оспорят вота пред Конституционния съд (КС).
Жалбоподателите настояват всеки един от тези органи да сезира самостоятелно КС, който да извърши задълбочена проверка на резултатите от изборите. Като основание за това посочват "наличието на множество доказателства, сигнали и изказвания на длъжностни лица от ЦИК, на членове на Обществения съвет към ЦИК, на президента на Република България и на вицепрезидента, на политически представители, на представители на граждански организации и др. за нарушения на изборния процес и на избирателните права на българските граждани, които са определяни от висши държавни служители дори като заплаха за националната сигурност".
Те посочват, че въпреки краткия, 7-дневен срок за внасяне на жалбата, са събрали "значителни и достатъчни по обем доказателства и информация за множество различни по вид и интензитет изборни нарушения, довели до опорочаване на изборните резултати на национално ниво". Според жалбоподателите за това време не може да се изследват всестранно и пълно всички обстоятелства около изборите. "Затова позоваването освен на множество конкретни доказателства, но и на информацията от медии, разследващи журналисти и анализатори, е напълно обяснимо и допустимо в конкретния случай", обясняват те. И изтъкват, че висшите държавни органи, пред които се подава жалбата, имат правомощията и ресурсите да извършат необходимата проверка и да съберат доказателства, които да послужат пред КС.
Жалбоподателите предупреждават, че ако потърсените от тях органи не сезират КС, това би означавало "абдикация от конституционно установените им правомощия, изостряне на политическата криза и задълбочаване на недоверието на гражданите в държавните институции". "По този начин се създава риск изборните и политически проблеми да прераснат в конституционна криза, а гражданското недоверие и недоволство – да премине в гражданско неподчинение", допълват те.
"Щом дадено изборно нарушение е довело до невъзможност да бъде упражнен ефективен институционален и граждански контрол върху изборния процес, то същото следва да бъде оценено по само един начин – резултатите не могат да бъдат проверени, а това означава, че няма доказателства за тяхната достоверност. Казано по друг начин – не гражданите трябва да доказват, че резултатите са нарушени, а ЦИК трябва да докаже пред Конституционния съд и пред обществото, че резултатите са формирани при стриктно изпълнение на ИК от СИК, РИК, ЦИК и останалите участници в изборния процес", смятат вносителите на жалбата.
