Едва след като подаде оставка, Христо Иванов дръзна да изрече неприятни истини за десницата
Този път Христо Иванов ме впечатли. За пръв път от много години.
Дълго време Христо Иванов участваше активно в отчайването на десните българи, свеждайки идеята им от национална до градска и накрая до жълтопаветна градска - отломка нищожна от някога славни седесарски години. Зациклянето върху 1-2 трудно преводими теми, нетърпимостта към диалога, камо ли към критиките, затварянето в "облаци" и ред други неща, нямащи нищо общо с електората, превърнаха Да,БГ в политическа секта, която се възторгва от травестит на олимпиада. Разбира се, доброволната изолация в гето или както Христо Иванов по-правилно я определя като "блестяща самота и изолация", уби всякаква идея за престижни изборни резултати, за управление и реализиране на добри проекти - тези неща от цел се превърнаха във фикция.
Но онзи ден пред "Свободна Европа" Христо Иванов ме впечатли като абсолютно точно и напълно самоубийствено посочи главната причина за десния резил през последното десетилетие.
Нямаме социален контекст, каза Христо Иванов
и добави: "Няма мнозинство от либерали. Ще целуна ръка на този, който ме обори и ми докаже, че в България има мнозинство от либерали. Ще го разцелувам, ще го нарека мой брат или сестра".
Красиво. Има моето одобрение чрез акламация. За пръв път разбирам, че в облака има хора, които виждат, че либералните семена не виреят особено добре на Балканите. Това е реализъм. Сигурен съм, че щом е стигнал до тази истина, Христо Иванов би направил и още няколко крачки напред - би видял, че либералният натиск е в криза не само тук, където дори не е избил сериозно, но и в САЩ и Западна Европа. Но това е съвсем друга тема.
Важното в случая е, че Христо Иванов съобщава след политическото си пенсиониране /по неговите думи/, че пътят, по който градската десница тръгна преди години,
този трънлив път не води към електората
Безсмислено ли е да правиш партия, която няма за цел да печели сърцата на избиратели? Разбира се, в 90% е напълно безсмислено да си политик-либерал в страна без либерали. За останалите 10% има дълбок смисъл да си такъв - защото не е безсмислено да гарантираш депутатските места на десетина души, да получаваш държавна субсидия, да се радваш на своя имунитет и да надуваш бузи по телевизора.
За цялото това осъзнато разминаване с електората виновни са си в коалицията ДБ - те пропуснаха да проведат сериозен разговор по темата либерали/консерватори още преди много години. Както пропуснаха да проведат сериозен публичен разговор за ползата от коалицията с ПП, както и сега пропускат да проведат разговор за смисъла от продължаването на тази коалиция.
Те допуснаха силен превес на либералното начало в коалицията и оттам - в характерния си стил, започнаха социално тричане на всяко друго мнение.
Мисленето бе забравено, самокритиката бе забранена,
вдигането на бариери, чертаенето на разделителни линии стана задължително. Да цитирам пак Христо Иванов - те се превърнаха в онзи англичанин, който попаднал на безлюден остров и първата му работа била да построи три къщи - дом, клуб и клуб, в който никога няма да стъпи. Мразенето, заклеймяването или просто баенето във фейса, се превърна в практика.
Това е градската десница - барикадирана малка територия, анклав в България. Висша форма на себедостатъчност. Албания на Енвер Ходжа.
Спасяемо ли е положението? Съмнително... Първо, защото те не искат да се спасяват. Четвърто място, 15 на сто от бюлетините, трета цигулка в оркестъра - за тях това не е драма. Второ, търсенето на електоралната база и говоренето за търсене на тематични мнозинства е "ядрена технология, боравене с тежко отровни материали" - както казва Христо Иванов. "Ще ме убият нашите избиратели…", казва той с ясно съзнание.
Либералната ядка на градската десница маркира цялата територия
до такава степен, че вече никой не желае да се доближава до този ареал. Христо Иванов дава вид, че е наясно - разговорът за базата на дясното няма да как да се посрещне с разбиране от талибанската част на облака. Изключено. Демократическата партия на САЩ има сили за един месец да смени категоричния си избор за президент и да рестартира кампанията си, но българската градска десница не е способна да смени и болт в каруцата си. Не става, късно е, либе, за китка. Тук се сетих и за позицията на Иванов по евентуална тематично разбиране с хората на Доган в следващия парламент. Ако ме питате мен - това е мъдро. Приятелят на моя враг е мой приятел. Това е политиката в действие. Но ако питате не когото трябва - това е лошо, това е Сокола, ДС, порции, какви ги говориш... я по добре да стоим в килера на случващото се.
И най-вероятно там ще си останат.
Няма да чуят Христо Иванов
Няма да допуснат мисъл в главата си. Нататък е ясно. На N-тите избори може да почувстват лек ветрец в крилцата си, но след това историята е ясна. Ако сте гледали електорални карти, лесно ще видите как дясното напусна областните центрове, как бе сведено до 4-5 големи градове, как остана софийска партия и накрая как тръгна да се топи, за да остане само в 24 МИР. Тъжна история.
Хубаво е някой сериозно да се замисли върху откровенията на пенсионирания политик. От тези мисли дясното няма да пострада повече.
