Но понеже прокуратурата е замесена тук, не можем да разчитаме на ефикасно разследване от Сарафов, който е един от основните заподозрение в участието в схемата „Осемте джуджета“, казва юристът
Съдебната реформа само блян ли е. Правим промени в Конституцията, а на улицата действат други закони. И това, като че ли, стана нещо нормално. Да очакваме ли катарзис в прокуратурата… Пред ФАКТИ говори адвокат Михаил Екимджиев.
- Адвокат Екимджиев, преди години един дипломат каза, че имаме „гнили ябълки“ в съдебната система, а реакцията бе, че чужди представители нямат право да се месят във вътрешните работи на страната ни. Сега май ще излезе, че имаме кошница с „гнили ябълки“. Време ли е да ги изхвърлим…
- Да, категорично. Вижда се как отричането на проблема с реакцията на наши политици и с реакцията на магистрати, спрямо тезата на френския посланик Ксавие дьо Кабан за „гнилите ябълки“, го потвърджава. Виждаме и оглушителното мълчание на това мълчаливо мнозинство на тези „уж“ почтени магистрати, които винаги така си казват: „Не е наша работа, ние нямаме доказателства. Нека органите, тук правя вметка, че обичат да използват „компетентните органи“, много обичат да го казват, да си свършат работата…“ Само че компетентните органи не си вършат работата, а се корумпират активно. Виждаме тази търпимост, тази липса на критичност, липса на почтеност в самите магистратски среди как създава оптимални условия за избуяване на тези престъпни практики и за оптимална реализация на тези изчадия от съешаването на съдебна власт, политици и ъндърграунд, които в един момент наистина превземат цялата система или поне в голямата си част прокуратурата. И понеже вие зададохте въпроса за кошницата – да, прокуратурата вече е една кошница с „гнили ябълки“, но и самата кошница вече е прогнила, вмирисана и затова трябва да бъде изхвърлена. Трябва да бъде преучредена. Това може да се извърши практически само с поголовни тестове за почтенност на прокурорите в замесените прокуратури – говоря за Софийска районна прокуратура и за Софийска градска прокуратура, където бяха преместени голяма част от бандитите от бившата Специализирана прокуратура. И винаги, когато има подобни данни за криминални действия на прокурори и съдии от други съдилища, да се действа и там така. Тоест, това е механизмът за катарзис и вътрешно очистване на системата, през който, според мен, трябва да се мине, за да може от тук нататък да се стъпи на здраво. Толкова са големи мащабите, толкова е дълбоко прогниването в прокуратурата – не че в съда го няма, но там като че ли не се налагат толкова радикални мерки, че трябва да се действа и явно сега е моментът. Вижте, това, което се случи в прокуратурата, това е моделът ГЕРБ, който бе налаган повече от 15 години в тези среди. И сега всичко това дава своите отровни плодове.
- Председателят на Софийската районна прокуратура Невена Зартова подаде оставка, но направи ясен намек към и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, напомняйки за историята с "Осемте джуджета". Така ли ще си говорят вече прокурорите? Ти помниш ли това и онова…
- Ще ми се да мисля, че всичко това няма да остане само с тези приятелски намигвания, защото ще си позволя да направя един паралел с филма „Помниш ли какво направи миналото лято“… Надявам се, че вече ще се събере някаква решимост в някой прокурор, който наистина знае какво се е случвало, да излезе с името си и с лицето си, за да говори. А не да видим пак как излизат прокурорите като стадо, наметнати с тогите си по стълбите на съдебните палати, за да защитават Гешев. После да се примирявят също като стадо с неговото буквално разкосване - апропо, това е негов любим израз на Гешев, от въшките в прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет. Като казах въшките, тук пък цитирам членът на ВСС Йордан Стоев, който така нарече колегите си в записания от Гешев разговор с него. Така че ми се ще да вярвам, че най-после някой прокурор ще събере смелост и ще си свърши работата, защото работата на прокурорите е винаги, когато има данни за престъпление и независимо дали то е извършено от техен колега с тога, или не, да разследват, да задържат и да повдигат обвинение. В случая ние виждаме прокурори, които очевидно са замесени в това безобразие, да подават оставки, други биват освобождавани. Но забележете, те подават оставки от административните си длъжности, но продължават да действат като прокурори. Това означава, че те могат да манипулират свидетелите, могат да влияят върху колегите си. Ако наистина имахме прокуратура, трябваше вече да има обвинени и задържани прокурори, а не най-тежките наказания да са оставки от административни длъжности и запазване на прокурорската работа, с която те в най-голяма степен може да въздействат.
