"Парламентът не сбърка, че запази ставката от 9% за ресторантьорския сектор"
Това не е бюджет, който да доведе България до ускорен икономически растеж. Такъв коментар направи пред БНР Добри Митрев, председател на Българската стопанска камара.
"Нашата оценка за републиканския бюджет не е особено положителна. Предвижданията са за запазване на статуквото. Не виждаме реформи и промяна в икономическата политика, насочена към повишен икономически растеж и доближаване на доходите до средноевропейските.
По отношение на еврозоната предвидения бюджетен дефицит от 3% е стъпка в правилната посока, въпреки че можеше да е и много по-нисък. Надяваме се да бъде изпълнен, както и да успеем да се преборим с инфлацията, за да станем пълноправни членове".
Имаме забавяне по отношение на ефективността на икономическата политика в инвестициите и иновациите, посочи той.
"Ефективността на бюджетната политика е донякъде добра, ако се придържаме към строга фискална дисциплина, но с предвидения дефицит и с непрекъсанотото повишаване на минималната работна заплата не я отчетаме като много положителна. Да се надяваме, че държавата ще се придържа към консервативност в харченето и няма да разчита на дългове".
Изпратихме нашето становище за допълнителното облагане на големите корпорации до Комисията по бюджет и финанси, обясни още той в предаването "Преди всички".
"То беше в посока въвеждането на частични облекчения за тези компании"
Митрев коментира запазването на по-ниска данъчна ставка за ресторантьорите.
"България е туристическа страна и се стреми да привлича чуждестранни туристи, а съседните държави имат облекчения за ресторантьорската услуга, логично е те да продължат да функционират и в България. Освен това, този сектор изсветлява. Парламентът не сбърка, че запази ставката от 9% за ресторантьорския сектор".
България трябва да направи сериозен анализ не само по отношение на данъчните ставки, но и на данъчната основа, посочи експертът.
"Но това не трябва се случва преди членството ни в еврозоната. Данъчната политика към момента трябва да остане такава, каквато е".
Той анализира повишаването на парите за здраве в бюджета.
"Тези пари потъват в нереформираната система на здравеопазването. Средствата трябва да се използват целево и правилно".
Митрев обясни, че вероятно в бюджета могат да се намерят някакви резерви за увеличаване на заплатите в в бюджетния сектор през следващата година, но въпросът е дали постоянното увеличение на разходите в нереформирани системи води до качествена промяна.
Над 85% от компаниите са компенисирали инфлацията с доходите на служителите си, отбеляза още той.
"Една голяма част от увеличените разходи за труд се пренасят и върху цените. Затова не е учудващо, че у нас инфлацията е по-висока от средната за Европа и намалява по-бавно. Надявам се от следващата година политиците да преосмислят проинфлационните процеси".
