Европейските избори в България не са особено интересни за българските граждани, казва политологът
Предсрочни избори, а не ротация на „сглобката“. В България действа служебният кабинет „Главчев“, а основната тема е какво става в МВР. Какво не се случи… Пред ФАКТИ говори Светлин Тачев, политолог от агенция Галъп и асистент в Института по философия и социология към БАН.
- Г-н Тачев, защо нямахме ротация, а днес ни управлява кабинетът „Главчев“. Отмина време от разговорите между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ. Какво не се случи в тях?
- Разговорите не се случиха, защото всеки имаше собствени интереси. ГЕРБ-СДС установиха, че това е по-добрият вариант за тях и се възползваха по възможно най-добрия начин, за да могат да се позиционират по-добре на едни предсрочни избори.
След това се видя, че промените в Конституцията, които бяха инициирани от ПП-ДБ, са едно недоносче.
А от тях максимално се възползваха от ГЕРБ-СДС. Това отваря една тема за демокрацията в България, за кризата на демокрацията, за промените, които да подобрят качеството ѝ. Идеята е това да се прави така, че да има надграждане, а не осакатяване с конюктурни подбуди на инструментариума ѝ – както стана, защото последствията в момента ги виждаме. А това сме го виждали неведнъж. Например, беше въведен изцяло машинен вот с идеята да се оптимизира изборният процес, а после беше елиминиран. Това и описвам в книгата си „Новият преход: как протестите променят демокрацията“. Кризата на демокрацията в България е още от 2013 година, а преодоляването ѝ трябва да мине през подобряването ѝ чрез нововъведения, които да са от полза на гражданите. Днес кризата на демокрацията я виждаме в едни още по-големи измерения. В тях противопоставянето между политическите формации води до състояние, в което трудно може да функционира политическата система занапред.
- В момента точно виждаме противопоставяне на политическите формации, а акцентът е битката за МВР. Битката за МВР се оказа повече от сериозна. Кой кой е в МВР? Разбрахте ли какво иска министърът и какво трябва да прави главният секретар?
- Вижте, това е епизод от предизборната битка, която започна и която има за цел да ни покаже как ще се позиционират формациите преди изборите, а и след тях. Вероятно става въпрос и за самото провеждане на изборите. Вижда се, че ГЕРБ-СДС се възползва от всяка ситуация срещу политическите си противници да се позиционират така, че да постигнат по-добри резултати на изборите, респективно да поставят в по-неблагоприятна позиция за преговори след изборите другите - най-вече ПП-ДБ. Самият Борисов каза, че само с ДПС не става, а това е важно от гледна точка на ориентацията на политическите формации как те ще се представят пред западните ни партньори.
- В изследване на „Галъп“ давате около 10% разлика между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ… Ще се запази ли тази разлика?
- Тези 10% сега са моментна снимка на електоралните нагласи, но към дните на провеждане на изследването. Важно е да отбележим, че изследването не обхваща последните скандали около МВР и митниците. Така че при едно ново изследване, тези скандали вероятно ще се отразят и ще може да видим какъв ефект имат върху електроните нагласи на избирателите, накъде вървят нещата. Тази ситуация най-вероятно ще окаже влияние върху хората. Имайте предвид, че тепърва започват предизборните битки и има достатъчно време, в което наистина електоралните данни ще се променят.
- Виждаме нова формация „Синя България“, която се създаде в дясното пространство, а БСП също търси обединение в лявото… Появяването на нови играчи може ли да промени драстично картината?
- Според мен не, защото няма някакъв нов голям политически играч, който да се появи на политическата сцена. През годините сме наблюдавали, че повишаване на избирателната активност се получава тогава, когато наистина на терена навлезе нов голям политически субект, който може да обере както протестния вот, така и да събере подкрепа от по-широк кръг избиратели. В случая говорим за формация или формации, които са идеологически ориентирани в определени политически ниши. Да не говорим, че пред БСП проблемите са големи, защото при тях няма обединение с „Левицата“.
БСП е в един процес на разпад от години и каквото и обединение да се направи, проблемите са толкова големи, че много трудно може да се направи нещо, за да се тръгне в обратна посока.
Фактът, че БСП не са поканили „Левицата“, показва колко е голямо раздробяването на лявото политическо пространство. А там процесите продължават и много трудно може да се възстановят. Иначе под голям играч разбирам такъв, който може да излезе на политическия терен и да промени електоралната картина драстично, но към момента подобно нещо не се наблюдава.
- Избори „2 в 1“ – ще чуем ли изобщо нещо за развитието на ЕС в кампанията?
- Европейските избори в България не са особено интересни за българските граждани и това се е виждало през годините, защото регистрират ниска избирателна активност. В Европа в момента интересът е много голям от гледна точка на това, че има възможност популистите да наберат скорост в Европейския парламент. В България вътрешните борби, вътрешното партийно говорене ще е на преден план, а в този случай европейската тема ще остане назад. Но избори „2 в 1“ дават възможност избирателната активност да се повиши поне малко.
