"Вчера и Върховният касационен съд затвори тази срамна страница от българската политика, управление и здравеопазване - за трети пореден път и със смазващи мотиви относно прокуратурата.
Публично казах на Цацаров, че ще катастрофира три пъти с обвиненията си към мен - е и третата поредна катастрофа е факт. Злоупотребите във фарма-сектора също. А бях започнал да въвеждам някаква нормалност и ред...
Върховната касационна прокуратура ми попречи!
Оставям изводите да си ги направи всеки сам." - споделя във Фейсбук бившият вицепремиер и министър на здравеопазването Илко Семерджиев.
Бившият вицепремиер и министър на здравеопазването в последното служебно правителство Илко Семерджиев е окончателно оправдан. Това реши състав на Върховния касационен съд (ВКС) с председател и докладчик Антоанета Данова, показа проверка на „Лекс“.
Семерджиев беше пратен на съд, защото принуждавал чрез заплахи тогавашната шефка на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) доц. Асена Стоименова да си назначи за заместник Боян Доганов. В разговор Семерджиев казал на Стоименова, че ако не назначи Доганов, той „ще го назначи на нейно място, ще я уволни и ще ѝ направи други неща“.
Прокуратурата го обвини по чл. 269, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Той гласи, че който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта, представител на обществеността, частен съдебен изпълнител или помощник частен съдебен изпълнител да извърши или да пропусне нещо по служба или свързано с функцията му, се наказва с лишаване от свобода до шест години.
За по-малко от година Семерджиев беше оправдан на две инстанции, но прокуратурата протестира и делото стигна до ВКС, а в решението се казва, че обвинението е било изначално несъставомерно.
Според върховните съдии няма как вицепремиер и здравен министър да бъде обвинен за посегателство спрямо дейността на държавните органи, каквото предполага текстът на чл. 269 от НК, защото той визира престъпления, извършени от граждани, които нямат специално качество.
„Посегателствата спрямо дейността на държавните органи могат да се извършват от лица извън системата на държавните органи (обикновени граждани). В този случай става въпрос за посегателство срещу тези органи отвън… От фактическите констатации по обвинителния акт, възприети и в мотивите на решаващите съдилища, подсъдимият Семерджиев е провел разговор със свидетелката Стоименова на инкриминираната по делото дата в качеството си на министър на здравеопазването. При това положение, същият не се явява външно на органа на власт лице, а част от неговата йерархична структура, поради което не може да бъде субект на престъплението по чл.269 ал.1 от НК“, се казва в решението на ВКС.
В него върховните съдии се съгласяват с останалите изводи на Софийския апелативен съд (САС), който миналата година потвърди оправдателната присъда на Семерджиев. И трите инстанции са категорични, че не може да се говори и за вмешателство в работата и решенията на Стоименова, тъй като според Устройствения правилник на агенцията, заместникът-директорът ѝ заема длъжността и се назначава от директора, но след съгласуване с министъра на здравеопазването.
„Горното означава обаче, че свободата на решението на изпълнителния директор за сключване на трудов договор с конкретно лице на длъжността заместник изпълнителен директор е ограничена. А щом тя е ограничена, не може да се говори за непозволено вмешателство от страна на лице, в чиито законови правомощия е да участва във вземане на конкретното решение“, посочва ВКС.
Отделно, съдилищата приеха, че думите за уволнението на Стоименова са били изречени, след като тя преди това e казала на Семерджиев, че ще напусне, а той от своя страна отговорил, че не иска оставката ѝ. Тогава Стоименова му казала да я уволни, защото няма да назначи Доганов и последвала репликата, че може да я уволни, „а може и други неща да ѝ направи и че не тя е човекът, който да го учи какво да прави“.
Какви са тези неща, така и не е изяснено, въпреки че Семерджиев е казал в обясненията си, че имал предвид уведомяване на Инспектората за евентуална проверка.
Според ВКС заплахата с уволнение също не може да е съставомерна, защото Семерджиев по закон е можел да уволни шефката на агенцията, тъй като му е подчинена, още повече, че е отказвала да изпълни служебните си задължения да назначи свой заместник.
„А щом като служител отказва да изпълни служебните си задължения, висшестоящият ръководител е напълно възможно да упражни дисциплинарната си власт, включително и да го уволни. Втората част на инкриминирания като заплаха израз „че може да направи и други неща“, както правилно е приела въззивната инстанция е дотолкова неконкретизиран, че изобщо не може да се приеме за заплаха“, добавя ВКС.
В решението на апелативния съд пък се казваше, че на служебните правоотношения, включително разговори между служители намиращи се в йерархично отношение, не трябва да се гледа непременно през призмата на Наказателния кодекс. Председателят на състава и докладчик по делото в САС Стефан Илиев беше дал за пример хипотеза, при която по същата логика Семерджиев би могъл като ръководител на Стоименова да търси съдействието на прокуратурата за извършено от нея престъпление по служба, защото не си назначава заместник.
„Подобни разсъждения биха довели до абсурдни ситуации служебните и трудови отношения в държавните учреждения да се уреждат единствено посредством различни престъпления по НК, което не е смисълът на работата на тези ведомства“, се казваше и в мотивите на САС.
А спорът около назначението на Доганов беше обяснен от Стоименова и от прокуратурата с това, че той бил собственик на фирми в областта на здравеопазването и бил председател на Комисията по етика за многоцентрови изпитвания към агенцията, поради което би бил в конфликт на интереси, ако заеме поста. И трите инстанции обаче бяха категорични, че към момента на провеждане на разговора Доганов не е заемал публична длъжност и не е имало пречка да бъде назначен, а евентуалната несъвместимост е можело да бъде отстранена в едномесечен срок от назначението. Отделно, ВКС подчертава, че и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е прекратила делото срещу Доганов, защото не е бил служител на министерството и не е заемал публична длъжност, за да бъде заведено срещу него административно производство.