- В парламента се сформира комисия за Мартин Божанов. Какво ще свърши тя?
- Ако оставим нещата на политиците, нищо няма да свършат. В момента те са подложени под обществен натиск и затова реагират рутинно с тази комисия. Те ще се опитат през нея да трупат политически дивиденти, да си извиват ръцете по-между си покрай предстоящата ротация и европейските избори. Кажете ми дали има досега парламентарна комисия, която да е свършила нещо друго, освен да удави във времето даден проблем. И затова сега е важно тази комисия да бъде поставена под натск и от нас - като граждани, и от вас - като медии, така че да бъде принудена да направи някакво разследване.
- Нали сте чували приказката, че ако искаш нещо да не се свърши в парламента, създай комисия…
- В нормалните държави такива комисии вършат чудесна работа. Сега работата на тази комисия е да се заеме по същество и да разследва данните за престъпление. Но понеже прокуратурата е замесена тук, не можем да разчитаме на ефикасно разследване от Сарафов, който е един от основните заподозрение в участието в схемата „Осемте джуджета“. Но това е единственият механизъм, по който правовата държава може да се самозащити, след като се направи комисия в парламента. Точно парламентът е институцията, която е най-близко до народа, защото нали там са нашите избраници. От нас зависи дали ще накараме депутатите до овластят тази комисия с нещо повече и да свършат работа, или не.
- Мартин Нотариуса или Пепи Еврото – кой е бил по-силен в бизнеса с лобирането и как се създава такъв човек?
- Трудно е да се каже, защото фактите, които излизат, са потресаващи. Ние виждаме само върха на айсберга. Несъмнено повече публично известен е Петьо Еврото, защото той не бе полагал особенни усилия да се прикрива. Беше действал в дадени моменти доста демонстративно. Нека си припомним едно от емблематичните дела - това срещу съдия Сантиров. Доказа се, че Петьо Еврото неправомерно - още като следовател тогава, беше разпоредил използването на специални разузнавателни средства по начин, който показваше, че той умишлено е провокирал подкуп. И тогава влезе във фокуса на общественото внимание, тъй като Върховният касационния сън специално посочи, че това дело е учебникарски пример за провокация към подкуп от страна на Петьо Еврото. Само по себе си провокацията към подкуп е престъпление и той беше освободен по негово желание, че даже и получи награда от 25 заплати. Понеже питате как се стига до създаването на такива хора и как толкова време имаме недосегаеми като тях в съдебната система, моето предположение е, че някъде им се създава фиктивно досие на служители под прикритие. Просто има служба, която им осигурява „чадър“, тъй като те имат нужда от алиби в подземния свят. А и нали излезе информация, че и пред двете заведения – ресторант „Осемте джуджета“ и клуб „СС“, са стоели коли на МВР. Когато трябва действително да работиш в подземния свят, трябва да се държиш като престъпник и дори може да се наложи да извършиш престъпление. Но добрите агенти под прикритие правят това, за да разплетат цялата схема, да съберат доказателства и разбият подземния свят и мафията. Докато лобисти като Нотариуса и Еврото използват евентуалното си прикритие, за да оглавят, примерно, имотната мафия, или в областта на корумпирането и развращаването на прокурори, да вземат плячка и да я делят със своите ментори в политическите среди. Тоест, те имат „чадър“ в работата си, благодарение на който овладяват и плячкосват, а не използват работата си в обществен интерес. Това е моето предположение.
