Виждам в реформите знаци за партийно-квотно разпределение на постове, каза експертът от Българския институт за правни инициативи
След като затвориха парламентарната 2023 година с промени в Конституцията, в които специално място беше отделено и на регулаторите, днес се очаква управляващите и ДПС да отворят новия сезон с разговор за регулаторите.
“Народните представители и те са хора и нищо човешко не им е чуждо. В оставащите месеци до ротацията, когато ще започне “голямото раздаване”, ние ще следим какви наистина хора ще попаднат в тези изключително важни органи, които управляват и регулират, санкционират, лицензират огромни сектори от икономиката, включително обществените отношения”, заяви за БНР Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи - организацията, която от години следи процесите, свързани с избора на органи, към които Народното събрание има пряко отношение.
Той даде и пример, че от над 6 години Комисията по досиетата е извън мандат, така чe тя кара фактически в условията на третия си мандат без избори на нейните членове.
Още в първоначалния проект за промени в Конституцията е заложен изборът в някои институции да става с 2/3 мнозинство.
“160 човека по принцип са изключение и когато има такива изключения е много важно да бъдат мотивирани защо се предлагат. От една страна, през 2/3 се търси и по-голямо национално съгласие по теми, които са от национално значение; да има представителство на други обществени групи, включително опозиция. На втори план обаче 2/3, към момента, са предвидени единствено за 3 органа - ВСС; Инспекторат към ВСС и новата Комисия за противодействие на корупцията, която трябва да бъде избрана до края на миналата година, но не е. Проблемът обаче с тези 2/3 в момента е, че няма обяснение, ако щете категоризиране, кои институции се избират с 2/3. Защо например Антикорупционната комисия е с 2/3, а пък БНБ - не. Когато няма такива такова обяснения или изчерпателно изброяване, възниква въпросът дали това не се прави, за да може през легален път да се гарантира мястото на третия, малък партньор, който винаги ще съществува, защото в България оттук нататък ще има коалиционни управления, а това най-удобно винаги е ДПС като центристка партия. Това, разбира се, са политологични спекулации, но предстои да видим”.
Славеев е убеден, че до 3 месеца ще бъдат избрани ръководствата на регулаторите:
“Според поред мен, мнозинството максимално много ще бърза това голямо раздаване да свърши до началото на ротацията, защото ротацията предполага момент на политически риск дали въобще ще има правителство. Тоест партиите са заинтересовани да започнат масирано кадруване веднага”.
Експертът вижда в реформите знаци за партийно-квотно разпределение на постове. Той даде за пример новата процедура за избор на конституционни съдии, за които в общественото пространство бяха тиражирани политически имена:
“По принцип в една идеална държава, идеално общество с идеално работещи институции няма проблем да влизат хора в регулаторите, които са имали партиен път. Въпросът е през това време да са доказали и обществото да има увереност, че включително и тогава те са били независими във вземането на решения.
Въпросът вече е наистина интересен с Конституционния съд, защото когато предходната процедура се провали за двамата съдии, беше с 2/3 мнозинство. Сега те се отказаха от това и в момента се избират съдии с обикновено мнозинство. И понеже ДПС няма да участва, очевидно тези имена, които се хвърлят пространство, са от ГЕРБ и от ПП, тоест няма да има квота, няма смисъл да се включва, а нормативно двете трети. Тези неща, когато ги разглеждаме в комплекс, ни навеждат на мисълта, че отново имаме партийното - квотно разпределение".
