Политическите партии не могат да си позволят да оставят държавата пак без бюджет
Правителството се крепи на нишка, по-тънка и от косъм, и по чудо не се разпада. Партиите в некоалицията не само не могат да се търпят, а в предизборна ситуация открито воюват. Има обаче поне три причини кабинетът да не падне веднага след изборите.
След първоначалния отказ на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да припознае кандидата на ПП-ДБ за кмет на София Васил Терзиев за втория тур в неделя тоталният разрив между партньорите изглеждаше на пръв поглед неизбежен. В крайна сметка Борисов застана с половин уста зад кандидата на ПП-ДБ. Ако кандидатът на БСП Ваня Григорова спечели на втория тур, центробежните сили ще са още по-неудържими. Може обаче да се очаква, че на национално ниво пак ще бъде направен опит сглобката да се закрепи поне за още мъничко.
Че ГЕРБ всъщност не иска да върви директно към развод пролича от нюансираните коментари, които направи тази седмица самият Борисов. Той хем обяснява, че не вижда как ще се продължава с ПП-ДБ, хем говори, че ще има конкретни изисквания за включването на инфраструктурни обекти в бюджет 2024 г. Приемането на бюджет за 2024 г. е една от причините
сглобката да скърца, но да не се разпада.
Политическите сили просто не могат да си позволят трета поредна година да оставят държавата без бюджет. Това води до парализа и по министерства, и по общини, които и без туй работят трудно в разклатената политическа обстановка. Бюджет трябва да има и заради намеренията за присъединяване към еврозоната. Ще бъде истински нонсенс да се мисли за влизане в еврозоната в условия на удължен стар бюджет от предходна година. Да не говорим, че отново няма да има кой политически да застане зад този процес, както се случи и тази година с отлагането на датата.
Така може да се очаква, че политическите сили ще се опитат да приемат бюджет за 2024 г., независимо от острото противопоставяне вътре в некоалицията. Всъщност бюджет може да се приеме и без ПП-ДБ с някакво странно политическо мнозинство – но това ще е тежък експеримент с неочакван край.
Втората причина да не се разпадне правителството е
очакваното решение по темата Шенген –
ключов приоритет за кабинета "Денков". Тук се чакат новини през декември и уви, шансовете те да са лоши са големи. Евентуално разпадане на този кабинет и ново служебно правителство или опит за съставяне на второ правителство в рамките на този парламент ще доведе до размиване на политическата отговорност.
Лоши новини може и да има по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост. Тук освен чисто бюджетните затруднения – по плана се чакат 1,4 млрд. лв. през декември, които могат да не постъпят навреме и да отворят дупка в хазната. Може да има още по-голям удар – по линия на постигнатите договорености с миньори и енергетици за зеления преход в енергетиката. Много е показателна съвместната инициатива на ГЕРБ и ДПС да искат ежеседмично писмено информиране на НС за хода на изпълнение на постигнатото споразумение. Тук има много голям риск в крайна сметка
правителството да не постигне споразумение с Брюксел.
Много министри – и настоящ, и бивши, са определяли искането за предоговаряне на графика с квотите от въглищните централи за неизпълнимо. Ако България не предложи убедителен алтернативен вариант за постигане на същата цел с различни средства – за което времето вече е крайно недостатъчно, рискува санкции от ЕК под формата на орязване на огромна сума финансиране по плана.
Подобни лоши новини ще се представят като политически провали и надали някой тръпне от нетърпение да стовари отговорността за тях върху собствената си глава.
От тези три причини
две са свързани с финансовия министър Асен Василев.
Оценката за неговата работа е ключов въпрос за стабилността на кабинета, като бяха дадени много сигнали, че партиите в некоалицията затягат примката около Василев. Напрежението с предложените в последния момент поправки за режима на съхранение на горива, които облагодетелстват „ЛУКойл“, и цялото нагнетяване по темата дерогация не е само предизборен сюжет, а устойчива линия на атака към Василев. На негов гръб ще се пише и евентуално неизпълнение на бюджета. Самият Василев вече призна, че може да се очаква неизпълнение по линия на очакваното постъпление на средства от ЕС. Предстои да видим доколко ще се изпълнят и данъчните приходи, които изостават. Ролята на Василев е ключова и по линия на ангажиментите за квотите – най-малкото той е министърът, договарял спорните лимити за квотите с ЕК при кабинета на Кирил Петков.
Ако партиите в коалицията изхождат от принципни позиции, а не от тясно политически съображения, има причини кабинетът да продължи да работи. Поне до ротацията на премиерите, когато със сигурност
ще се обсъжда и по-сериозно разместване на министри.
Всички тези планове обаче могат лесно да бъдат взривени от съмненията за корупция, които стават все по-настойчиви. Ако тези съмнения бъдат подкрепени с доказателства, правителството няма как да оцелее. Критичен е казусът с министъра на електронното управление Александър Йоловски. В случая имаме министър, който сам твърди за оказван натиск, и то от лидери на коалицията мандатоносител, да не се провеждат обществени поръчки за стотици милиони левове. При осветяване на повече подробности по този случая събитията могат да се развият главоломно и непредсказуемо.
